Решение № 142 от 21.07.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Радомир, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100932 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищците Л. Л. и Й. С. твърдят, че с ответницата З. И. притежават в съсобственост по наследство следния недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „Г. Р.“ № . а именно:

Втори жилищен етаж, находящ се гр. Р. ул. „Г.Р.“ № .в построена масивна жилищна сграда в парцел VI (шести), кв. . по регулационния план на гр. Радомир (ПИ с идентификатор .), който втори жилищен етаж е нанесен в актуалните КККР, одобрени със заповед № РД-./10.11.2015 г., като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., с адрес: гр. Р., ул. „Г. Р.“ № 10, ет. 2, ап. 2, самостоятелният обект се намира на етаж . (втори) в сграда с идентификатор ., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 2 (два), сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор . с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: . (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: .; над обекта: няма, предишен идентификатор: няма, заедно с прилежащите към апартамента два броя мазета, находящи се в западната част на гореописаната двуетажна жилищна сграда.

Твърдят, че на 18.12.1971 г. наследодателят на ищците - Л. С. Г., в качеството си на единствен (към онзи момент) собственик на следния поземлен имот, а именно: празно дворно място, съставляващо урегулиран парцел . (шести), кв. . по плана на гр. Р., с пространство от. кв. м, при граници на мястото: улица, Г. И. К. Е. Б.и С. К. С., продал на своя брат - Д. С. Г., ½ ид. ч. от парцела, за което бил съставен нотариален акт № . том. дело 1

№ ./1971 г.

Вече съсобственици на парцела при равни квоти, двамата братя Л. и Д. Г. взаимно си отстъпили право на строеж за изграждането на жилищна сграда на два етажа, като Д. С.Г. придобил правото на строеж на първия етаж над мазетата заедно с двете мазета от изток, а Л. С. Г. придобил правото на строеж на втория етаж от къщата заедно с двете мазета от запад.

Съгласно действащите КККР, парцел . (шести), кв. . по плана на гр. Р. получил идентификатор .. Двуетажната къща в имота, построена през 70-те години на ХХ-ти век по силата на гореописаната суперфиция, била нанесена в КККР като сграда с идентификатор ..

Вторият жилищен етаж, за изграждането на който Л. Г. получил право на строеж, била нанесена като самостоятелен обект в сграда (апартамент) с идентификатор.

Въз основа на гореописаната суперфиция, на 30.07.1973 г. в полза на братята Л. и Д.Г. било издадено строително разрешение № ./489 за изграждането на „двуетажна масивна жилищна сграда на 5 метра от улично-регулационната линия със застроена площ върху 110 кв. м и обем 990 куб. м“ върху собственото им дворно място, представляващо парцел . кв. . по плана на гр. Р..

Доколкото в архива на Община Р. не били налични одобрени проекти по отношение изграждането на двуетажната жилищна сграда в парцел ., кв.. то статутът на сградата с идентификатор . (респективно, на самостоятелните обекти в нея и прилежащите към тях обслужващи помещения - мазета), се определял от издадено удостоверение за търпимост № ./08.04.2025 г.

Видно било от удостоверение за наследници с изх. № .01.11.2024 г., издадено от Община Р., че Л. С.Г. е починал на 08.07.2015 г.

След смъртта си той оставил за свои законни наследници дъщеря - ответницата З. Л.

И. и син - Д. Л. С.. Така, към момента на смъртта на Л. С. Г. квотите в съсобствеността на имота били равни (по ½ ид. ч.) за двамата наследници.

Видно било от удостоверение за наследници с изх. №./31.10.2024 г., издадено от Община Р., че Д. Л. С. е починал на 27.10.2024 г. и е оставил за свои законни наследници ищците Й. Й. С. и Л. Д. Л..

Ищците сочат и че водейки се от наличните документи във връзка с имота, са констатирали, че е налице документална неяснота относно реалната застроена площ (квадратура) на втория жилищен етаж от къщата и прилежащите към него два броя мазета, находящи се от западната страна. Така, в нотариалния акт от 1971 г. не се съдържала информация относно застроената площ на двуетажната жилищна сграда. По данни от предоставената по делото данъчна оценка, издадена от Община Р., застроената площ на втория етаж е 112 кв. м, а площта на прилежащите към него два броя мазета, находящи се в западната част на къщата, е общо 60 кв. м.

От друга страна, информация по схемата от кадастъра относно площта на 2 самостоятелния обект с идентификатор . липсвала. Водейки се от функционалностите, достъпни на сайта на АГКК, при извършени замервания на база на посочените в електронната кадастрална карта контури, се стигало до извод, че площта на втория жилищен етаж на сградата е около 120 кв. м.

Съгласно данни от горецитираното удостоверение за търпимост № ./08.04.2025 г. застроената площ на двуетажната жилищна сграда била 132 кв. м.

Ищците твърдят, че през последните месеци са правили многократни опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията си с ответницата З. И. във връзка със съсобствеността в имота, в т. ч. са правени предложения от тяхна страна за извършване на замяна на техните дялове в имота с дялове на ответницата в други имоти, в чиято съсобственост участват и трети лица, различни от страните по настоящото дело.

Ответницата категорично отхвърляла всяко едно предложение на ищците в подобна насока.

В допълнение към гореизложеното, посочват, че след смъртта на Д. Л. С. на 27.10.2024 г. ответницата сменила ключалките както на втория жилищен етаж, така и на мазетата, прилежащи към него, лишавайки по този начин ищците от достъп до съсобствения им наследствен имот и установявайки по този начин еднолична фактическа власт върху него през последните 10 месеца.

По изложените съображения, молят съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по КККР на гр. Р., одобрени със заповед № РД-./10.11.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на обекта: гр. Р., ул. „Г. Р.“ № ., ет. ., ап.. самостоятелният обект се намира на етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор . с предназначение: жилищна сграда многофамилна, брой етажи 2 (два), сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор .с предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда – многофамилна, със застроена площ от 110 кв. м, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: . (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .; над обекта: няма, предишен идентификатор: няма, заедно с прилежащите към самостоятелния обект два броя мазета, находящи се в западната част на жилищната сграда, със застроена площ от 50,50 кв. м.

По делото в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че имотът, описан в исковата молба, не е съсобствен между нея и ищците, а е нейна изключителна собственост, придобит на основание наследяване и придобивна давност.

Поддържа, че към 18.12.1971 г., когато е учредена суперфицията от баща ú Л. С. Г. с нотариален акт № ., том ., дело № ./1971 г., е бил налице сключен граждански брак между баща ú Л. Г. и Х. С.. Поради това, на основание чл. 13, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр../22.03.1968 3 г.), придобитият недвижим имот през време на брака е станал обща собственост (съпружеска имуществена общност) на двамата ú родители.

Видно било от удостоверение за наследници, с изх. № ./02.07.2025 г., че Х. С. е починала на 03.12.1996 г. и от тази дата е прекратена съпружеската имуществена общност между нея и Л.Г.

Към датата на смъртта на Х. С. и откриване на нейното наследство е действал Семейният кодекс от 1985 г. Съгласно §4 от ПР на СК от 1985 г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагали и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

Следователно, ограничителната норма на чл. 14, ал. 7 СК (1968 г.), че преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, в случаите, когато наследява с деца на починалия съпруг, не се прилагала и баща ú Л. Г. при смъртта на Х. С. е придобил равен дял на дела на ответницата и на брат ú, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН.

При това положение към датата на смъртта на майка им Х. С., имотът, описан в исковата молба, е станал съсобствен по наследство между ответницата, брат ú и баща ú, при квоти от 1/6 ид. ч. за ответницата; 1/6 ид. ч. за брат ú Д. С. и 4/6 ид. ч. за баща ú Л. Г..

След смъртта на Христина С., до около 1998 г. в имота, предмет на исковата молба, живеели баща ú Л. Г. и семейството на брат ú. След 1998 г. те напуснали имота и се преместили в апартамент, находящ се в гр. Р. ЖК „Н.“, закупен със средства на майка ú и баща ú, които те дали на брат ú при покупката.

Тъй като брат ú злоупотребявал с алкохол, при едно от посещенията си в имота около 2000 г., потрошил покъщнината, като дори стрелял с огнестрелно оръжие по стените и по тази причина баща ú се скарал с брат ú, в резултат на което изгонил брат ú и семейството му от имота, като му взел ключовете от входната врата.

Оттогава баща ú установил еднолично и самостоятелно владение върху имота: 4/6 ид. ч. той владеел като част от правомощието си на собственик на имота, а за останалите 2/6 ид. ч. установил владение по смисъла на чл. 68 ЗС, независимо, че съсобственици били ответницата и брат ú. Той изрично и недвусмислено отблъснал правото на брат ú да упражнява владение или държане върху имота, като му отнел ключа и изхвърлил от имота всички движими вещи и покъщнина, които брат ú имал там.

В резултат на това и считано от 2000 г., баща ú установил еднолично владение върху имота, като в разговори с ответницата и с други лица (съседи) заявявал, че след смъртта му този имот ще остане за ответницата.

До датата на смъртта си - 08.07.2015 г., единствен владелец на имота бил Л. Г. и към тази дата той придобил собствеността върху целия имот по давност. Преди смъртта си той извикал ответницата и я помолил да продължи да владее имота, без да допуска в него брат ú.

След смъртта на Л. Г. ответницата установила еднолично владение върху имота и през цялото време от 08.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба единствено тя живеела, ползвала и стопанисвала имота, като брат ú никога през това време не е 4 установявал владение върху него и не е предприемал каквито и да са юридически или фактически действия, с които да оспорва правата ú.

Не отговаряло на действителността и твърдението в исковата молба, че ответницата е сменила ключа за имота едва през 2024 г., тъй като тя единствена разполагала с ключ от имота, считано от 08.07.2015 г. до днес.

Предвид изложеното, твърди, че е придобила собствеността върху имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, за което се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №., том ., дело №./1971 г. на Радомирски народен съдия, се установява, че Л. С. Г. е продал на Д. С. Г. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от празно дворно място, съставляващо урегулиран парцел .кв.. по плана на гр. Р., с площ от 530 кв. м и продаваема част от 265 кв. м, при граници на целия имот: улица, Г. И. К. Е. Б. и С. К. С.. В нотариалния акт е записано и че страните взаимно си отстъпват правото на строеж върху общия им парцел ., кв. . по плана на гр. Р., като ще построят жилищна сграда на два етажа, с отделни входове за всеки етаж, като етажите са самостоятелни, а именно: първи етаж над мазетата – на Д.Г. с вход от изток и мазета от изток. Вторият етаж от къщата е изключителна собственост на Л. Г., с две мазета от западната част и отделен вход за този етаж от запад.