Определение № 3106 от 12.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3106 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502716 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

С определение № 9941/13.08.24г.,постановено по гр.д.№ 16187/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,20-ти гр.с.са оставени без уважение молбите на „Ай Ти Еф груп“АД с вх.№76561/18.07.24г.и на адв.Е. И. с вх.№ 67725/25.06.24г. за изменение на решение № 2840/21.06.24г.по делото в частта за разноските.Ищцовото дружество е искало да бъде осъден ответника Г. А.

Д.,ЕГН-********** от гр.Пловдив да му заплати сторените разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковете-в размер на 1382,52лв.,както и да бъде намалено адв.възнаграждение на адв.И. като процесуален представител на ответника на 74,70лв.

Определението е атакувано с частна жалба само от „Ай Ти Еф груп“АД, ЕИК-202255877,гр.София като в същата се излагат съображения за неправилност на определението,иска се отмяната му и уважаване на молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.

В срока за отговор ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на „Ай Ти Еф груп“АД против Г. А. Д.,ЕГН-********** с правно основание чл.422 от ГПК 1 във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните,че Г. А.

Д. дължи на „Ай Ти Еф груп“АД сумата от 1000лв.неплатена главница по договор за кредит № 506106 и сумата от 229,64лв.възнаградителна лихва по същия договор за периода 01.10.22г.-01.09.23г.

С отговора на исковата молба ответникът навежда доводи за нищожност на договора за кредит поради неравноправност на клаузите на същия.

Ищцовата страна е представила ДПЗС и списък за разноските и претендира разноски в размер на 1700лв.за заповедното и исковото производство,от които 100лв.ДТ и по 800лв.адв.възнаграждение за заповедното и за исковото производство.Ответникът е представляван от адв.Е.И. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,като се претендират разноски на това основание в размер на 880лв.за двете производства,от които 400лв.за заповедното и 480лв.с ДДС за исковото производство.

Районният съд е приел,че договорът е нищожен,приложил е чл.23 от ГПК,според който потребителят връща само чистата стойност на кредита-в случая искът е уважен за чистата стойност на кредита в размер на 1000лв.,и е отхвърлил иска за възнаградителната лихва за 229,64лв.

В частта за разноските първостепенния съд е приел,че въпреки частичното уважаване на исковете,на ищеца разноски не се дължат,като се е позовал на т.5 от решение на СЕС от 16.07.2020г.по съединени дела С-224/19 и С-259/19.По отношение разноските на ответната страна е присъдил такива в полза на адв.Е.И. на осн.чл.38,ал.2 от Задв. в размер на 400лв.общо за двете производства-заповедно и исково (по 200лв.за производство),като е отказал присъждането на претендирания размер от 880лв.,обосновавайки се с решение на СЕС от 23.11.17г.по съединени дела С-427/16 и С-428/16,както и на практиката на СЕС от 2024г.,според която установените с НМРАВ № 1/04г.размери на минималните адв.възнаграждения не са обвързващи за съда.Приел е,че делото не е с голяма фактическа и правна сложност,проведени са само 2 съд.заседания,на които пълномощникът не се е явил.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от двете страни,като в обжалваното определение ПдРС е препратил към мотивите си в решението досежно разноските и е оставил без уважение и двете молби.

Спорът между страните в настоящото производство на първо място се концентрира върху въпроса следват ли се на „Ай Ти Еф груп“АД разноски съобразно уважената част от иска,както и правилно ли е присъден размера на разноските на ответника съобразно отхвърлената чат от исковете.

По отношение на първия въпрос настоящата инстанция намира,че когато съдът е уважил частично исковете,всяка от страните има право на разноски съобразно уважената,респ.отхвърлената част от исковете-чл.78,ал.1 от ГПК.

На съда му е служебно известна цитираната и от районния съд практика 2 на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и по дело С-714/22,в които обаче е разгледана различна хипотеза.В тях е прието,че чл.6,§1 и чл.7,§1 от Директива 93/13,разглеждани с оглед принципа на ефективност,трябва да се тълкуват в смисъл,че не допускат национална правна уредба,която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,когато,след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер,искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива,че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

В настоящата хипотеза обаче е налице предявен иск не от потребителя,а от дружеството-кредитор по чл.422 във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД,с който се иска да се признае за установено,че ответникът дължи заплащане на главницата по договора и възнаградителна лихва и тези искове са уважени частично.Не е налице предявен иск от страна на потребителя за връщане на недължимо платени суми по неравноправна клауза от договора,каквато е разгледаната в решенията на СЕС хипотеза.Следователно не са налице нито формални,нито принципни съображения предявилият исковете кредитор да бъде лишен от обезщетяване за сторените от него разноски съобразно уважената част от тях в заповедното и исковото производство.

Ето защо атакуваното определение следва да се отмени,като бъде осъден Г. А. Д. да заплати на „Ай Ти Еф груп“АД направените от дружеството разноски съобразно уважената част от исковете.

В тази връзка въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния досежно необвързаността на съда с минималните размери на адв.възнаграждения по НМРАВ и липсата на фактическа и правна сложност на делото,особено във фазата на заповедното производство,както и взема предвид провеждането на само две съдебни заседания пред ПдРС,на които ищецът не е изпратил представител.Поради което намира за завишен претендирания размер на разноските от 1700лв.,от които по 400лв.за адв.възнаграждение за заповедното и исковото производство,като счита,че за заповедното производство се дължи адв.възнаграждение в размер на 150лв.,за исковото-в размер на 250лв.и за ДТ за двете производства-100лв.

(25лв.+75лв.),или разноски в общ размер на 500лв.за двете производства,които изчислени съобразно уважената част от исковете,са в общ размер на 406,62лв.За тази сума следва да се осъди ответната страна да заплати разноски на ищцовото дружество.

По отношение присъденото адв.възнаграждение на пълномощника на ответника на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.настоящата инстанция приема,че същото се дължи в размер на 150лв.за заповедното и в размер на 250лв.за исковото производство,или общо в размер на 400лв.,колкото в крайна сметка е определил и районния съд.Но ПдРс не е съобразил,че това възнаграждение също се дължи по съразмерност,т.е.съобразно отхвърлената част от исковете,а 3 не изцяло,както го е присъдил.След съответното изчисление ПдОС намира,че „Ай Ти Еф груп“АД дължи на адв.Е.И. адв.възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 74,70лв.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9941/13.08.24г.,постановено по гр.д.№ 16187/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,20-ти гр.с.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я решение № 2840/21.06.24г.,постановено по гр.д.№ 16187/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,20-ти гр.с. в частта му за разноските,като:

ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Г. А. Д.,ЕГН-********** от гр.Пловдив да заплати на

„Ай

Ти

Еф груп“АД,ЕИК202255877,гр.София,сумата от 406,62лв.(четиристотин и шест лв.и 62 ст.) разноски за ДТ и адв.възнаграждение в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,които е осъдено „Ай Ти Еф груп“АД,ЕИК202255877,гр.София да заплати на ЕАД Е. И.,ЕИК-180978004 от 400(четиристотин)лв.на 74,70лв.(седемдесет и четири лв.и 70 ст.).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4