Решение № 262851 от 05.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

05.05.2021г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря

Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 1791 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 119228 от 20.05.2019г. по гр.д. № 22767/2016г. Софийски районен съд, 50 състав отхвърлил предявения от П.И.Х., ЕГН **********, срещу С.А.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 36 ЗА за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 980 лв., представляваща възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.02.2015г. за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 22356/2013г. по описа СРС, 84 състав, ведно със законната лихва от 17.02.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и 525 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 500 лв. - възнаграждение на адвокат, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8631/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 400 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 8631/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав заповед за изпълнение на парично задължение.

С определение № 221469 от 19.09.2019г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молба вх. № 5110856/27.06.2019г. на ищеца П.И.Х. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца П.И.Х., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първостепенният съд неправилно приел, че от договора за правна защита и съдействие от 14.02.2014г. се установява плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Константната съдебна практика приемала, че в договора следва да е посочен начинът на плащане и дали плащането е осъществено. Когато плащане е осъществено, следвало то да се отрази в графа „от които в брой“. В процесния договор било уговорено адвокатско възнаграждение, но било очевидно, че същото не е платено – плащане не било отбелязано в посочената графа. Поради това в случая договорът нямал функция на разписка. По делото не били представени доказателства от ответницата за плащане на възнаграждението, поради което предявеният иск бил основателен. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна С.А.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

От ищеца П.И.Х. е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Относно фактическата и правна сложност съдът следвало да изследва и съобрази доказателствените факти и доказателствата, събрани по делото, както и цената на иска. Такива мотиви не били изложени в атакуваното определение. По делото не били представени множество доказателства и не били заявявани доказателствени искания, липсвали отклонения във връзка с предмета, от ответника не били извършвани процесуални действия, които да оправдаят присъждане на възнаграждение в по-висок размер от минималния. Процесуалните действия, извършени от представителя на ответника, се свеждали до подаване на отговор на исковата молба и представителство в едно от общо двете проведени открити съдебни заседания. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което измени първоинстанционното решение, като намали разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение на 300 лв. Претендира разноски във връзка с частната жалба съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата по частната жалба С.А.К. не е депозирала отговор по реда на чл.

276, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗА за сумата 980 лв., представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2014г. за осъществено от ищеца процесуално представителство по гр.д. № 22356/2013г. по описа СРС, 84 състав. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.02.2016г. до окончателното плащане. За вземането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 8631/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответницата е оспорила предявения иск с възражение, че между страните не е налице облигационно правоотношение по договора за правна защита, евентуално е твърдяла, че възнаграждението е заплатено изцяло, видно от удостовереното в договора. Искала е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.

№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която СРС е се е произнесъл по претенция за установяване дължимостта на направени разноски в заповедното производство по гр.д. № 8631/2016г. по описа на СРС, ГО, 50 състав. Освен че с такава претенция не е бил сезиран с исковата молба, съгласно разясненията, дадени с т. 10в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство.

Съдът, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска (т. 12 от същото тълкувателно решение). Поради това атакуваното решение ще следва да се обезсили в посочената част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК като недопустимо.

Въззивният съд намира решението за недопустимо и в частта, с която СРС е обезсилил заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 8631/2016г. на СРС, 50 състав. Съгласно разясненията, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство (както е в случаите на издадена заповед по чл. 410 ГПК), решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му; Ако изпълнително производство е образувано (в хипотезата на допуснато незабавно изпълнение и изпълнителен лист), то изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Поради това при отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. Ето защо, като е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК поради отхвърлянето на установителния иск, без да има такова правомощие, районният съд е постановил процесуално недопустимо в тази част решение, което подлежи на обезсилване в същата част.

В останалата част решението е допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата молба – в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и за ищеца е налице интерес от установителния иск. С оглед оплакванията в жалбата първоинстанционното решение в допустимата му част е правилно по следните съображения:

Пред настоящата инстанция не е спорно и по делото се установява, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за правна защита и съдействие (чл. 36 ЗА) от 14.02.2014г., съдържащ съществените елементи на възмезден договор за поръчка. С договора ищецът – довереник се задължил спрямо ответницата – доверител да осъществява процесуалното й представителство по гр.д. № 22356/2013г. по описа СРС, 84 състав, срещу задължението на доверителя да заплати на довереника адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. Не се спори също и от приложеното гр.д. № 22356/2013г. по описа СРС, 84 състав се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е депозирал от името на доверителката си възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по посоченото дело и е претендирал присъждане на разноски съгласно списък по чл.

80 ГПК. Спорно пред настоящата инстанция е само обстоятелството платено ли е възнаграждението, в частност установява ли се плащане от удостовереното в договора за правна защита и съдействие.

Видно от договора за правна защита и съдействие от 14.02.2014г., приложен и в оригинал по изисканото гр.д. № 22356/2013г. по описа СРС, 84 състав, уговорено е възнаграждение в размер на 980 лв., начин на плащане – в брой, като в графа „платена сума“ цифром и словом е посочена сумата 980 лв. В частта относно плащането договорът представлява частен свидетелстващ документ, който има доказателствена сила когато издателят удостоверява неизгодни за него факти – в този случай той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател.

Както е разяснено и с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, като когато възнаграждението е платено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая в договора, който е подписан от ищеца, е удостоверено плащане на уговореното платимо в брой възнаграждение в размер на 980 лв. Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи, че за да доказва плащане, в договора следвало да е попълнена и следващата графа „от които в брой“. Необходимост от попълване на тази и следваща графа „по сметка“ би възникнала само в случай, че част от възнаграждението е платена в брой, а друга част – по банков път. В случая уговореният начин на плащане е в брой, а плащането на целия размер на адвокатското възнаграждение е удостоверено в графа „платена сума“.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f293b45-59ff-420c-8c0f-c68ab0266ffc