Решение № 69 от 24.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Монтана, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600089 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.327 от НПК.

С присъда № 3,постановена на 22.ІІ.2024 г. по НОХД № 287 по описа му за 2022 г. Районен съд-гр.Берковица е признал И. Г. К. от гр. В. завиновен в това,че през м.І. 2022 г. в гр. В. при условията на продължавано престъпление,чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот отнел от владението на различни собственици движими вещи на обща стойност 426,40 лв.,без съгласието на собствениците,с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр. чл.26 НК,поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК му наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца,като на основание чл.66 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Така постановената присъда е обжалвана с въззивна жалба от И. Г. К. с оплаквания за неправилност,вследствие на което и незаконосъобразност и искане да бъде отменена поради тези основания.

Съдът е провел закрито разпоредително заседание на 16.VІІІ.2024 г.,при което не е допуснал събиране на нови гласни доказателства-свидетелски показания или обяснения на обвиненото лице,съответно не е приел за необходимо да провежда въззивно съдебно следствие,не са представени и приобщени и друг вид доказателства,а при анализа на разгледаните от решаващия съд в цялост и 1 логическо единство,както и във връзка със становищата на страните,изразени в съдебно заседание,които са съответно-прокуратурата заявява жалбата за неоснователна,като бъде приета за неоснователна,а атакуваната с нея присъда да бъде потвърдена от въззивния съд,докато жалбоподателят поддържа чрез процесуалния си представител жалбата съобразно искането в нея и молба да бъде уважена,настоящият състав на въззивния съд намира жалбата за своевременно подадена-в законния срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което я намира за процесуално допустима,а разгледана по същество-за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При разглеждането и решаване от първия съд е положил необходимите усИ.,изразени в позоваване на достатъчна по обем и относимост доказателствена съвкупност,установила релевантните факти,на които се е базирал решаващият съд,за да обоснове правилни и законосъобразни правни изводи,залегнали в основата на постановения и обжалван,разгледан в настоящото производство съдебен акт.Релевираните в жалбата против него възражения за дефицит в относимите към фактите доказателства са несъстоятелни,както бе посочено по-горе,съставът на въззивния съд намира наличие на достатъчност и адекватност на приобщените от първия съд доказателства,които установяват факти,безусловно кореспондиращи с достигнатите от него правни изводи в постановения,обжалван и разглеждан в настоящото въззивно производство съдебен акт.Твърденията в жалбата,че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на приетите от решаващия съд факти,довели до възприетите правни изводи,не са основателни,а тъй като в хода на въззивното производство не бяха приобщени нови и различни доказателства,то и не се обуславят данни за факти,различни от възприетите от първия съд в постановения и разглеждан в настоящото производство акт.Наведените в жалбата доводи за дефицит,респ.неотносимост на събраните доказателства към възприетите за установени факти по възведеното обвинение се преценяват от настоящия състав на въззивния съд съобразно преценката на решаващия такъв доколко и какъв вид доказателства са приобщени и оценявани в светлината на фактите,заявени чрез обвинението,предявено на жалбоподателя в настоящото производство. Като например твърдението, че не са налице категорични доказателства за деянието-кражба на медни лули от казан за изваряване на ракия чрез разрушаване на преграда-именно избиване прозорец на стената на помещението се опровергава на първо място от гласно доказателство като показанията на свид. Апостолов,а на следващо място от протокола за оглед на местопроизшествието,като чрез него се изяснява, че за да се проникне в помещението,което е заключено с оглед предпазване на намиращите се вътре казани за изваряване на ракия,извършителят е избил от мястото му върху стената на помещението прозорец заедно с рамката,като се получил отвор с размери 60- 90 см,през който проникнал вътре,изнесъл процесните медни лули,които впоследствие предложил за закупуване на свидетеля,което е напълно годен набор от доказателства за установяване на факти,отговарящи напълно на възведеното на лицето обвинение,по което първият съд е признал К. за виновен с обжалвания съдебен акт,като в този 2 аспект се оборват като несъстоятелни изтъкнатите с жалбата доводи на възраженията за недоказаност на деянието.Също следва по повод твърдяното в жалбата да се отчете,че наказанието за несъмнено осъщественото и укоримо престъпно деяние е определено наказание при отчитане на многобройни счекчаващи отговорността обстоятелства,което означава,че решаващият съд е проявил снизхождение към виновното лице в налагане на наказание в размер по-нисък от минимално предвидения за деянието,а след като тезата за недоказаност на обвиненията,по които е признат за виновен К. е категорично несъстоятелна,следва да бъде доволен от вида и ниския размер на определеното наказание,което съответства на тежестта на деянията,за които е признат за виновен последният.С оглед на гореизложеното аргументите в жалбата за недоказаност на обвинението са както бе посочено категорично несъстоятелни,като такива сочат на цялостна неоснователност на самата жалба,която като такава следва да бъде оставена без уважение,а атакуваният чрез нея съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен,при извършената проверка за обща законосъобразност съгласно правилото на чл.

313-3143,ал.1 НПК не се констатираха основания за тмяна или изменяване,поради което и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 НПК Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 3,постановена на 22.ІІ.2024 г. по НОХД № 287 по описа за 2022 г. на Районен съд-гр.Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3