Решение № 13747 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13747 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110102545 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявените от ***** срещу Н. П. П., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 180,32 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 720031101965 от 28.06.2021 г., 601,28 лева договорна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 29.12.2021 г. и сумата от 55,03 лева обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19689/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 720031101965, въз основа на който ищецът предоставил сума в размер на 3180,32 лева. Твърди, че потребителят е пожелал да сключи застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 1 180,32 лева. Общото крайно задължение по договора възлизало на сумата от 6 1

526,48 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни вноски, от които 47 в размер на 135,97 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 135,89 лева. Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 41,12 %.

Кредитополучателят следвало да върне заетата сума на месечни вноски, но преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2021 г. за повече от три месечни вноски. Аргументира, че до ответника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено на 30.12.2021 г. Сочи, че е дължима и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва да е подписвал процесния договор за кредит, както и всички относими към него документи, в т.ч. и с електронен подпис. Сочи, че посочените в договора за кредит имейл адрес и телефонен номер, не са негови.

Оспорва да е усвоил процесния кредит. Твърди, че през месец юни 2021 г. е станал жертва на престъпление-измама, като от негово име, след противозаконно отнемане на личната му карта, били изтеглени няколко кредита. За описаното сочи, че е подал жалба във връзка с която било образувано досъдебно производство № 15036/2022 г., пр.пр. № 32766/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което към момента не било приключило. С оглед изложеното ответникът оспорва истинността на Договора за кредит и всички относими към него документи.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото намира следното от фактическа страна:

От представеното към отговора на исковата молба удостоверение се установява, че ответникът е подал жалба във връзка с която било образувано досъдебно производство № 15036/2022 г., пр.пр. № 32766/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това че на различни дати през месец юни 2021 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление, деецът възбудил заблуждение в служители на различни кредитни институции, че е лицето Н. П. П. и сключил договори за кредит, представяйки се за ответника.

По допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена вещото лице в открито 2 съдебно заседание заяви, че в счетоводната система на ищеца не е посочено дали сумата по кредита е изплатена по банкова сметка на ответника.

Единствено е отбелязано, че сумата е осчетоводена.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че процесният договор за кредит е подписа с квалифициран електронен подпис, издаден след попълнена заявка с лични данни и е създаден и потвърден чрез имейл: *****.

Видно от приетото по делото удостоверение от Нет инфо имейл адрес ***** е регистриран на 23.06.2021 г. и е неактивен статус към момента.

Видно от приетата като писмено доказателство разписка № ***** от Изипей на 27.06.2021 г. е изплатена сумата в размер на 2000 лв. от ищцовото дружество на ответника. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че подписът в разписка № ***** от Изипей на 27.06.2021 г. не е положен от Н. П. П..

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

За основателността на иска по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да го върне в уговорения срок, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което е възникнало правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем, че е упражнила това свое право като волеизявлението й е достигнало до длъжника, размера на неплатената главница, че е уговорена и дължима възнаградителна лихва в твърдения размер; че клаузата за възнаградителна лихва, е валидно уговорена, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП или че е уговорена индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП.

Страните спорят дали ищецът е подписал процесния договор за кредит и е усвоил кредита, предмет на делото.

От съвкупната преценка на целия доказателствен материал, събран по делото съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че ответникът 3 е сключил и усвоил процесния договор а кредит. Относно подписването на преоцесния договор има индикации, че същият не е подписан от ответника, доколкото последният е подал жалба за извършена измама с негов документ за самоличност и сключени договори за кредит и по жалбата е образуваноп досъдебно производство. На следващо място, имейл адреса, който е използван за създаване на квалифициран електронен подпис за подписване на договора за кредит с ищеца, е създаден в деня на сключване на договора за кредит и е неактивен към настоящия момент. Доколкото договора за заем е реален договор сключването му става с предаване на сумата. Безспорно бе установено по делото, че подписа на разписката за получената сума по кредита не е на ответника. Поради изложеното съдът достига до правен извод, че договор за кредит 720031101965 от 28.06.2021 г. между страните по делото не с сключен и исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ответника в размер на 1015 лв., съобразно списък и представени доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу Н. П. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 180,32 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 720031101965 от 28.06.2021 г., 601,28 лева договорна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 29.12.2021 г. и сумата от 55,03 лева обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19689/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *****, ЕИК ***** срещу Н. П.

П., ЕГН ********** сумата в размер на 1015 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5