Определение № 1251 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1251 гр. София, 21.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501284 по описа за 2024 година за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение от 13.03.2024г по гр.д. №4768/2023г по описа на СГС, ГО, 3-трети брачен състав е прекратено производството по делото , на осн. чл.622 и чл.623 от ГПК и същото е изпратено на Окръжен съд-Бургас – по подсъдност.

Определението на СГС е обжалвано с частна жалба от молителя в производството И. З., представлявана от адв. В. , с оплакване за незаконосъобразност на същото.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел, че са приложими разпоредбите на ГПК, а не на КМЧП. Оспорва посоченото от съда, че производството е едностранно, доколкото в него е участвал ответника. Възразява, че ответникът не е направил отвод поради липса на местна подсъдност на спора на СГС, а съдът в нарушение на процесуалния закон се е произнесъл по подсъдността. Посочва,че с при проверка на подадената молба СГС е приел, че е компетентен да разгледа спора и е приел, че приложим закон за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение е КМЧП, тъй като Великобритания не е държава – членка.

Развива съображения за приложимост на КМЧП и за недопустимост съдът служебно да проверява местната подсъдност на спора. Моли апелативния съд да отмени определението на СГС и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия от този съд.

Ответникът по частната жалба И. А. не взема становище по същата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок

1 от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, предвид което е и процесуално допустима.

Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд е бил сезиран с молба от И. З. да признае съдебно решение и заповед към него за уреждане на контакт с деца по раздел 8-ми от Закона за децата от1989г на Кралство Великобритания , постановени на 06.09.2021г по гр.д. № ZW18P00161 на Кралски семеен съд- Лондон и да допусне изпълнението им на територията на Република България.

От представените доказателства по делото се установява, че производството пред Кралския семеен съд за уреждане на отношенията родител- дете е започнало на 07.02.2018г, а и този факт не е оспорен пред настоящата инстанция от жалбоподателя.

Съгласно чл.67, ал.2, т.”б” от Споразумението разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2201/2003 относно признаването и изпълнението се прилагат по отношение на съдебни решения, постановени в рамките на съдебни производства, образувани преди края на преходния период.

Съгласно чл.126 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия споразумението има действие до 31.12.2020г и това е т.нар. преходен период.

Ето защо съдебният състав приема, че молбата за признаване и допускане на изпълнение на представените документи от И. З., като съдебни актове постановени по дело, започнало през преходния период подлежат на разглеждане по реда на Регламент №2201/2003г и съответно по реда на чл.622 и чл.623 от ГПК. При наличието на действащ Регламент/действащ и след напускането на Великобритания на ЕС по силата на цитираното споразумение/, уреждащ признаването и допускането до изпълнение на съдебни актове няма основание за прилагане на разпоредбите на КМЧП. Без значение е , че при насрочването на делото СГС е посочил, че производството е по реда на КМЧП. По всяко време на производството съдът следва да следи за допустимостта на производството и следва да прилага точно закона, без да е обвързан от посоченото от страните като приложимо право.

Производствата по чл. 622 и чл. 623 от ГПК пред окръжния съд са уредени в закона като едностранни. Пред първата съдебна инстанция законът не предвижда задължителна размяна на книжа, не препраща към разпоредбите на общото исково производство, не задължава съда да проведе открито съдебно заседание, което е обяснимо с характера на производството- пред съда се представят съдебни решения, 2 подлежащи на изпълнение. Правото на сезирания съд е да насрочи съдебно заседание, ако прецени за необходимо, като това не променя характера на производството. При така уреденото производство съдът дължи служебна проверка за спазване на установената в закона местна подсъдност и при неспазване на последната съдът следва да прекрати производството пред себе си и изпрати делото на компетентния съобразно правилата на чл. 622 ГПК и чл. 623 ГПК съд. Уредена е специална подсъдност на производствата по признаване и допускане на изпълнение на постановени съдебни решения от държави членки, за която подсъдност съдът следи слежубно и тези негови правомощия не се отменят от преценената от съда възможност за насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. За задължението на съда да следи служебно за допустимостта на производството , включително и да се произнесе в рамките на своята местна компетентност съобразно специалните разпоредби, уреждащи такава, е постановено решение 178/2014 г по гр. д. 5094/2013 г, IV ГО на ВКС разглеждащо аналогичната процедура по чл. 624 ГПК.

Ето защо според настоящият съдебен състав законосъобразно СГС е разгледал своята местна компетентност по отношение на молбата, с която е сезиран и правилно е определил приложимия закон.

Предвид нормата на чл. 622, ал. 1 ГПК молбата за признаване на съдебно решение се подава по постоянния адрес на насрещната страна, ако има такъв в страната. Аналогична е и разпоредбата на чл. 623, ал. 1 ГПК, която определя за местно компетентен по подадена молба за допускане на изпълнение на съдебно решение окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, като с нормата е въведена и алтернативна подсъдност по местоизпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, пар 3 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г местната компетентност на съда, включен в списъка от съответната държава членка, като компетентен в процедурата по признаване на съдебното решение, се определя от вътрешното законодателство на държавата – членка, в която производството за признаване е започнало.

С разпоредбата на чл. 29, пар 2 от Регламента местната компетентност на съда, който е сезиран с молба за изпълняемост/ молба за допускане на изпълнение/, е предоставена на съда по обичайното местопребиваване на ответника, или с оглед обичайното местопребиваване на детето, и евентуално по мястото на изпълнение.

Ето защо и с оглед цитираните разпоредби на ГПК и приложения Регламент молбата за признаване и допускане за изпълнение следва да се приеме, че е в местната подсъдност на окръжния съд по постоянното пребиваване на ответника-длъжника в България, което според твърденията на молителя е в Бургас. Детето не се твърди да има постоянно пребиваване в България .

Като е приел,че делото не му е местно подсъдно СГС е постановил правилно 3 определение . Депозираната против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Д. З. против определение № 3629 от 13.03.2024г по гр.д. №4768/2023г по описа на Софийски градски съд, ГО, 3-ти брачен състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Окръжен съд-Бургас – по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.274,ал.3 вр. чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4