Определение № 1845 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901010 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от ответника по касация и ответник по предявените искове „Юробанк България“ АД, с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на упълномощените от ищеца адвокати за осъществена безплатна адвокатска защита в заповедното първоинстанционното, въззивното и касационното производство, от този, присъден с решението, който да е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

Лицата, имащи право да получат адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв - адвокат К. Б., адвокат Н. И., адвокат В. С. и адвокат М. Л., не са подали отговор на молбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С решение № 60 от 20.02.2026 г., постановено по т.д. № 1010/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т.о., касационният съд се е произнесъл по правилността на обжалваното въззивно решение, като е счел, че то е неправилно в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният в процеса иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

1

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата над 1 979, 27 лв. до 7 000 лв., поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер. В този акт е налице произнасяне по направеното от ищеца искане за присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощените да го представляват адвокати за оказана безплатна помощ в заповедното, първоинстанционното, въззивното и касационното производства.

Както е посочено в решението, по въпроса за размера на възнаграждението за осъществена безплатна защита от упълномощените от ищеца адвокати в заповедното и първоинстанционното производство е налице произнасяне в първоинстанционното решение. От ответника не е поискано изменение на това решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК. След като това произнасяне по разноските не е оспорено от страната, имаща интерес да направи това, касационният съд не може да го преразглежда, а следва само да присъди в полза на упълномощените адвокати допълнителна част от адвокатското възнаграждение за защита в заповедното и в първоинстанционното производство, която е съразмерна на уважената в касационното производство част от предявения иск, която е в размер на 340, 69 лв. – възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита в заповедното производство от адвокат К.

Б., както и в размер на 717, 25 лв. – възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство от адвокат Н. И..

В постановеното по делото решение са изложени подробни съображения, че адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна защита, което се следва на адвокат В. С., който е представлявал ищеца във въззивното производство, и на адвокат М. Л., която е представлявал тази страна в касационното производство, трябва да се определи по размер на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в приложимата редакция на нормата, която е тази преди изменението с ДВ. бр. 17 от 13.02.2026 г., въз основа на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Посочени са всички факти, които са съобразени в случая, които са материалният интерес на делото пред въззивната и касационната инстанция, това, че спорният въпрос, повдигнат с въззивната и касационната жалби, е за приложимите правила за погасителната давност за спорното вземане на потребител, както и това, че в тези производства не са извършени процесуални действия по събиране на доказателства и упълномощените адвокати са предприели ограничени по обем действия по защита. В искането по чл.

248 ГПК не се посочват факти, които съдът да не е съобразил при определяне на правната и фактическа сложност на делото пред въззивния и касационния съд и да са основание за промяна на извода за размера, на който следва да възлиза адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокатите за осъществената в хода им защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ето защо то е неоснователно.

2

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на „Юробанк България“ АД за изменение на решение № 60 от 20.02.2026 г., постановено по т.д. № 1010/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т.о., в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3