Решение № 431 от 06.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Габрово, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева в присъствието на прокурора М. Ил. И. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100732 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от А. В. И., ЕГН**********, с адрес в град Габрово, ул. ******** № 7, чрез пълномощника си адв. Рада- Мария Х. от АК Габрово, съдебен адрес гр. Габрово, ул."Евтим Дабев „ № 8; СРЕЩУ ПРОКУРАТУРА на Република България, гр.София. бул. "Витоша"№ 2. представлявана от Главния прокурор на Република България; цена на иска: 4 000 лв. ( четири хиляди лева) правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

ОТВЕТНАТА ПРОКУРАТУРА отговор в дадения й едномесечен срок . на Република България депозира писмен

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че С Постановление от 02.05.2019 г. на Районна прокуратура Габрово е образувано досъдебно производство № 234 по описа на РУП- Габрово срещу доверителя ми А. И., с ЕГН **********, за престъпление по чл.290 от НК.С постановление от 21.06.2019 г. по ДП № 234 по описа на РУП-Габрово доверителят ми е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на гореописаното престъпление и му е взета мярка за неотклонение „подписка": като А. И. се е задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.С протокол за разпит от 08.07.2019 г. е проведен разпит на обвиняемия, като са му разяснени правата и задълженията, които има в това качество.На 11.10.2019 г. Районна прокуратура - Габрово е внесла обвинителен акт срещу А. В. И., с ЕГН ********** като същият е подведен под наказателна отговорност, за 1 това, че на 16.05.2017 г. в гр . Габрово по досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ-Габрово пред разследващ полицай като свидетел по делото устно съзнателно потвърдил неистина, че на 22.03.2017 г. през нощта е бил в района на Дома на културата гр. Габрово и видял пътен инцидент, при който водач на таксиметров автомобил умишлено блъснал неговия познат А.С.- престъпление по чл.290, .л.1 от НК. Във връзка с внесения обвинителен акт с Разпореждане от 11.11.2019 г. на съдия от Районен съд Габрово е образувано наказателк;: дело от общ характер № 1066/2019 г. по описа на PC Габрово.

Проведени са 5 /пет/ съдебни заседания, както следва : на 02.12.2019 г., 21.01.2020 г., 18.02.2020 г., 16.06.2020 г. и на 28.07.2020 г.когато е постановена присъда № 328/28.07.2020 г., с която доверителят ми е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от три години, на основание чл.66. ал. 1 НК. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от страна на упълномощения защитник и впоследствие въз основа на нея, както и на други две жалби е образувано ВНОХД № 124 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Габрово. Проведени са 2 (две) съдебни заседания : на 03.02.2021 г. и на 10.03.2021 г., когато е постановена нова присъда № 2(-0001 от 10.03.2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, с която доверителят ми е признат за невпновен и е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.290. ал. 1 НК. Срещу така оправдателната присъда № 260001 от 10.03.2021 г. по ВНОХД № 124 / 20 г. по описа на Окръжен съд Габрово на 23.03.2021 г.. Окръжна прокуратура - Габрово е внесла протест. По внесения протест е образувано КНД № 461/2021 г. по описа на Върховен Касационен съд. II Наказателно отделение. Съдебно заседание по образуваното касационно наказателно дело е било насрочено и разгледано в открито съдебно заседание на 18.06.2021 г. С Решение № 60116 / 13.09.2021 г., по КНД № 461/2021 г. по описа на Върховен Касационен съд, II Н.О. е потвърдена постановената от въззивния съд присъда № 260001 от 10.03.2021 г. по ВНОХД № 124/20 г. по описа на Окръжен съд Габрово и същата е влязла в законна сила на 13.09.2021 г. Считаме, че негативните изживявания на ищеца с повдигнатото обвинение по чл.290. ал.1 НК. продължили повече от 2 години, следза да бъдат обезщетени от ответника, на основание чл. 2, ал.1. т.З от ЗОДОВ. Преди започване на посоченото наказателно производство доверителят ми се е ползвал с добро име, уважение и авторитет сред близки, колеги и приятели и е бил с чисто съдебно минало. Повдигането на обвинение за извършено престъпление от общ характер е имало изключително неблагоприятни последици за А. И., защото той е претърпял морален и психологически тормоз в продължение на повече от две години, рефлектираш върху честта и достойнството му, още повече, че твърдяното лъжесвидетелстване с свързано с инцидент, на който И. е бил е очевидец и изпълнявайки свой обществен дълг- да съдейства на правораздавателните органи да бъде разкрита обективната истина за инцидента ; довело до това да му бъде повдигнато незаконно обвинение. Доверителят ми през целия период на наказателното производство е живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално изтърпяване на предвиденото наказание и престой на една част от живота му в затвора, което е било непосилна млсъл за един млад човек, работещ и ползващ се с добро име в обществото. Освен това повече от 7 месеца, ищецът е живял с мисълта, че е осъден, факт, който допълнително е допринесъл зa силен стрес и безпокойство, защото ищецът се е притеснявал за своята работа, дали ще може да работи и за в бъдеще след като е осъден.Освсн това, в съдебната фаза на производството, доверителят ми се е явил в 8 (осем) открити съдебни заседания, като преди всяко едно от тях е изпитвал сериозна уплаха и притеснение от евентуално осъждане и ефективно изтърпяване на наказание в предвидените от закона срокове до 5 години лишаване от свобода за престъплението., за което е бил предаден на съд. Повдигнатото обвинение спрямо доверителя ми е било незаконно, а продължителността на наказателното преследване повече от две годин - е из в ъ н всякакъв разумен срок. Вследствие на воденото наказателно производство срещу А. И., доверителят ми е изпадал често в депресивни състояния, 2 получавал е сърцебиене, нарушен е бил сънят му. В хода на производството по делото И. се е оплаквал от силно главоболие, потиснато настроение, силна тревожност и понижено самочувствие. Вследствие на здравословното си и емоционално състояние у А. И. се породило чувство на унилосг и депресия, като от лъчезарен и отзивчив човек станал затворен и потиснат. Възникването на отговорност по чл.2, ал.1, т.3,пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, е който е приключило производството, като тази отговорност е следствие от задължението па прокуратурата да повдига и да поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението П да доказва и установява пргд съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.

Чмекно неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2. ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ Крайният акт, с койго се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда, с което се констатира незаконосъобразността на обвинението. В съдебната практика на ВКС последователно се застъпва, че регламентираното с чл.2, ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ обезщетение се дължи именно за вреди причинени от незаконното повдигнатото обвинение и поддържано обвинение /при влизане в сила на оправдателна присъда/. При предвиждане на тази отговорност на прокуратурата, законодателят е отчел, че имемно прокуратурата е органът, в чието правомощие е повдигане и подържане па обвинение, което е и основанието за образуване на съдебно производство, като обезщетението се съобразява, включително и с продължителността на наказателното производство. Предвид гореизложеното, считам, че негативните изживявания на доверителя ми във връзка с незаконосъобразно повдигнатото му обвинение за извършването на престъпление по чл.290. ал.1 НК представляват претърпени от него имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника, на основание чл.2, ал. , т.З, пр. I от ЗОДОВ.

Обезщетението на тези неимуществени вреди доверителят ми оценява на 4 000 лв. ( четири хиляди лева). Посочената сума следва да се заплати заедно с законна лихва върху тази сума. която е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ- от влизане в сила на оправдателната присъда на 13.09.2021 г. до окончателно й погасяване.

ИСКА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ да се ОСЪДИ Прокуратурата на Република България да заплати на А. В. И., ЕГН**********, с адрес в град Габрово, ул."******** „ № 7 сума в размер 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпените неимуществени вреди и съпътстващите ги последици, вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда № 260001 от 10.03.2021 г. по ВНОХД № 124 /20 г. по описа на Окръжен съд Габрово на 10.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата- 13.09.2021 г.

Моля да ни присъдите разноски.

ОТВЕТНАТА СТРАНА - ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в писмения си ОТГОВОР вземаследното становище – Предявеният иск срещу Прокуратурата на Р България е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 4 000лв. за неимуществени вреди. Така предявената искова молба срещу Прокуратурата на РБ обуславя наличието на иск за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, в следствие на което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 13.09.2021г. Влязлата в сила оправдателна присъда е основание за водене на гражданското дело, но оспорвам исковата претенция за неимуществени вреди по основание, тъй като към исковата молба не е 3 приложена твърдяната присъда на ОС- Габрово и решението на ВКС. Оспорвам исковата претенция и относно нейния размер, тъй като същата е силно завишена и не е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. В тази връзка следва да се отчетат обстоятелствата, че обвинението по чл.290 ал. 1 от НК срещу ищеца не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка", която не е ограничила правата му.

Наказателното производство срещу ищеца, водено по досъдебното производство и съдебното производство на три инстанции, е протекло и приключило в разумен срок - общо около две години. Съгласно изложеното в исковата молба срещу А. И. е водено наказателно производство по ДП № 234/2019г. по описа на РУ - Габрово, по което той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.290 ал.1 от НК с постановление от 21.06.2019г., което му е предявено на 08.07.2019г. Въз основа на обвинителен акт от 11.10.2019г. е образувано НОХД № 1066/2019г. по описа на PC - Габрово, по което с присъда № 328 от 28.07.2020г. И. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.290 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. След обжалване на посочената присъда е образувано ВНОХД № 124/2020г. по описа на ОС - Габрово, по което с присъда № 260001 от 10.03.2021г. ОС - Габрово е го оправдал по обвинението за престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Въз основа на касационен протест, подаден от ОП - Габрово, е образувано КНД № 461/2021г. по описа на ВКС, по което с решение № 60116 от 13.09.2021г. на ВКС, 11-ро н.о., е оставена в сила оправдателната присъда на ОС - Габрово. Наличието на посочената осъдителна присъда на PC - Габрово обуславя извод, че ако в процесния период И. е търпял вреди, то те не са единствено и само в резултат от актовете и действията на органи на ПРБ. А. И. не е посочил и приложил доказателства, че от 08.07.2019г., когато му е предявено постановлението за привличане като обвиняем, е търпял вреди от предприетата спрямо него наказателна репресия. Към исковата молба не са приложени никакви медицински документи, които да доказват съществуването на причинно-следствена връзка между горепосоченото обвинение и твърдяното от него влошено здравословно състояние - сърцебиене, нарушение на съня, депресивни състояния. Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца за злепоставяне и уронване на доброто му име сред близки, колеги и приятели, както и за постоянен страх и безпокойство от евентуално осъждане и ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, тъй като не е ангажирал доказателства в тази насока. По отношение на претенцията на ищеца за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди становище за началния момент на лихвата ще взема след представяне на доказателства за датата на влизане на оправдателната присъда.