Решение № 58 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902441 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1435 от 31.05.2024 г., постановено по реда на чл.

288 ГПК по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 391 от 01.08.2022 г. по в.т.д. № 598/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, единствено в частта му, с която е потвърдено решение № 260045/15.02.2021 г. по т.д. № 121/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. И. С. и Асен И. С. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумите от 10 000 лв. до 50 000 лв., /частично предявени от общо 150 000 лв. за всеки един от ищците/, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния внук Ю.К.Г., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 06.04.2016 г.

В касационната жалба на Н. И. С. и Асен И. С. се поддържа, че в обжалваната му от двамата ищци част, въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

1

Изводите на съда за определяне размера на обезщетението, дължимо на ищците Н. и А. С.и – баба и дядо на починалия при ПТП техен внук, са незаконосъобразни с оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че въпреки, че апелативният състав е приел за установено съществуването на особено близка привързаност между касаторите и техния родственик, въззивният съд не е съобразил, че бабата и дядото на починалия са осигурявали финансово издръжката на цялото семейство и безопасна среда на живот, в която детето да живее сигурно и спокойно, тъй като неговите родители не са имали такава възможност. Акцентира се върху негативните последици от случилото се с техния внук за емоционалното им състояние.

Наведен е довод, че по въпроса за дължимото обезщетение съдът е задължен да изследва не само възрастта на ищците, но и дълбочината на връзката между починалия и лицето, претендиращо обезщетение, както и че в случая тя е била изключително силна и изпълнена с обич. Поддържа се също, че при определяне размера на обезщетенията, дължими на касаторите Н. и А. С.и, въззивният съд не е съобразил всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в частност- че не е взел предвид обстоятелството, че именно те са отгледали починалия Юлиян, живеели са с детето в едно домакинство и изцяло са изпълнявали функциите на негови родители. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от ищците Н. и А. С.и част, осъждането на Сдружение „НББАЗ“ да им заплати допълнително по 40 000 лв. – обезщетение / като част от взимане в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях/, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020 г.

В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва касационната жалба като възразява, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към претърпените от ищците Н. и А. С.и неимуществени вреди. Поддържа, че съдът правилно е отчел освен полаганите от бабата и дядото грижи за починалото дете и останалите внучета, също и обстоятелството, че те не са заместили изцяло родителските такива, тъй като са живели в едно домакинство и с тяхната майка – дъщеря им Минка А. И., която също е полагала такива грижи. Посочено е, че този извод не се опровергава от обстоятелството, че майката е била безработна, тъй като тя се е грижила за 2 децата си и е живяла под един покрив с тях, не ги е изоставила или поверила изцяло отглеждането им на своите родители. По отношение прилагането на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, в отговора се твърди, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди на двамата ищци – баба и дядо на починалия, съдът не се е отклонил от задължението си да обсъди конкретно установените по делото обстоятелства и да основе решението си на тях. Иска се да бъде потвърдено въззивното решение в обжалваната му част.

С определението № 1435/31.05.2024 г., постановено по реда на чл.

288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ищците Н. и А. С.и част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните три поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроса: 1. „Какви са критериите при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“; 2. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? и 3. „При предявена претенция за присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди следва ли да бъде отчетен като фактор, водещ до неоснователност на претенцията, евентуално полученото обезщетение от други членове на семейството?“ В проведеното на 26.09.2024г. открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите Н. и А. С.и поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи за несъответствие на определеното обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост като акцентира върху факта, че бабата и дядото са отглеждали починалото дете. Претендира адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Процесуалният представител на ответното Сдружение „НББАЗ“ счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила по изложените в отговора на касационната жалба съображения. Поддържа, че в производството 3 по делото не е установена заместваща семейна грижа от бабата и дядото, нито пък отношения, които да са идентични като тези между родители и деца.

Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 260045 от 15.02.2021 г., постановено по т.д. № 121/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. И. С. и Асен И. С. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените суми от 10 000 лв. до 50 000 лв., /частично предявени от общо 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци/, претендирани като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на техния внук Ю.К.Г., настъпила в резултат на ПТП, станало на 06.04.2016 г. С решението въззивният състав е изменил първоинстанционното решение в частта, с която е определена началната дата, от която се дължи законната лихва върху сумите, като е постановил, че законната лихва се дължи, считано от 23.04.2020 г.

С оглед липсата на касационна жалба от ответното сдружение срещу въззивното решение в осъдителната му част следва, че със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че е ангажирана отговорността на Сдружение „НББАЗ“ по чл. 513, ал. 1 КЗ вр. чл. 432 ал. 1 за обезщетяване на ищците Н. И. С. и Асен И. С. за претърпените неимуществените вреди, резултат от смъртта на техния внук Ю.Г.. В тази връзка от една страна пред касационната инстанция не е спорно, че пътнотранспортното произшествие, настъпило на 06.04.2016 г., е било причинено по изключителна вина на водача при управление на тежкотоварен автомобил с турска регистрация, като отговорността на делинквента, е била застрахована в Република Турция с покритие за територията на Р епублика България. като липсва съпричиняване от страна на пострадалото дете. От друга страна с влязло в сила решение е прието, че по отношение на претенциите на бабата и дядото на починалия, са налице критериите, посочени в TP № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, 4 включващи в конкретния случай бабата и дядото в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.. Материалноправната легитимация на двамата ищци е приета за установена от първата и от въззивната инстанция след формиран извод за „изключителност на случая“.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е прието, че справедливото обезщетение за бабата и дядото е в размер на по 10 000 лв. и че искът е неоснователен до размер на претендираните обезщетения от по 50 000 лв. за всеки един от двамата ищци, апелативният съд е посочил, че от показанията на свидетелите Т.А. и В.А. се установява, че именно бабата се е грижила за децата от най-ранната им възраст, купувала им е учебници и играчки, водела ги е на детска градина. Бабата и дядото са били поели грижа за всички внуци, с които са живеели в едно домакинство, като майката М. И. също е полагала грижи за собствените си деца, но е била финансово затруднена, тъй като през по-голямата част от времето е била безработна.

Въззивният съд от една страна е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от по 10 000 лв. на всеки от двамата ищци, съответства на извода на окръжния съд за изключителност на отношенията между бабата и дядото на починалото дете, но същевременно е изложил доводи, че полаганата от тях грижа не е замествала изцяло родителската такава, тъй като те са живели в едно домакинство с майката, която макар да не е разполагала със средства за неговата издръжка, също е полагала грижи за отглеждането му. Отделно, като субсидиарен аргумент в мотивите на решението си въззивният съд е посочил, че по споразумение със застрахователя, майката и бащата на почиталото дете са получили обезщетения в общ размер от 300 000 лв.- или по 150 000 лв. за всеки от тях, поради което е несправедливо всички лица, имащи родствена връзка с починалия да получат обезщетения.

По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване.

Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, относно критериите при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и П ПВС № 5/1969 г. и относно критериите 5 за прилагане принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, са взаимно свързани, тъй като съобразно константната практика на ВКС критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., са идентични с тези при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено лице , което е в кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От изложеното следва, че при преценката на размера на неимуществените вреди, претърпени от бабата и дядото на починалото им внуче, в случая, когато същите за материалноправно легитимирани, съобразно разясненията, дадени в TP № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, са приложими критериите, разяснени в т. II от ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС (решение № 17/27.02.2013 г. по т.д. № 266/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 144/ 01.10.2012 г. по т.д. № 196/2012 г. на ІІ т.о.; решение №12/25.03.2016 г. по т.д.№1018/2015 г. на ІІ т.о, решение № 70/28.07.2015г. по т.д. №707/2014г. на ІІ т.о и др.). В т. ІІ от посоченото постановление е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Съгласно създадената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с 6 чл. 432, ал.1 КЗ, при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, освен общите и специфичните критерии, посочени в ППВС №4/1968 г., като допълнителни релевантни за размера на обезщетението обстоятелства се явяват обществено-икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие и нарастващите нива (лимити) на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.