Решение № 17023 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17023 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110124611 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу З. Н. И., ЕГН 7712071834, И.

Н. И., ЕГН **********, С. Н. И., ЕГН **********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, с която моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при условията на разделност, следните суми:

- За З. Н. И., ЕГН 7712071834, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от 623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август 2021 г., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.,

- За И. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от 623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., 1 ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.,

- За С. Н. И., ЕГН **********, 19.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от 623,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,22 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 0,70 лв., представляваща главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г., и

- За Д. Г. Р., ЕГН **********, 41.5/100 от общото задължение, а именно – сумата от 1326,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и по изравнителни сметки от м. юли и август, 2021 г., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., изравнителни сметки от м. септември, 2022 г., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителни сметки м. юли, 2023 г., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,77 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.05.2021 г. до 22.04.2024 г., сумата от 1,48 лв., представляваща главница за услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 22.04.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответниците не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но са използвали и не са заплатили стойността на потребената топлинна енергия за собствения им топлоснабден имот – Магазин № 4, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***. Посочва, че ответниците, като не са сключили писмен договор, при приложение на относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди /приложените към ИМ такива/, са се обогатили без основание за сметка на дружеството снабдител и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването.

Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, като е заявил и други доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния период документи, 2 посочените в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. И., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Г. Г., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва общите условия на ищеца да са били публикувани в един централен и един местен всекидневник. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи доказателства за публикуването на Общите условия на които се позовава, в един централен и един местен всекидневник.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците З. Н. И., ЕГН 7712071834, И. Н. И., ЕГН **********, и Д. Г. Р., ЕГН **********, не депозират отговор на исковата молба, не правят възражения, нито доказателствени искания.

Конституираното по искане на ищеца в производството, трето лице-помагач, дружество за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете, като представя като доказателства по делото, намиращите се в негово държане документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение и отчет на уредите.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.

Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: 1. доставянето на ТЕ през процесния период от ищеца до процесния имот и ползването й ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за имущественото разместване, т.е. липса на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ, който следва да се сключи по силата на приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи отношенията й с потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на ответниците съответно е възложено да 3 докаже правоизключващите си възражения или погасяване на задълженията си.

По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно, за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по договор за продажба.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. По делото са представени и приети като доказателство приложимите към процесния период Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, в сила от 08.10.2007 г., когато са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-033/08.10.2007г. Не се изисква публикуването им в местен и национален ежедневник, видно и от молба на ищеца от 17.02.2025 г., поради което възраженията на ответника С. Н. в тази насока, се явяват неоснователни.

По делото страните не спорят, че между тях за процесния имот и период не е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността на предявената претенция не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорно отношение, възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на доставената топлинна енергия.