Решение № 91 от 19.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ботевград, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20251810200469 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. О. Д.,ЕГН : ********** от гр.К. , обл.П. , ул.“****“ **** е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № **** от ****г., издадено от ВПД - Началник -група към ОДМВР – София –сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № ******г. на МВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.182, ал.5 , вр.ал.2,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева/639.12 euro, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата си В.

О. Д. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание В. О. Д. не се явява, явява се упълномощен представител – адв.И.К. –САК – преупълномощен от адв.М. – САК , който оспорва НП и като законосъобразно и моли да бъде отменено , претендира адвокатски разноски в размер на 800 лева.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН , серия АД с № ****/*****г.и разписка; Наказателно постановление с № ****/*****г.,Покана , снимки , справки АНД –АИС,Удостоверение за одобрен тип измерване с № *****,Заповед № ****г,Протокол № ****от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ TFR -1M„ от дата ***г.рАкт за встъпване в длъжност , Заповед № ****г.,Справка за нарушител – водач ,както и от и събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите : Д.

О. Д. – актосъставител и Г. Д. З. и Г. Х. Г. – свидетели по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя В. О. Д. е съставен АУАН ,серия АД с № ****/***г.от Д. О. Д. - актосъставител,в присъствието на свидетелите: Г. Д. З. и Г. Х. Г., затова, че на 10.10.2023г., около 11.48 часа в в община Ботевград , на път Автомагистрала № А-2 , обл.Софийска , АМ-Хемус , км.41+300 с посока на движение от гр.София към гр.Варна, „като водач на лек автомобил,модел и марка „Ауди А7“ с рег. № ****, негова собственост,управлявал лекият автомобил , като при ограничение на скоростта за движение , въведено с ПЗ В -26 , 80 км./ч., извън населеното място , водачът се е движел със скорост от 137 км./ч.след приспаднат толерант ( -3%) е отчетена превишена стойност на скоростта от 57 км./ч.Нарушението установено и заснето с Техническо средство АТСС TFR-1 с № М-504.

АУАН е съставен във връзка с образувана преписка в ЕЦОН с № ****г., за извършено нарушение в условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г.Изготвен снимков материал с № **** , на водача е връчена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Констатирано е нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а именно – водач , системно превишаващ разрешената максималка скорост извън населено място с над 50 км./ч.

2

Съставеният АУАН е връчен на жалбоподателя на дата 25.11.2024г.В графата за възражения такива не са отразени. В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление Наказателно постановление№ **** от ****г., издадено от ВПД - Началник -група към ОДМВР – София –сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №*** 02.12.2021г. на МВР, с което н а В. О. Д. на основание чл.182, ал.5 , вр.ал.2,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева/639.12 euro, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. О. Д. – актосъставител и Г. Д. З. и Г. Х. Г. – свидетели по акта,както и от приобщените писмени доказателства по делото.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д. О. Д. – актосъставител и Г. Д. З. и Г. Х. Г. – свидетели по акта се доказа, че В. О. Д. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло.

3

Съдът не кредитира показанията на жалбоподателят В. Д., упоменати в жалбата му , тъй като счита същите за защитна версия.

На жалбоподателят В. О. Д. е съставен АУАН на място , който същият приел и подписал без възражения.

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод водач , който системно превишава разрешената максимална скорост извън населено място с 50 км./ч.

Липсва възможност за достигане до извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно правната квалификация.

По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано – с посочване на марка и модел, най – малкото за да бъдат обезпечени изводите на съда по същество дали то е от съответната категория, както и датата и мястото, на които това е станало.

Доводите на жалбоподателя в обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания са изпълнени.

4

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.Установено е ,че на въпросните дата и час В. Д. , който системно превишава разрешената максимална скорост извън населено място с 50 км./ч.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, 21,ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл.От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му. Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл.182, ал.5 , вр.ал.2,т.6 от ЗДвП . Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

За да може законосъобразно да се квалифицира нарушението като "повторно" 5 следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т. е. да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се провери дали се касае до "повторно" нарушение по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП или не.За системност може да се говори,когато са извършени най – малко три нарушения в рамките на една календарна година.В случая АНО е посочил в обжалваното НП , че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г. По АНД са представени справки –АИС – АНД ,от които е видно дата на съставяне ,дата на връчване , както и дата на влизане в сила на ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № **** в сила от ****г., ЕФ , серия К с № ****, в сила от ****г.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанието глоба в разпоредбата на чл.182, ал.5 , вр.ал.2,т.6 от ЗДвП е във фиксиран размер и настоящия съд няма правомощия да го редуцира.Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите. Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност.