Решение № 43 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110115272 по описа за 2023 година

С искова молба от 24.03.2023 г. предявени от [фирма] срещу Е. Ж. Б. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1070,19лв., представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за абонатен номер **** периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 131,07лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г., сумата от 19, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3, 15 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 19.10.2021 г., за които суми спрямо Е. Ж. Б. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63173/2021г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира се и разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот, собственост на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачът е изпаднал в забава, поради което и дължи мораторна лихва. Твърди, че купувачите дължат и суми 1 за услугата дялово разпределение, както и претендира обезщетение за забава върху всяка една от двете главници.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Ж. Б., подаден чрез адв. Г. С., в който е наведено единствено възражение за погасяване по давност на претендираните за периода от 2019 г. до 2020 г. Според ответника в Тълкувателно решение №4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за тълкуване на закона, съгласно които „заповедното производство не прекъсва давността, а само исковия процес“.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение от 28.09.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 63173/2021г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.11.2021 г.

Заповедта е връчена на длъжника Е. Ж. Б. чреЗ работодател. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника е постъпило възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Ответникът Е. Ж. Б. не е направил изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ищеца. Липсва каквото и да било оспорване на качеството потребител.

По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 130, том XIII, нот.д. № 2530/1981 г. на 02.12.1972 г. Г. В. Г. е призната за собственик на апартамент № 44, находящ се в ****. Впоследствие с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 61, том II, рег. № 4514, дело № 228/2020 г, от 09.04.2020 г. Е. Ж. Б. продава на Л. З. Г. гореописания имот. Посочено е, че владението върху имота се предава от продавача на купувача в деня на изповядване на сделката. Прието като доказателство е и писмо от [фирма] с изх. № от 01.10.2019 г. до Е. Ж. Б., с което ответникът е уведомен, че от м. септември 2019 г. неговото име е вписано като титуляр на партидата, няма данни за получаване на писмото от адресата, но това обстоятелство не се оспорва от ответника. При изготвена служебна справка в НБД се установява, че родителите на Е. Ж. Б. са Ж. Б. Г.ев и Г. В. Г., като и двамата са починали. При съвкупното тълкуване на тези писмени документи, приети като доказателства по делото, съдът намира, че в периода от 01.05.2019 г. до 09.04.2020 г. потребител на топлинна енергия за процесния имот в гр.

София - апартамент № 44, находящ се в ***, е бил ответникът Е. Ж. Б., още повече и че липсва и оспорване на това му качеството. След като се е разпоредил с притежаваният от него недвижим имот на 09.04.2020 г. ответникът повече не е страна по облигационното отношение за продажба на топлинна енергия по отношение на този топлоснабден имот и не може да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на цена на доставената топлинна енергия, респективно след тази дата исковете са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период са действали общите условия на [фирма] от 2016 г.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на количеството топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е [фирма]. В имота е имало три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, в банята има щранг лира без уред. За периодите 2019/2020 г. и 2020/2021 г. не е осигурен, съставени са констативни протоколи и служебно е изчислена топлинна енергия за периода 2019/2020 г. Изрично е посочено от вещото лице, че за периода от 2020/2021 г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на титуляра на партидата, като за м. 05.2020 г. е на името на Е. Ж. Б., а за м.

06.2020 г. – м. 04.2021 г. се води на Л. З. Г.. За имота е начислена ТЕ за отопление от сградна инсталация по формула, предвидена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 187 кв.м. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части и служебно е изчислена цена на доставена топлинна енергия за битова гореща вода на база един потребител.

От анализа на вещото лице и направените в табличен вид изчисления следва, че за периода 01.05.2019 г. – 09.04.2020 г., в който ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия“ с оглед направеното изравняване се дължи сумата от 961,81 лв. – цена на доставена топлинна енергия за процесния имот.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните 4 сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, в експертизата е прието, че доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. възлиза на 961,81 лв., представляваща разликата от начислената сума по фактури (1 292, 39 лв.) и сумата за връщане на абоната по изравнителните сметки (330, 58 лв.), като посочените стойности са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.