Решение № 260306 от 13.08.2021, Районен съд - Асеновград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 13.08.2021 г. гр. Асеновград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четиринадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ТЕРЗИЕВА секретар

Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 492 по описа за 2021 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 вр.чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

“Профи кредит България” ЕООД твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 28.04.2017 г., по силата на който на ответника И.П. е предоставена в заем сумата от 2400 лева, които е следвало да бъде върнат, ведно с лихва от 41.17 % в срок от 36 месеца - на месечни вноски от 117.11 лева. Освен това той е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу цена от 3041.64 лева, която също се дължи на 36 месечни вноски от 84.49 лева, като общият размер на погасителната вноска е 201.60 лева. На 28.04.2017 г. сумата е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка. *** вноска в размер на 208.02 лева, като крайния срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е изтекъл на 22.05.2020 г. – или и настъпили изискуемост на задължението на длъжника в пълен размер. За събиране на задължението е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. В предвидения по ГПК срок ответникът е подал възражение, като съдът е дал указание за предявяване на установителен иск. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 8 723.79 лева, от които: 2365.23 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 1733.62 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 2950.70 лв., лихва за забава 72.82 лв. и законна лихва в размер на 1601.42 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Няма доказателствени искания. Ангажира доказателства, претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И.В.П.. Същия редовно уведомен за съдебно заседание не се явява, не ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2324/2020 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен иск, както и че същата е връчена на длъжника, които в срока по ГПК е подал възражение.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски кредит - профи кредит стандарт от 28.04.2017 г., по силата на който ищецът е предал в заем на ответника сумата от 2400 лева, а той се е задължил да я върне на 36 месечни вноски, ведно с договорна лихва от 1815.96 лева. Освен това е поел задължение да заплати сумата от 3041.64 лева, също на 36 вноски от 84.49 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

Безспорно е, че този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил горните задължения.

По делото не постъпил отговор от ответника, но установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор, съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Установи се по делото, че сключения между страните договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, доколкото кредиторът е юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност на физическо лице, което не е търговец и не действа в рамките на своята професионална дейност, срещу задължението да заплати стойността на услугата чрез извършване на периодични вноски. Характера на договора не е спорен между страните и е посочен - договор за потребителски кредит. Доколкото има специални разпоредби, уреждащи отношенията между страните по повод на сключени потребителски договори, съдът счита, че следва да бъдат прилагани тези норми, а не общите такива, уредени в ЗЗД. В чл. 19 от ЗПК, е приета нова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., преди сключване на процесния договор, следователно приложима към него, съгласно която „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“. Доколкото в ГПР се включва и размерът на уговорената възнаградителна лихва, то съдът счита, че следва да приеме, че приложима е тази специална разпоредба на закона, а съдебната практика, постановена преди приемането на специалната разпоредба, не следва да намира приложение, доколкото е налице различна нормативна уредба. Или дали е налице прекомерност на уговореното възнаграждение и в следствие на това нарушаване на добрите нрави, следва да бъде преценявано през призмата на нормата на чл. 19 от ЗПК.

В случая при сключване на договора са нарушение императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10