Определение № 1259 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901952 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, М. А. М., срещу решение № 572 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 500/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която след частична отмяна на решение № 44 от 27.02.2024 г. по гр. д. 810/2023 г. по описа на РС - Айтос, са отхвърлени предявените от М. А. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове по чл. 439 ГПК за установяване, че М. А. М. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради погасяване с изтекла петгодишна погасителна давност следните суми: главница от 12 790 лв., договорна лихва в размер на 1 185,05 лв. за периода от 10.04.2010 г. до 22.08.2011 г. и наказателна лихва в размер на 54,87 лв. за периода от 10.01.2011 г. до 22.08.2011 г., ведно със законната лихва от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 528/26.09.2011 г. и изпълнителен лист от 26.09.2011 г. по ч. гр. д. 824/2011 г. по описа на РС - Айтос.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противен на закона извода на въззивния съд, че с извършените от длъжника частични доброволни плащания е прекъсвана погасителната давност за процесните вземания. Счита, че обжалваното решение е необосновано, като съдът не е изпълнил задължението си ясно и въз основа на очертания от страните предмет на делото да мотивира взетото от него решение. Изтъква, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, които имат за последица прекъсване или спиране на давностния срок, е за ответника, като в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е приел, че по делото се доказва 1 изявление от длъжника до кредитора за признаване на процесните задължения. Сочи, че липсва споразумение между страните за разсрочване на дълга и плащането му на части, поради което и не следва частичните плащания да бъдат приемани за такива, прекъсващи давността за вземанията.

Изтъква, че действията на длъжника по заплащане по сметка на съдебния изпълнител на суми в малък размер не може да бъдат приети за признание на задълженията чрез конклудентни действия в пълните им размери, прекъсващи давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Прекъсва ли се давностният срок по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД с доброволни частични плащания от страна на длъжника, направени по изпълнителните дела чрез сметката на ЧСИ, и представляват ли те действия, с които длъжникът е извършвал признаване на целия дълг, които прекъсват давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД за целия дълг?

2. Представлява ли всяко направено по изпълнително дело доброволно частично погашение от длъжника чрез сметката на съдебния изпълнител извършено с конклудентни действия признаване на съществуването на целия дълг, прекъсващо давността по чл. 116, б. „а” ЗЗД?

3. Плащанията на суми /частичните плащанията/, извършени от длъжник по образувано изпълнително дело по сметка на съдебен изпълнител, без да е посочено като основание за плащането конкретно задължение към кредитора, или е посочено като основание плащане по изпълнително дело, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и представляват ли признание за пълния размер на дълга?

4. Плащанията на суми /частичните плащанията/ извършени от длъжник по образувано изпълнително дело по сметка на съдебен изпълнител представляват ли действия на длъжника по признание на дълга, адресирани до кредитора, съответно до негов представител, или достигнали до знанието на кредитора, които прекъсват давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, и прекъсват ли давността за неплатената част от размера на дълга и представляват ли такива действия в хипотезата, при която поради минималния си размер с частичните плащания не се погасява главницата към кредитора, а се погасяват само разноски по делото и лихви?

5. Плащанията на минимални по размер суми чрез сметката на съдебния изпълнител оправдават ли бездействието на кредитора и изключват ли погасителната давност като санкция на закона за бездействие на кредитора?

6. Следва ли винаги да се приема, че плащанията на минимални по размер суми от страна на длъжника се извършват поради липсата на достатъчно средства у длъжника?

7. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички 2 доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд се е позовал на задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, с което е прието, че ППВС 3/80 г. е загубило сила към 26.06.2015г., но се прилага за периода преди това досежно делата, образувани преди посочената дата, като Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС има действие занапред. С последното е обосновал извода си, че за начало на погасителната давност по процесния спор се счита датата 26.06.2015 г., като предвид установяването на вземането с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК давността е общата петгодишна по чл. 110 ЗЗД. Отчел е че страните не спорят, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е кредитор на М. по силата на договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г. с „Юробанк България“ АД, с който вземанията по процесния изпълнителен лист са му прехвърлени от банката.

Приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, че след 26.06.2015 г. по изп. д. 170/2011 г. са извършвани различни процесуални действия, а именно: М. е престирал частични изпълнения: на 14.10.2015 г. – 80 лв., на 27.01.2016 г. и 15.04.2016 г. - по 50 лв., на 16.01.2017 г. – 80 лв., на 27.03.2017 г. - сумата 100 лв., на 21.08.2019 г. - 150 лв., на 30.09.2019 г. – 150 лв., на 05.11.2019 г. - 100 лв., на 27.11.2019 г. - 100 лв., на 07.01.2020 г. - 100 лв., на 10.02.2020 г. - 100 лв. Счел е за доказано, че на 07.01.2021 г. производството по изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на 01.02.2021 г. служебно е вдигнат запорът върху сметките на М. М. в „Юробанк България“ АД (наложен на 03.08.2012 г.), а на 09.02.2021 г. е вдигната наложената върху имот на М. възбрана. Изложил е, че на 04.02.2021 г. е образувано ИД 20218030400650 на ЧСИ Таня Маджарова с предмет вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу М. А. М., Е. М. Пюскюлева и Недка Иванова Стамболийска, въз основа на същия изпълнителен лист от прекратеното ИД № 170/2011 г., като с молбата за образуването на делото е направено искане както за проучване на актуалното имуществено състояние на длъжниците, така и да се наложат конкретни изпълнителни мерки за събиране на дълга и осребряването на 3 имуществото на горните физически лица - запор върху банкови сметки. Отчел е, че на 08.03.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е.

П.; на 08.03.2021 г. е наложен запор върху л. а. с рег. № А5009ВВ на Е. П.; на 12.03.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищеца М. М. в „Юробанк България“ АД; на 02.04.2021 г. е вписана възбрана върху имота на ищеца М. М. на адрес гр. Айтос, ул. “Кавала“ № 12. Посочил е, че длъжникът М. е извършвал частично погасяване на солидарния дълг и по второто изпълнително дело, внасяйки по сметка на ЧСИ: на 08.06.2021 г. – 100 лв., на 28.07.2021 г. – 100 лв., на 30.08.2021 г. – 100 лв., на 04.10.2021 г. – 100 лв., на 05.11.2021 г. – 100 лв., на 07.12.2021 г. – 100 лв., на 12.01.2022 г. – 80 лв., на 23.02.2022 г. – 100 лв., на 28.03.2022г. - 100 лв., на 10.05.2022 г. – 80 лв., на 21.06.2022 г. – 100 лв., на 10.08.2022 г. – 80 лв., на 20.10.2022 г. – 90 лв., на 21.12.2022 г. – 50 лв., и на 06.02.2023 г. - 50 лв. Отчел е, че на 27.04.2023 г. производството по ИД 20218030400650 на ЧСИ Таня Маджарова е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на 02.06.2023 г. наложената възбрана е заличена. Въззивният съд е съобразил, че на 10.07.2023 г. е образувано висящото и понастоящем ИД 20238030401020 на ЧСИ Таня Маджарова с предмет вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу М. А. М. и Е. М.

Пюскюлева, въз основа на изп. лист от прекратеното ИД № 650/2021 г., като по новото дело, освен установяване на актуалното имотно състояние на двамата длъжника, е поискано още предприемането на конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя - запор на банковите сметки, какъвто е наложен на 13.07.2023 г. върху банковата сметка на ищеца М. М. в „УниКредит Булбанк“ АД, а на 18.07.2023 г. е наложен запор върху л. а. с рег. № А5009ВВ на Е. П. и е била вписана възбрана върху имота на ищеца М. М. на адрес гр. Айтос, ул. “Кавала“ № 12.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел за обоснован извода, че от образуването на първото изпълнително производство за събиране вземането на кредитора до завеждането на сезиралите го искове по чл. 439 ГПК не се установява непрекъснат петгодишен период на бездействие на взискателя, в който да е изтекла давността, необходима за погасяването на вземанията към длъжника М.. Позовал се е на нормата на чл.

116, б. „в“ ЗЗД, установяваща правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, като е съобразил задължителното тълкуване, дадено с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и обобщил, че давността се прекъсва от една страна с налагането на запор или възбрана в изпълнителното производство, което съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника, защото с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес, като длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори, и от друга с всяко постъпление на парична сума вследствие на така наложения запор на сметка на длъжника в банка или доброволно изпълнение след запора.

Изтъкнал е, че съдебната практика е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - както с предприемането на отделния 4 изпълнителен способ, така и с извършването на всяко изграждащо го изпълнително действие. Приел е, че частичното погашение прекъсва давността за цялото вземане на кредитора и поставя началото на нова погасителна давност за него, защото плащането на единния дълг на части в случая е обусловено само от ниските финансови възможности на длъжника.

Добавил е, че приложение намира и разпоредбата на чл. 116, б. “а“ ЗЗД и всяко направено по изпълнителното дело частично погашение от М. следва да се зачете като извършено с конклудентни действия признание за наличието на целия дълг. Посочил е, че прекратяването на първите две изпълнителни дела, образувани за събиране на процесните вземания, не влияе върху правните последици на извършените действия по изпълнителните дела, доколкото перемпцията няма правно значение за прекъсването на давността. Обобщил е, че всяко изпълнение на длъжника, дори частичното и при настъпила перемпция, има погасителен за дълга ефект и отрича тезата, че в този момент кредиторът бездейства.