Решение № 1288 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120107856 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: * срещу Ж. Й. П., ЕГН **********, адрес: *, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ¼ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта на гр. Бургас, находящ се сграда с идентификатор * с площ 80.84 кв. м. и прилежащи избено помещение № 18 и 1,32 % от общите части на сградата, при съседи:

*.35, *.52, *.33, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

Иска се отмяна на констативен нотариален акт № * г., с който в полза на ответника е признато право на собственост върху ¼ ид. ч. от имота.

Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание наследство от своя баща Ж.Г.Ж., на когото е признато правото на собственост върху имота с нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г ЗПИНМ № 117 от 18.03.1969 г. Наследници на Ж.Ж. били Л. Ж. и нейният брат А.Ж.. Поради влошаване на отношенията между тях се наложило извършване на съдебна делба на наследственото имущество, останало от баща им, като с решение от 23.09.1987 г. по гр. д. № 1030/1987 г. в дял на Л. Ж. бил поставен апартаментът в Бургас, а в дял на А.Ж. – имот в с. Л.. За уравняване на дяловете Л. Ж. следвало да заплати на брат си сумата 7162,51 лева, което тя сторила по време на брака си, но със свои собствени средства, получени в наследство от баща й. Поради това счита, че апартаментът е нейна лична собственост, макар уравнението на дела да е заплатено по време на брака й.

През 2022 г. узнала, че в полза на дъщеря й е съставен нотариален акт за 1 собственост по документи на ¼ ид. ч. от имота, придобит по наследство от баща й. В началото на юни 2022 г. ответницата за първи път заявила, че има претенции спрямо имота.

С решение от 24.03.2003 г. по гр. д. № 2561/2002 г. на БРС е прекратен бракът между Л. Ж. и съпруга й – баща на ответника, който в хода на процеса е напуснал жилището и се установил да живее на територията на община Стралджа и до смъртта си не е предявил претенции по отношение на апартамента. Поради това Ж. счита, че е собственик на имота и на основание давностно владение от 2003 г. до 2022 г. Дъщеря й Ж. П. също не е имала претенции спрямо апартамента до юни 2022 г., когато заживяла в имота.

Ето защо счита, че е едноличен собственик на имота поради поставянето й в дял на същия на основание решението за извършване на делба, евентуално, че е собственик на имота по давност.

Моли съда да уважи иска и й присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е изложил доводи за неоснователност на иска. Посочено е, че е придобила ¼ ид. ч. от имота по наследство от баща й Й.П., починал на * г. Счита, че след като уравнението на дела въз основа на решението за делба е платено от ищцата по време на брака, то и ½ ид. ч. от имота е била съсобствена между съпрузите, а след прекратяване на брака между тях е станала обикновена съсобственост. Поради това и след смъртта на баща й е придобила в наследство неговата ¼ ид. ч. от имота. Оспорени са твърденията на ищцата, че е изключителен собственик на имота на основание трансформация на лични средства при придобИ.ето на ½ ид. ч. от него.

Оспорено е и твърдението, че ищцата е придобила ид. ч. от имота на дъщеря си по давност. С решението за допускане на развода между родителите й на съпругата е предоставено ползването на семейното жилище, тъй като е упражнявала родителските права върху дъщеря си, поради което и тя е била владелец на собствените си ¾ ид. ч. от имота и държател на ¼ ид. ч. от същия. След като Ж. П. навършила пълнолетие, баща й искал имотът да бъде поделен доброволно, но това не се случило. След смъртта на Й.П. ответницата владеела неговата част от имота явно и необезпокоявано. Владението й никога не било смущавано дори от ищцата, достъпът до жилището не е бил ограничаван. От няколко години за Ж. П. и дъщеря й този имот бил дом. През лятото на 2021 г. тя осъществила ремонт на имота, а майка й не се е противопоставяла на това.

Моли съда да отхвърли иска и да й присъди съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

При предявения ревандикационен иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на юридическите факти, въз основа на които претендира право на собственост върху процесния имот. В настоящия случай същият се позовава на право на 2 собственост върху имота по наследство и след извършена делба на наследството на баща й, евентуално на придобивна давност за периода 2003 г. – 2022 г., като следва да установи предпоставките за придобИ.е на собствеността. Ответникът е навел възражение, че част от имота е станала съпружеска имуществена общност, тъй като уравнението на дяловете по силата на извършена делба е станало по време на брака на ищцата с бащата на П. – нейн наследодател.

Видно от нотариален акт № * на основание чл. 55г ЗПИНМ е признато, че Ж.Г.Ж. е придобил чрез покупка право на собственост върху апартамент * с площ 80,84 кв. м., ведно с избено помещение 18 и 1,32 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята. От представеното удостоверение за наследници се установява, че Ж.Г.Ж. е починал на * г., оставил за наследници М. Ж. – съпруга, починала на * г., деца Л.

Ж. и А.Ж. (починал * г.).

С решение от 23.09.1987 г. по гр. д. № 1030/1987 г. на БРС е извършена делба между Л. Ж. и А.Ж. на останалото им наследство от баща им Ж.Ж., като в дял на Л.

Ж. е поставен в дял апартамент в гр. Бургас с площ 80,84 кв. м., а дял на А.Ж. – имот в с. Л..

За уравнение на дяловете Л. Ж. е осъдена да заплати на А.Ж. сума в размер на 7162,51 лева, а А.Ж. на Л. Ж. – 1629,50 лева.

С решение от 24.03.2003 г. по гр. д. № 2561/2002 г. на БРС е прекратен сключеният на * г. брак между Л. П. и Й.П., постановено е семейното жилище в * да се ползва от съпругата,

С нотариален акт за собственост на недвижим имот * г. Ж. П. е призната за собственик на ¼ ид. ч. от имот * на основание наследяване от баща си Й.Р.П..

Видно от представеното удостоверение от ТД на НОИ – Бургас в периода 02.1991 г. – 11.1991 г. П. е работил в „Бургаски медни мини“ ЕАД, като за периода няма удържани заеми или запори, с изключение на м. 10.1991 г., за периода 09.1987 г. – 01.1988 г. няма удържани заеми или запори, а в периода 02.1988 г. – 01.1991 г. има удържани запори от брутните трудови възнаграждения в размер на 2456 лева. По делото е представена служебна бележка, издадена от работодател на П. „Бургаски мини“ ЕАД, видно от която от заплатата му са правени удръжки в периода 02.1988 г. – 01.1991 г. за погасяване на заем в размер на общо 2456 лева. Истинността на бележката бе установена от посоченото по-горе удостоверение, издадено от НОИ, което сочи същите обстоятелства, както и от представената разписка за предаване на вещи на лицето от следовател към ОСС – Бургас на Ж. П., в която е описана и служебната бележка – следователно към 17.12.2004 г. същата е съществувала и не е съставена за нуждите на производството.

Видно от приложеното удостоверение за промени на настоящ адрес на Ж.

Й. П. от раждането й до 20.08.2009 г. същата е била регистрирана на адрес в *, от 20.08.2009 г. до 22.04.2021 г. – в с. В. и след 22.04.2021 г. и до настоящия момент – отново в *.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят П.Г. е посочила, че познава Л. и семейството й от 1970 г. Баща й Ж. бил на ръководни позиции, имал и 3 странични дейности, материално били много над средното ниво. Той издържал всички, включително и семейството на Л., след като се омъжила, до смъртта си. Съпругът на Л., от друга страна, бил непостоянен в работите, които започвал, нямал никакво имущество. Имал зависимост от алкохола и биел съпругата си. На по-късен етап имал и проблеми с хазарта.

Свидетелката не е останала с впечатление да е разполагал с пари. Семейството било затруднено финансово, въпреки че и Л. работела. Г. знае, че, след като починал Ж.Ж., оставил имоти и една доста солидна сума. Братът на Л. предявил претенции към половината жилище, въпреки че бащата го оставил на дъщеря си. От въпросната сума, останала от бащата, частта, която е била за Л., е отишла за повторно уреждане на претенциите на брат й – сумата била около 7000-8000 лева, които е платила на брат си за уреждане на отношенията с апартамента.

Свидетелят Х.С. е посочила, че познава Л. от 70–те години, защото родителите им били близки. Родителите на Л. разполагали с много средства. Познава и съпруга на Л.. Двамата имали тежко съжителство. Той започнал работа в един рудник, но непрекъснато имал самоотлъчки, болнични и отпуски, явил се на работа в нетрезво състояние, след което го освободили. Съпругът й бил трайно безработен. В началото на 2009 г. Л. била жестоко пребита от Ж., след което сменила патрона на входната си врата на жилището в * и след това Ж. заминала за с. В. до лятото на 2021 г., когато се върнала при майка си. След това започнали пак проблеми между двете.

Свидетелят А.С. е посочила, че познава Л. от 2020 г., а Ж. – от 2018 г. и знае апартамента, за който спорят. Когато Ж. се прибрала за постоянно там през лятото на 2020 г., го е посещавала. В момента в апартамента живеели Л., Ж. и дъщеря й. Преди Ж. да се прибере в апартамента, живеела с мъжа си в с. В.. Откакто я познава, свидетелката знае, че Ж. има ключ за апартамента. Тя се прибирала, когато иска, не й бил отказван достъп, използвала е апартамента, когато тя си прецени. В апартамента имало вещи на дъщеря й и на съпруга й. През лятото на 2021 г. Ж. направила ремонт в апартамента. Свидетелката знае за апартамента, че, когато са починали баба й и дядо й, вуйчото на Ж. започнал дело срещу майка й да му заплатят неговата част. Бащата на Ж. е изтеглил кредит от работата му и изплатил частта на вуйчото. Чела и предсмъртното му писмо, в което е описано точно колко лева е изтеглил кредит.

При така събраните доказателства съдът намира предявения иск по чл. 108 ЗС за основателен.

Съдът намира, че ищецът успя да установи, че вложените средства при уравняване дела на брат й след извършената делба са нейна лична собственост.

Действително решението за извършване на делба на останалото от бащата на Л. Ж. Ж.Ж. наследствено имущество – апартамент в Бургас и имот в с. Л., е постановено по време на брака й с Й.П.. Съобразно решението съделителят Л. Ж. (тогава П.) е получила в индивидуална собственост имота в гр. Бургас, като за нея е възникнало задължение за уравняване на дела в размер на 7162,51 лева, което е заплатила по време на брака си с Й.П. – 4 наследодател на Ж. П.. Идеалната част, придобита по наследство, представлява лична собственост на съделителя – съпруг Л. П. по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според която разпоредба вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Идеалната част, придобита по силата на делбата, обаче представлява съпружеска имуществена общност, тъй като са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК. ПридобИ.ето настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобИ.ето на собствеността върху съответната идеална част (разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата) съделителят – съпруг дължи заплащане на парично уравнение. След като същото е заплатено по време на брака, съответната идеална част представлява съпружеска имуществена общност, освен ако същата не е придобита при условията на трансформация на лично имущество (чл. 21, ал. 1 СК), каквото в настоящия случай се твърди от ищеца.