Решение № 813 от 08.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Бургас, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно наказателно дело № 20242120203305 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *, против Наказателно постановление № 760900-F727969 от 08.03.2024г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Бургас, с което, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за извършено нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, на търговеца е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като се моли за неговото приложение.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Приложеният по делото акт за установяване на административно нарушение № F727969/13.09.2023 г. е съставен за това, че дружеството- жалбоподател, като задължено лице по чл.2 от ЗКПО, не е подало в законоустановения срок- до 30.06.20253 г., годишна данъчна декларация /ГДД/ по образец, съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022 година. ГДД е подадена по интернет на 21.07.2023 г. и приета с вх.№ 0200И1011445, в която имало декларирани общи приходи 5504.59 лв., общи разходи- 5565.17 лв., данъчна загуба- 60.58 лв.

С това била нарушена нормата на чл.92, ал.1 вр. ал.2 ЗКПО. Въз основа на така съставения акт, било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно приложените заповеди.

В съдебно заседание бе разпитана св.Ж., който заяви, че при извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, които извършвали дейност, и тези, които били подали декларация, се констатирало, че дружеството било подало такава на 21.07.2023 г., т.е. след законоустановения срок.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се сочи, че закъснението е допуснато поради технически проблем с КЕП на представляващия дружеството, за което не се сочат доказателства.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно на дружествотожалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е издадено наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В ал.2 е предвидено това да се направи в срок от 1 март до 30 юни на следващата година, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. По делото няма спор, че жалбоподателя е данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък и в този смисъл за 2022 г. е следвало да подаде годишната данъчна декларация до 30.06.2023 г. Няма спор и че това е сторено онлайн на 21.07.2023 г. От страна на дружеството се сочи, че закъснението е по причина технически проблем с квалифицирания електронен подпис, за което обаче не се представят доказателства. Ето защо следва да се приеме за безспорно доказано, че от страна на дружеството е извършено соченото нарушение.

Съдът намира, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН. В сочената разпоредба е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки 2 един конкретен случай. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновени административни нарушения от същия вид. Наведените твърдения за забавата не се доказват от страна на дружеството, като същото не ангажира доказателства в тази насока, а само твърди. Липсата на вредни последици също не може да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая, тъй като нарушението е формално и настъпването на вреди не е елемент от неговия състав. Ето защо правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба. Действително същият не е изложил мотиви относно приложението или не на чл. 28 от ЗАНН, но в нормата на чл. 57 от ЗАНН, определяща какво следва да е съдържанието на всяко едно наказателно постановление, не е предвидено изискване да се излагат мотиви относно извършената преценка за маловажност на деянието, поради което тяхната липса, сама по себе си не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. С неговото издаване административнонаказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че извършеното деяние не е маловажен случай и дружеството следва да се санкционира.

Следва да се посочи, че добросъвестното поведение на санкционираното лице, изразяващо се в подаване на декларацията със закъснение, акуратността му при изпълнение на данъчните задължения, както и фактът, че нарушението е първо за него, не са обстоятелства от категорията на смекчаващите по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Всички тези обстоятелства са взети предвид от административно-наказващия орган при индивидуализация на наказанието, в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че определеното наказание в минимално установения от закона размер е съобразено със степента на обществената опасност на извършеното и на извършителя.

Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, между тях и данъчните органи, от друга. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, което е още един извод за липсата на основания то да бъде квалифицирано като маловажно.

С оглед гореизложеното атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ТД на НАП- Бургас следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в 3 случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 760900-F727969 от 08.03.2024г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Бургас, с което, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за извършено нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, на „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *, да заплати на ТД на НАПБургас сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4