Присъда № 9 от 11.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 9 от 11.02.2022г. по НОХД № 2547 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2021 год.

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.И.М. за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, пр.1, във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 13.10.2020 г. в гр. К., обл. П., на кръстовището между улиците „***“ и „***“, при управление на моторно превозно средство – автобус марка „Беркхоф“, модел „Премиер 1“ с регистрационен номер ***, при извършване на маневра „завой наляво“ от улица „***“ към улица „***“ е нарушил правилата за движение: чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …“ – Като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ... престарелите хора“ – Като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора; чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ – Като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не е пропуснал пешеходец и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Й.Б., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., настъпила на 14.11.2020 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предлага съда да признае подсъдимия М. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната му отговорност държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е към предвидения в закона специален минимум, който следва да бъде редуциран с 1/3 с оглед прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. По отношение начина на изтърпяване на основната санкция прокурорът намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали и с прилагане на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, като бъде определен максимално възможния изпитателен срок от пет години. Относно кумулативно предвидената санкция „лишаване от право“ прокурорът излага становище, че съответният на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, е размер, съответен на минимално възможния за този вид наказание.

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното 1 престъпление лица, но дъщерята на починалата, въз основа на отправена до съда по надлежния ред писмена молба, бе конституирана в процесуалното качество на частен обвинител, представлявана от повереника си адв.Д..

В хода на съдебните прения частното обвинение принципно се присъедини към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура Пловдив, като изложи несъгласие единствено по отношение предложения от прокурора размер на допълнителната санкция, пледирайки същата да бъде определена за максимално възможния срок, съгласно правилата на чл.49, ал.2 от НК.

Доколкото производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК, подсъдимият и неговият защитник-адв.Б. не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Изрази се становище, че наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и изключителни по своя характер, поради което минимумът на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежка наказателна репресия. В тази връзка защитата предложи основната санкция да бъде индивидуализирана при условията на чл.55 от НК, като бъде използвана възможността на чл.55, ал.3 от НК и не бъде налагано кумулативно предвиденото „лишаване от право“. Относно начина на изтърпяване наказанието лишаване от свобода, защитата също аргументира тезата, че целите на наказателната превенция биха се постигнали и с приложение института на „условното осъждане“.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият М. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Както бе посочено, той и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.

Подсъдимият А.И.М. е роден на *** г. в гр. Х.. Той живее в същия град, *** е, *** гражданин, има основно образование, женен е, работещ, реабилитиран по право. Има ЕГН:**********.

Подсъдимият М., който бил правоспособен водач на МПС, от месец юли 2019 г. работел като шофьор във фирма „*** гр. П., управлявайки автобус марка „Беркхоф Премиер 1“ с рег. № ***, собственост на юридическото лице, който бил в съответстващо техническо състояние за движението по пътищата, отворени за общо ползване.

2

Към месец октомври 2020г. подсъдимият М. извършвал превоз на пътници по линията К.-К., като началото на курса било в 06:40 часа от гр. К., а в гр.К. автобусът пристигал около 07:15-07:20 часа, след което тръгвал обратно за К..

На 13.10.2020 г. в посочения начален час автобусът, управляван от подсъдимият, потеглил от гр. К. и в около 07:15 часа бил в гр. К.. Видимостта била добра, била светлата част на денонощието, асфалтовата покривка на пътното платно била влажна и равна. В около 07:20 часа М., движейки се по ул. „***“, спрял на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока изтокзапад, с намерение да извърши маневрата „завой наляво“ към ул.“***“, понеже за него светел забранителния червен сигнал на светофарната уредба.

По същото време пешеходката В.Б., облечена в тъмни дрехи, стояла на югоизточния ъгъл на кръстовището на улиците „***“ и „***“ с намерение да пресече „***“, движейки се направо в посока от изток на запад. За нея като пешеходец също светел червен забранителен сигнал на светофарната уредба.

Когато светнал зелен разрешителен сигнал, той важал едновременно, както за пешеходците на ул. „***“, така и за автомобилите на ул. „***“, вкл. и за управлявания от подс.М. автобус, на който предстояла маневра „ляв завой“ към ул. „***“. 83-годишната Б. предприела пресичането на ул. „***“ от изток на запад, движейки се по маркираната пешеходна пътека. В същото време, непосредствено след светването на зеления разрешителен сигнал, подсъдимият, който не забелязал пресичащата пешеходка Б., предприел завой с автобуса наляво, ускорявайки движението му до около 28,04 км/ч., която била технически съобразена с конкретната пътна обстановка и атмосферните условия. Към онзи момент подсъдимият имал техническа възможност да забележи възрастната жена и да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране, в случай, че своевременно е възприел пресичащата пътното платно пешеходка, понеже при навлизането си на пътното платно Б. се е намирала извън опасната зона за спиране на автобуса. В крайна сметка, понеже водачът М., не забелязал пресичащата жена и не реагирал с безопасно екстрено спиране, последвал сблъсък между нея и автобуса около средата на пешеходката пътека, по която преминавала Б., при който жената, намираща се в ляво от автобуса, била ударена с предната лява част на превозното средство в задната дясна част на тялото си. Пешеходката паднала, а предната лява гума на автобуса преминала през краката ѝ.

Вследствие на удара и прегазването, на Б. били причинени редица травматични увреждания, сред които смазване с травматична ампутация на левия крак на ниво средна трета на тялото на голямата пищялна кост и главата на малката пищялна кост, десният крак получил размачкване и разкъсване на тъканите в областта на подбедрицата със счупване на главата на дясна малка пищялна кост, а 7-мо и 8-мо ребро били счупени в ляво.

Вследствие на травмата в областта на левия долен крайник, след откарването на пострадалата в болнично заведение се наложило извършване на 3 терапевтична ампутация и последваща реампутация на крайника до ниво на бедрото. Съпътстващата остра кръвозагуба и последвалите некрози на тъкани с възпаления изложили на опасност живота на Б.. Междувременно в процеса на лекуване травмата на левия долен крайник и настъпилите некротични и възпалителни изменения, възникнали и в областта на десния долен крайник и поради залежаването, общото здравословно състояние на възрастната жена се влошило и значителното отслабване и потискане на имунната й система довели до смъртта на Б., настъпила на 14.11.2020 г. в резултат от увредите, получени при пътното произшествие, случило се около месец по-рано.

Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство били назначени и изготвени експертизи, както следва:

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /т . 1, л.66-67 от ДП/, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от водача А.М., не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози и други токсични вещества.

Съгласно експертното изследване на назначената и изготвена по делото химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина /т.1, л. 59 от ДП/, не е констатирано наличие на алкохол в кръвта и урината на подс.М..

Видно от заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза на труп и допълнителна такава /т. 1, л. 140-144 и л.152-168 от ДП/ , при огледа и аутопсията на трупа на В.Б. било установено, че вследствие на удара и прегазването на жената било причинено смазване с травматична ампутация на левия крак на ниво средна трета на тялото на голямата пищялна кост и главата на малката пищялна кост, размачкване и разкъсване на тъканите в областта на дясната подбедрицата със счупване на главата на дясна малка пищялна кост, счупване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво. Механизмът на възникване на травматичните увреждания е посредством действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са възникнали по начин и време, както се съобщава в данните на досъдебното производство, а именно при станало на 13.10.2020г. ПТП, при което починалата е участвала като пешеходец, блъснат от тежкотоварно средство /автобус/ и е последвало прегазването й. В полза на втория етап от възникването на травмите в генезиса на ПТП свидетелстват видът и характерът на травматичните увреждания в областта на двата долни крайника. Травмата в областта на левия долен крайник, представена със смазване на тъканите и костите на крайника до степен на травматична ампутация на крайника на ниво средна трета на тялото на голямата пищялна кост и главата на малката пищялна кост, е наложила извършването на терапевтична ампутация и последваща реампутация на крайника до ниво на бедрото и обективно реализира медико-биологичния признак загуба на ляв долен крайник. Свързаната с тази травма и наблюдавана обичайно остра 4 кръвозагуба, а също и последвалите некрози на тъкани с насложено тъканно възпаление, покриват медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмата в областта на десния долен крайник, представена чрез размачкване и разкъсване на тъканите в областта на дясната подбедрица и счупване главата на дясна малка пищялна кост, първоначално реализират медико-биологичния критерий за трайно затрудняване движението на десен долен крайник. В процеса на лекуване на тази травма са се развили нерядко срещани усложнения при такива увреди, некрози с неограничено тъканно възпаление в областта на дефекта на подбедрицата.