Определение № 1567 от 13.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 13.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000500740 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на З. А. И., представляван от адв. Й. Д. от САК срещу Определение № 398/29.10.2025 г. по т.д. № 20251400900069 по описа на Окръжен съд-Враца, с което е прекратено производството пред сезирания съд. Навежда се довод, че макар и разгледан в рамките на т.д. № 103/2023 г., спорът за нововъзникнали неимуществени вреди в резултат от ПТП от 26.12.2019 г. не е разрешен. Застъпва се теза, че поради пълната идентичност на неговия предмет с висящия спор по предходно заведеното т.д. № 150/2022 г., производството по т.д. № 103/2023 г. е недопустимо. Иска се определението да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Евентуално се иска определението да бъде отменено по предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди при твърдение, че такива не са били предявени по т.д. № 103/2023 г.

В отговор по частната жалба „Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от адв. И. М., се застъпва теза, че с изплащане на присъдените обезщетения по т.д. № 77/2020 г. всички вреди са финансово репарирани. Позовава се и на висящо производство по т.д. № 103/2023 г. при твърдение, че производството по т.д. 150/2022 г. по описа на ОС-Враца да е било прекратено. Иска се частната жалба да бъде оставане без уважение.

1

Предмет на разглеждане по делото е и частна жалба от „Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Определение № 27/21.01.2026 г., с което е отказано допълване на определението в частта за разноските. Навежда се довод, че макар и да не се е развило открито съдебно заседание по делото да били извършени процесуални действия, а възнаграграждението е определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Иска се определението да бъде отменено, а в полза на ответника по иска да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1000 лв.

В отговор по частната жалба се твърди, че към момента на постановяване на прекратителното определение не са представени доказателства за направени разноски. Навежда се довод, че правилно съдът не е зачел представените доказателства едва с молбата по чл. 248 ГПК. Иска се това определение да бъде потвърдено.

Жалбите са подадени в предвидения от закона срок предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК за З. И., изхождат от лица, чиито права се засягат и дължимите държавни такси са внесени.

Досежно частна жалба вх. № 8206/28.11.2025 г. по описа на ОСВраца За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от З.

И. при твърдение да е пострадал от ПТП на 26.12.2019 г. Сочи се, че с решение № 260079/17.06.2021 г. по т.д. 77/2020 г. на ОС-Враца и с решение № 815/05.06.2022 г. по в.гр.д. № 2388/2021 г. на АС-София са присъдени обезщетения за претърпените неимуществени вреди следствие от увреждания: многофрагментна фрактура на десния ацетабулум, фрактура на дясна тазовобедрена става в областта на хирургичната ийка и разкъсно-контузна рана на ляв горен крайник и имуществени вреди, съставляващи заплатена алопластика, медицински изследвания, медикаменти и потребителски такси в общ размер от 5524,20 лв.

Твърди се лечението и съпътстващите го болки и страдания да продължава. Установени са спондилози с радикулопатия на поясен отдел като 2 последица от получените фрактури на десен ацетабулум и дясна тазобедрена става. Впоследствие било установено и хипотрофия на глутеална и бедрена мускулатура и скъсяване на долния десен крайник с около 2 см. Наложила се подмяна на първоначално сложената тазобедрена става. В тази връзка ищецът претъпрял оперативни интервенции съответно на 31.12.2021 г. с цел ексцизия и деструкция на лезии на гръбначния мозък и менингите му, а на 20.01.2022 г.

– за подмяна на първоначално поставената тазобедрена става. Застъпва се теза, че произтеклите от тези увреждания вреди не са обхванати от предходно присъденото обезщетение, поради което се претендира изплащане съответно на сумата 40 000 лв. за влошеното здравословно състояние и 7028 лв. – средства за медицински консумативи, избор на екип във връзка с последващата оперативна интервенция и медицински престой.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че така очертаните претенции се припокриват със спора, предмет на т.д. № 103/2023 г. на ОС-Враца и позовавайки се на чл. 126, ал. 1 ГПК е отказал да разгледа спора.

На настоящия състав служебно е известно с Решение рег. № 114/28.01.2026 по в.гр.д. № 20241000502621 по описа на Апелативен съдСофия, 10 граждански състав е отменено Решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОС-Враца, в осъдителната част за 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради влошаване на здравословното му състояние вследствие на ПТП, настъпило на 26.12.2019 г. (видно от мотивите в решението – диспозитива на съдебния акт, е допусната очевидна фактическа грешка досежно годината), ведно със законната лихва, смятано от 25.03.2022 г., предявеният иск е отхвърлен в тази му част, а отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено. От мотивите следва и съдът да е разгледал предявена от З. И. претенция за обезщетяване на търпяни от него вреди в резултат от ексцес и осъществени операции, както и за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за ново ендопротезиране. Съдът е обсъдил проведено лечение с операция от 31.12.2021 г. – ендоскопска трансфораминална монополярна нуклеотомия, адхезиолиза и дебридман на срастванията, ангажиращи коренчето, доралния сак и задния надлъжен 3 лигамент по медиална линия, като са премахнати срастванията от аксилата на корена и операция от 20.01.2022 г. – ревизия и смяна на тазобедрена става.

Съдът е установил, че решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОС-Враца не е обжалвано в частта досежно имуществените вреди в размер на 7028 лв., поради което и е влязло в сила.

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК съдът дължи да откаже разглеждане на дело, ако то вече е предмет на изследване в рамките на друг процес. Правилото не държи сметка за изхода от спора. Висящността на такъв е достатъчна, за да препятства паралелното развитие на друг съдебен процес. По силата на същото правило настоящият състав не разполага с правомощие да игнорира очертания предмет на разглеждане с Решение рег. № 114/28.01.2026 по в.гр.д.

№ 20241000502621. Обследваните правопораждащи факти – последващо установени увреждания и направени разходи за тяхното лечение, се припокриват с твърдяните и в искова молба вх. № 3550/08.05.2025 г. по описа на ОС-Враца, въз основа на която е образувано т.д. № 20251400900069 по описа на същия съд.

Действително нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК утвърждава процесуална пречка пред упражняване правото на иск. Единствено въззивният съд, разглеждащ жалба срещу постановено решение въпреки наличие на такава пречка е компетентен да прецени дали и доколко това опорочава акта по същество. Инцидентният контрол е недопустим, поради което наведените доводи за порочно развилия се процес по т.д. 103/2022 г. и съответно съдбата на т.д. т.д. 150/2022 г. по описа на ОС-Враца не подлежат на изследване в настоящото производство.

Видно и от достъпното по електронната партида на т.д. 103/2022 г.

(съкратен номер) Решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОС-Враца на З. И. за имуществени вреди след ексцес е присъдено обезщетение от 7028 лв. Въпросът дали такава претенция е била предявена също подлежи на преценка единствено във въззивно производство, а инцидентна проверка е недопустима.

По изложените съображения частната жалба на З. И. е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Досежно частната жалба на „Застрахователна компания „ЛЕВ 4

ИНС“ АД.

За да откаже да присъди разноски при прекратеното първоинстанционно производство с обжалвания акт първоинстанционният съд се позовава на констатацията си, че с отговора на исковата молба и с отговор по допълнителната искова молба не е предявено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за сторени разноски. Прието е, че като заявено след приключване на делото страната не може да се възползва от облекчения ред по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав приема, че преклузия на процесуална възможност, каквато се явява и правото по чл. 81 ГПК – да бъде предявена претенция за възстановяване на сторени разноски в съдебен процес, предполага 1) изрично установено правило и 2) обезпечена от съда възможност за реализацията му.

Нормата на чл. 81 ГПК не указва срок за предявяване на искане за разноски.

Понеже то не касае основния предмет на спора, а до голяма степен бива предопределено от развитието на съдебното производство, правилото на чл.

127, ал. 1, т. 5 ГПК е неприложимо.

Върховният касационен съд е имал повод да разясни, че при проведено съдебно заседание възможността за предявяване на претенция по чл. 81 ГПК се преклудира с приключване на устните състезания (в този смисъл Определение № 688 от 27.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5154/2015 г. на ВКС, IV ГО и др.). Преклузията се свързва именно със съществувалата възможност за страната да предяви претенция, отчитайки и очакваното развитие на производството. С приключване на устните състезания предвиденият от правилата, поради което и очакван съдебен акт изрично включва произнасяне и по разноските (чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК). Затова и страните дължат да заявят исканията си, от което произтича и предмета на изследване в рамките на тайното съвещание.

Произнасянето в закрито заседание обаче не предпоставя яснота за изхода от съдебното производство. В отговора си по исковата молба ответникът се е позовал на предходно развило се съдебно производство, по т.д.

№ 103/2023 г., но съдът е преценил за необходимо продължаване на процедурата по размяна на книжата. Служебно възприетата пречка за развитие на производството обективира хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК едва 5 при връчване на препис от този акт, осъществено на 30.11.2025 г..

Следователно, както е утвърдено и с посочената практика на Върховния касационен съд, едва от тази дата се открива възможността за ответника да предяви претенция по чл. 81 ГПК, а за съда – да я разгледа при условията на чл. 248 ГПК, както и в случая е подходил първоинстанционният съд.

С оглед нормата на чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК съдът дължи да съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа и правна страна. В контекста на самостоятелната от правна гледна точка претенция за разноски това означава да бъде осигурена възможност за доказване на разноските. В тази насока и Върховният касационен съд допуска това да стане след прекратяване на производството, но в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (срв.

Определение № 101/12.03.2012 г. по ч.гр.д. № 102/2012 г. на ВКС, IІ ГО ).

По тези съображения налице са процесуалните предпоставки за разглеждане по същество на предявената от частния жалбоподател претенция за разноски, което въззивният съд е овластен да стори макар и първоинстанционният съд да не е обсъдил претенцията по същество (чл. 278, ал. 2, изр. първо ГПК.

Приложеният договор сочи на заплатено възнаграждение за адвокат. От данните по хартиения образ на първоинстанционното производство, а и след служебна справка в електронната папка в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК не се установява заявено възражение. Единствено надлежно упражнено възражение обуславя правомощието на съда да съпостави доказания разход с необходимия за получаване на квалифицирана защита, поради което и подлежащ на възстановяване по силата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При тези съображения съдът доказаният разход следва да бъде възложен изцяло в тежест на ищеца.