Решение № 385 от 09.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 191 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 1236/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, поправено с решение № 31 от 19.02.2024 г. по същото дело /последното има характер на решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а не на такова за допълване на основното решение, тъй като с него е отстранено несъответствието между действителната формирана воля на съда досежно частичната основателност на главния иск, изложена в мотивите на решението, и нейното ненадлежно отразяване в диспозитива на решението/, С.

А. Г. е осъден да плати на Г.Ф. общата сума от 9036.38 лв., изплатена от настоящия ищец по щета № 210378/21.11.2016 г., която обща сума е формирана от следните суми: сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с решение от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС в полза на трето лице - Ю.Т.М., пострадало при настъпило на 15.09.2016 г. ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до окончателно плащане; сумата от 50 лв., представляваща присъдени със същото съдебно решение в полза на Ю.Т.М. разноски за държавна такса, платена по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС; сумата от 680 лв., представляваща присъдено със същото съдебно решение адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на Ю.Т.М. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС; сумата от 393.33 лв., представляваща присъдени със същото съдебно решение в полза на 1

СГС деловодни разноски по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС. Върху присъдената обща сума от 9036.38 лв. първоинстанционният съд е присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2022 г., до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 9036.38 лв. до пълния предявен размер от 9113.05 лв. Присъдени са от първоинстанционния съд с оглед изхода на делото и разноски на страните - разноски в полза на ищеца в размер на 1576.71 лв. и разноски в полза на ответника в размер на 120 лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, в която исковете са уважени, както и в частта за разноските, присъдени в негова тежест. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен изцяло.

Липсва произнасяне от първоинстанционния съд, доколкото изобщо не е формирана воля за това /както в основното, така и в решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка/, в насока частично отхвърляне и на акцесорния иск за обезщетение за забава, но искане за допълване на решението в тази част не е правено от страните, същевременно решението в отхвърлителната част не е обжалвано, поради което този порок на решението е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

От ищеца в първоинстанционното производство не е постъпил отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно съединени главен иск с правно основание чл.

558, ал. ал. 7 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че с решение от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС Г.Ф. е осъден да плати на Ю.Т.М. - трето лице, пострадало при настъпило на 15.09.2016 г. ПТП, следните суми: сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 15.09.2016 г.

ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до окончателно плащане; сумата от 50 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото. С решението са присъдени и следните суми: сумата от 680 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, е присъдена в полза на процесуалния представител на Ю.Т.М. по делото; сумата от 393.33 лв., представляваща деловодни разноски по делото, е присъдена в полза на СГС. По делото няма надлежни данни дали решение от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС е обжалвано и дали е влязло в сила, но страните не спорят относно факта на влизане в сила на решението.

Същевременно настоящият въззивен състав е извършил служебна справка на официалния сайт на СГС, свързан с официалния сайт на ВСС /които са 2 общодостъпни и в този смисъл се касае за общоизвестен факт/, при която е установил, че за решение от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС не се намират свързани съдебни актове, т. е. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Датата на влизане в сила на решението не може да се установи чрез тази справка, но същата е без значение за настоящото дело, доколкото права и факти, свързани с и произтичащи от тази дата, не са налице. Видно от решение от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС, същото е постановено при участието на настоящия ответник С. А. Г. като трето лицепомагач на ответника по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС – Г.Ф.. С оглед този факт между страните по настоящото дело важи обвързващата сила на мотивите /чл. 223, ал. 2 ГПК/, съобразно която са надлежно установени /и без наличието на други доказателства/ всички факти от фактическия състав, обуславящ отговорността на Г.Ф. към третото пострадало лице, произтичаща от настъпилото поради виновното и противоправно поведение на С. А. Г. ПТР, в резултат на което е било увредено третото пострадало лице, и липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от С. А. Г. автомобил.

От доказателствата по делото се установява също /като достатъчни в тази насока са писмените доказателства – платежни нареждания/, че Г.Ф. е наредил плащане на следните суми: с платежно нареждане от 10.07.2018 г. е наредил плащане на увреденото лице Ю.Т.М. на сумата от 7963 лв., като посоченото основание за плащане е „плащане по решение гр. д. № 3291/2017 г., СГС, 15 с-в“; с платежно нареждане от 10.07.2018 г. е наредил плащане на адв. Доспевска /процесуален представител на увреденото лице Ю.Т.М. по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС/ на сумата от 680 лв., като посоченото основание за плащане е „плащане по решение гр. д. 3291/2017 г., СГС, 15 с-в“; с платежно нареждане от 11.10.2028 г. е наредил плащане на СГС на сумата от 393.33 лв., като посоченото основание за плащане е „ДТ по гр. д. 3291/2017 г., СГС, 15 с-в“. По делото не е оспорен фактът, че наредените с горепосочените платежни нареждания плащания са изпълнени от банката.

Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетение по чл. 557, ал.

1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

В случая Г.Ф. е платил на увреденото лице дължимите, присъдени с решението по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС, обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва и разноски по делото, платил е на процесуалния представител на увреденото лице сумата, присъдена в негова полза със същото решение за адвокатско възнаграждение, платил е и присъдените в полза на съда деловодни разноски. Така присъдената в полза на увреденото лице сума на разноските по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС, както и присъдените в полза на процесуалния му представител сума за адвокатско възнаграждение и в полза на съда сума за деловодни разноски представляват разходи за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 КЗ по смисъла на чл. 558, ал. 7 КЗ, тъй като именно в развилото се съдебно производство е 3 определено /и впоследствие платено/ дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на увреденото лице, ведно с обезщетението за забава.

Всички платени въз основа на решението по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС суми Г.Ф. има право да получи от настоящия ответник, тъй като за всички платени суми встъпва в правата на увреденото лице срещу настоящия ответник по силата на изричния законов текст. Следва да се има предвид в тази връзка, че разноските за адвокатско възнаграждение, които се присъждат в полза на адвоката за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на страната, както и останалите деловодни разноски по делото /поети от бюджета на съда поради частично освобождаване на увреденото лице от такси и разноски по делото/ са първоначални задължения на това увредено лице по делото /за неговото образуване и движение/, които задължения то би изпълнило в случай, че е разполагало със средства за това, съответно би имало правото да получи сумите на тези разноски при благоприятен за него изход от делото. Т. е. присъждането на дължимите за производството по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС разноски директно на лицата, на които са дължими /съобразно съответните законови правила/ цели също удовлетворяване на право, което увреденото лице има срещу делинквента – настоящ ответник, в което Г.Ф. встъпва, плащайки дължимите суми на разноските, независимо в чия полза са били реално присъдени тези разноски с оглед първоначалната невъзможност на увреденото лице да ги плати.

Неоснователни са всички оплаквания, изложени във въззивната жалба.

От представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, се установява какви суми е платил ищецът въз основа на решението по гр. д. № 3291/2017 г. по описа на СГС. В случая изобщо не е необходима съдебно-счетоводна експертиза, тъй като за установяване на факта какви суми е платил ищецът не са необходими специални знания. Всъщност въпрос на редовност на исковата молба е ищецът да уточни в рамките на общата искова сума какви са отделните суми по основание и размер, които е платил и съответно претендира. Тази нередовност на исковата молба не е отстранена по делото, но, тълкувайки изложеното от страната, отнасяйки го към представените доказателства, съдът достига до очевидния извод, че с платежното нареждане за сумата от 393.33 лв. ищецът е наредил плащане на деловодните разноски в полза на СГС, с платежното нареждане за сумата от 680 лв. ищецът е наредил плащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на увреденото лице, а с платежното нареждане за сумата от 7963.05 лв. ищецът е наредил плащане на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., на разноските за държавна такса в размер на 50 лв., както и на част от обезщетението за забава върху обезщетението за неимуществени вреди /доколкото за дължимия период от началната дата, посочена в решението на СГС, до датата на плащане, това обезщетение за забава е в размер, по-голям както от размера 913.05 лв., определен като разлика между сумите 7963.05 лв. и 7050 лв., така и от целия размер от 963.05 лв., като не се необходими специални знания за установяване на този факт, но той е извън предмета на делото, поради което не следва да се обсъжда и посочва действителния размер на дължимото обезщетението за 4 забава/. Върху цялата искова сума /формирана по горепосочения начин/ от 9036.38 лв., до който размер първоинстанционният съд е приел главната искова претенция за основателна, е присъдено и обезщетение за забава, съответно решението не е неясно. Възражението във въззивната жалба за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забава е наведено несвоевременно, поради което не следва да бъде обсъждано, но за яснота на жалбоподателя следва да се отбележи, че то е и неоснователно, тъй като, от една страна, с плащането от страна на Г.Ф. на обезщетението за забава за дължимия период /от посочената в решението на СГС начална дата до датата на плащането/, с което плащане както делинквентът, така и настоящият ищец, платил задължението на делинквента, се освобождават от последиците от забавата, платената сума губи своя характер на обезщетение за забава и се трансформира в главно /а не акцесорно/ парично задължение, дължимо на суброгиращия се в правата на увреденото лице настоящ ищец за това, че е платил това чуждо задължение. Освен това съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, съответно към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело този срок не е изтекъл. Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че върху адвокатско възнаграждение не се дължи лихва, като в тази връзка, от една страна, изцяло важи изложеното по-горе по отношение на обезщетението за забава относно променения характер на сумата след нейното плащане от настоящия ищец, от друга страна задължението за плащане на адвокатско възнаграждение е парично задължение, за което няма основание да се приеме, че не се дължи обезщетение за забава в плащането му при липса на изрична законова забрана за това и фактът, че обичайно в практиката обезщетение за забава в плащането на адвокатско възнаграждение не се търси не променя горния извод.