Решение № 1308 от 20.09.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Плевен, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430101882 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-*** с ЕИК *** против К. Х. Д. с ЕГН **********.

Твърди се, че процесните вземания произтичат от сключен на 05.06.2017 г. Договор за потребителски кредит с № ********** между „Ти Би Ай Банк: ЕАД и К. Х. Д., съгласно който кредитора предоставил кредит в размер на 1358,91 лв. за общо ползване, застрахователни премии и такси, подробно описани в чл. 7.1 от Договора, която сума ответникът се задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.02.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 61,01 лв., без последната вноска, която била изравнителна и в размер на 60,87 лв. Така към датата на подписване на

Договора, страните уговорили

Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1952,18 лв.

Излага се, че съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 28,36 %, ав случай на 1 просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.

В чл. 11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 05.07.2017 г., а последната е 05.20.2020 г.

Твърди се, че ответника не заплатил следните суми, произтичащи от това договорно правоотношение: главница в размер на 1300,44 лв., договорна лихва в размер на 529,72 лв., дължима за периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 32,18 лв., дължимоа за периода от 05.09.2017 до 06.11.2017 г.

Излага се, че на 15.02.2021 г. било подписано Приложение № 1/15.02.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № **********, сключен между Банката и К. Х. Д., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 15.02.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г.

Навеждат се доводи за съобщаване на цесията на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Излага се, че вземанията били претндирани по реда на чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№2220/2018г. била издадена заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415 били дадени указания на кредитора за предявяване на установителен иск.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1300,44 лв. /хиляда и триста лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница; 529,72 лв.

/петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 2 г.; 32,18 лв. /сто петдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.09.2017 до 06.11.2017 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. В. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че заемната сума е била преведена на длъжника, както и оспорва съобщаването на цесията от цедента.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приложеното ч.гр.д. №2220/2018г. по описа на ПлРС, че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

От представените преписи на Договор за кредит №********** от 05.06.2017г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател и К. Х. Д., в качеството на заемополучател, и застрахователно удостоверение от „Уника Живот“ АД, се установява, че по силата на постигнато между сочената банка и ответника съглашение заемодателя е предоставил на заемателя кредит в размер на 1000лв. Постигнато е било съгласие за дължима такса за оценка на риска в размер на 145,60лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит. Прието е било таксата да се финансира от кредитора и да се възстанови от потребителя с дължимите месечни вноски.

Според обективираното в чл.7.1 от договора, потребителят е заявил искане за сключване на застраховка живот със застрахователна премия в размер на 105,60лв. и застраховка безработица със застрахователна премия в размер на 107,71лв. Според обективираното в чл.9.1 годишния лихвен процент е бил определен на 28,36%, а според чл.10 ГПР е бил определен на 45,62 %. Общо дължимата сума от заемополучателя, според обективираното в 3 чл.10, е била изчислена на 1 952,18лв., а начинът на плащането й, според отразения в договора погасителен план – на тридесет и две месечни погасителни вноски с падеж 5-то число на месеца, считано от 05.07.2017г. и крайна вноска дължима на 05.02.2020г. При това, общия размер на договорната лихва за целия срок на договора се изчислява на 593,27лв.

Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 31.08.2018г. и Анекси към него от 28.08.2019г. и 02.11.2020, сключени между „Ти Би Ай Банк” ЕАД от една страна като цедент и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ от друга като цесионер, както и от приложеното копие на Приложение №1/15.02.2021г., че заемодателя е прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

От представения препис на пълномощно, изходящо от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били цедирани.

Видно е от приложения препис на уведомително писмо №УПЦ-С-ТБИАТ/**********/22.02.2021г., изходящо от ищеца като пълномощник на цедента и известие за доставянето му, че цесионера е предприел уведомяване на длъжника за извършената цесия, като не са налице доказателства за връчване на уведомлението преди завеждане на исковата молба.

От изслушаното в о.с.з. на 15.09.2023г. заключение по допуснатата ССЕ се установява, че на на 05.06.2017г. по разплащателната сметка на ответника е бил извършен превод на сума в размер на 1358,91лв., представляваща сбор от главница в размер на 1000,00 лв., която е била изтеглена на каса от ответника; сума в размер на 145,60 лв., представляваща такса оценка на риска; сума в размер на 213,31 лв. за уговореното финансиране за дължими от кредитополучателя застрахователни премии. Установява се, че от преведената сума са били удържани автоматично такса оценка на риска 145,60 лв. в полза на ТИ БИ АЙ банк и сумата от 213,31 лв. за застраховки. Установява се още от експертното заключение, че ответника е заплатил по процесния договор единствено сума в общ размер на 122,40лв. на 05.07.2017г. и 17.08.2017г., с която са били погасени главница в размер на 58,47 лв., договорна лихва в размер на 63,55 лв. и 0,38 лв. обезщетение за забава. При това са останали непогасени вноски с падежи 05.09.2017 г. и 05.02.2020 г. Видно е от 4 заключението на вещото лице, че поради непогасване на три последователни вноски – с падеж от 05.09.2017г. до 05.11.2017г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 06.11.2017г. Установява се също така, че към датата на иницииране на заповедното производство – 29.03.2018г. непогасени са били следните задължения на кредитополучателя: главница в размер на 1 300,44 лв.; договорна лихва в размер на 90,05 лв. за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017 г. (включена в уговорените вноски с падежи от 05.09.2017г. до 05.11.2017г.). Вещото лице е посочило, че лихвата за забава за процесния период изчислена с договорен лихвен процент плюс 10 пункта наказателна надбавка възлиза на 93,69лв. Посочило е също така, че от предоставената от кредитора информация не се установява как е била изчислена от кредитора търсената договорна лихва в размер на 529,72лв. за посочения по-горе период.

Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните,

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало облигационно правоотношение между ответника К. Д., в качеството на заемател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски кредит №********** от 05.06.2017г.

Съдът приема, с оглед установеното от експертното заключение, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 1 000лв., както и да осигури финансиране, предоставяйки сумите, дължими за плащане на уговорената такса и застрахователни премии в общ размер на 358,91лв. При това в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата от 1 358,91лв. по уговорения начин и срок.

Възникнало е и задължението за плащане на уговорената възнаградителна лихва, която за целия срок на договора възлиза на 593,27лв.

Установи се също така, че кредитополучателя е погасил единствено първите две уговорени погасителни вноски с последно плащане на 17.08.2017г.

5

Съдът счита, че в случая следва да се приеме настъпила предсрочна изискуемост на кредита на обявената и осчетоводена от кредитора дата 06.11.2017г. Съдът приема, че факта на настъпила предсрочна изискуемост на приетата от кредитора дата предпоставя по-благоприятни последици за длъжника, поради което за последния не е и налице правен интерес от оспорване на този факт. Това е така, т.к. в случая на настъпила предсрочна изискуемост на 05.10.2017г. кредитополучателя не дължи възнаградителна лихва след тази дата до края на срока на договора – 05.02.2020г. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК, в което е прието, че „Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.

Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.“

С оглед приетото по-горе, съдът счита, че към датата на иницииране на заповедното производство – 29.03.2018г., заемополучателя е дължал изцяло непогасената по договора гавница, възлизаща на сума в размер на 1 300,44лв., както се установи от експертното заключение.

Установи се също така от експертното заключение, че към сочената дата ответника е дължал на кредитодателя и възнаградителна лихва в размер на 90,05лв. за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Договорната лихва е дължима за периода на съществуване на заемното правоотношение – т.е. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 06.11.2017г. и в уговорения в процесния Договор размер, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от него.