Решение № 76 от 20.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от М. Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330100084 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от К. Н. К. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Н. Д. К., нейн съпруг.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при се твърди да са извършени твърдените актове на домашно насилие. Посочва се,че страните са фактически разделени, като е висящо и дело за развод. Въпреки, че когато идвал в гр.

Я. ответникът живеел при баща си, същия започнал да се заканва на ищцата и да я тормози като влиза и изнася вещи от дома им, както и домашния й любимец. Отправял заплахи по Вайбър на 26.12. и 07.01, за което ищцата подала молба до РП – Я..

Последните му съобщения били от 11.01.2026 год. , като К. дал пет дневен срок , за да влезе в дома й с ключар и отброявал дните. Молителката била подложена на психически тормоз, изпитвала силен страх, поради което и претендира да й бъде издадена заповед за защита.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

Ответникът лично и с упълномощен адвокат оспорва претенцията. Ангажира доказателства.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 26.12.2025 , 1

07.01.2026 год. и 11.01.2026 г. , пред родово и местно компетентен съд.

От изготвените по реда на чл. 9,ал.5 от ЗЗДН справки се установява, че страните са съпрузи, същите не са осъждани.

В подкрепа на твърденията си ищцата е представила жалба вх. № ****/27.11.2025 год. до РП – Я. , в която посочва, че след раздялата на страните съпругът е отнел достъпа на ищцата до семейният им бизнес, на 31.05.2025 год. е изнесъл от семейното им жилище цялата счетоводна документация на дружествата, както и домашните й любимци, след което ищцата сменила патрона на бравата на входната врата.

С молба от 08.01.2026 год. по същата преписка ищцата е посочила, че след като е разбрал за жалбата й ответникът започнал да я заплашва и изпитва основателен страх, че той може да посегне на нея или имуществото й.

Представена е и кореспонденция по Вайбър съдържаща – съобщение от 26.12.2025 год. от ответника към ищцата, касаещо личните им взаимоотношения; съобщение от 07.01.2026 год., с което ответникът уведомява ищцата, че ако до 5 дни не разреши на синовете им да си вземат нещата , ще дойде с полиция и ключар, за да отвори семейното жилище, не иска да я злепоставя, но не му оставя изход, пише й да го забрави, както той я е забравил, както и че говори за децата, но отсреща няма никой; съобщение от 08.01.2026 год. – останаха 4 дни; съобщение от 09.01.2026 год. – останаха 3 дни; съобщение от следващия ден, с което ответникът уведомява ищцата, че си мисли, че тя е важна, както и че и пише за С., вкл. че остават два дни.

Към отговора на исковата молба ответникът е приложил жалба от 29.10.2025 год. до РП – Я., касаеща искане за оказване на съдействие описани вещи на ответника и синовете на страните им да бъдат взети от семейното жилище, находящо се в гр. Я., което последният е бил принуден да напусне.

На 30.10.2025 год. ответникът е изпратил до ищцата покана за заплащане на месечен наем за ползване на собствената му ид. част от семейното жилище. На 18.11.2025 год. ЧСИ е констатирал връчване на същата при условията на чл. 44,ал.1 от ГПК.

С молба от 31.10.2025 год. ищцата и ответникът са поискали от „Пощенска банка“АД , К. да бъде изключена като физическо лице от всички кредити на „Кайзер Фрукт“ООД.

По делото е изискана и приета преписка рег. № ****/2025 год. по описа на РП – Я., образувана по повод гореописаната молба на ответника. Видно от находящите се в същата материали по повод на същата е извършена проверка, в хода на която са снети обяснения от страните и двамата им пълнолетни синове, като предвид посоченото от ищцата, че е сменила патрона на бравата на семейното жилище й е съставен протокол по ЗМВР да се въздържа от самоуправни действия, а предвид посоченото от сина на страните Н. Н. К., че е взел от апартамента лични вещи, семейното куче и папагал, на последния също е съставен протокол по ЗМВР да се въздържа от извършване на самоуправни действия. По преписката са изготвени докладни – записки, вкл. след констатация на наблюдаващия прокурор, че са налице данни за евентуално извършено престъпление по чл. 323,ал.1 НК е възложена допълнителна проверка.

По искане на страните са събрани и гласни доказателства, В показанията си св. И. – приятелка на ищцата от месец април 2025 год. посочва, че не познава ответника, но е виждала съобщения, в които фигурира нейното име.

Посочва, че К. се чувства изключително неспокойна след като е подала молбата за 2 развод . Била изключително притеснена миналия май, когато разбрала, че в жилището е влизано без нейно знание и липсвали документи и животните. Малко след това сменила бравата. Още тогава имала съмнения към съпруга си. Свидетелката била запозната със съобщението , че ответникът ще отиде с полиция и с ключар, вкл. отброяването на дните. Тогава К. не излизала от апартамента. Наложило се свидетелката да спи при нея и да й носи храна и вода.Към днешна дата била много напрегната психически. Знаела, че първоначално семейството живеело добър живот, но преди две години К. взела решение да се разделят. Оттогава се отключила някаква форма на агресия, за да бъде психически срината.

Св. К. – син на страните посочва, че родителите му са разделени от месец февруари 2025 год. по искане на майка му. Към майка му никога не била проявявана агресия, вкл. се правело всичко възможно да й се угоди. Смята,че баща му не е ходил в апартамента в Я. от Коледа 2024 год. След фактическата раздяла свидетелят имал достъп до жилището. На 31.05. баща му го помолил да вземе документи на фирмата, но когато влязъл видял, че не се полагат грижи за домашните любимци – куче и папагал и взел и тях. Майка му била уведомена. След няколко дни констатирал, че ключалката е сменена. През този период баща му единствено се свързал с адвокат, за да ес вземат законови мерки, т.к. не можел да влезе в жилището. Викали ги в полицията, давали обяснения. Проверяващия им казал, че баща им е в правото си да влезе в имота и споменал да търсят ключар, а при необходимост и съдействие от негови колеги. Баща му бил против, но понеже майка му не съдействала , направил още един опит за доброволно уреждане на отношенията, като й пратил съобщение, да я информира да даде достъп на децата да си вземат вещите , както и че иначе ще действа с полиция,което си е негово право.Писал, че не иска да я злепоставя. В този период правили и опити за споразумение по бракоразводното дело.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – 3 заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора.

В случая предвид липсата на твърдения спрямо ищцата да е налагано физическо насилие, съдът приема, че твърденията й касаят единствено актове на психическо такова. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие и да засегнат нейното достойнство. Вербалната агресия съставлява използване на негативни думи - обиди и закани, агресивна интонация - викове и крясъци, както и предизвикващи послания за определено поведение. Към психическото насилие под формата на емоционално такова /като подвид на психическото насилие според ЗЗДН, доколкото емоционалното не е посочено като отделна форма на насилие/ спада и редовното и нежелано обаждане или изпращане на текстови съобщения. Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат - негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания.

При преценката си съдът приема, че от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че страните са съпрузи, които са във фактическа раздяла, между същите е висящо производство за развод по исков ред, очевидно са в изключително влошени взаимоотношения касаещи от една страна отношенията на майката с родените от брака деца, а от друга имуществени спорове, както досежно съвместните им търговски взаимоотношения, така и по повод на имот, находящ се в гр. Я., който ищцата обитава след фактическата раздяла.

Безспорно се установи още, че през месец май 2025 год. св. К. е посетил имота от който е взел фирмени документи и домашни любимци. В последствие взаимоотношенията са се влошили, ищцата е ограничила достъпа на ответника и синовете им до съвместния им имот , като е сменила ключалката на входната врата.

Посоченото обстоятелство е довело до подаване на жалби до Прокуратурата и от двете страни, по които са образувани съответните преписки и се провежда разследване.

Действително съдът приема становището на процесуалния представител на ответника, че последният се е възползвал от законното си право като собственик на имота да се обърне към компетентните органи за съдействие и осигуряване на достъп .

Същевременно обаче посоченото съдействие не налага уведомяване на ищцата, какви действия лично той смята да предприеме спрямо нея, а именно да посети имота с ключар и полиция, нито налага да я уведомява , че отброява дните, които й е предоставил преди да осъществи намеренията си. Посоченото действие, в случай, че действително ответникът е бил посъветван от органите на МВР да бъде предприето , е следвало да стане по законоустановения ред , посредством подаване на молба по преписката и искане за съдействие. Очевидно ежедневното изпращане на съобщения до ищцата се е отразило негативно на психиката й и е предизвикало у нея тревожност и стрес, т.е. явява се нежелано изпращане на текстови съобщения.