Решение № 260052 от 08.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 052

08.04.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

ЕЛЕНА

АРНАУЧКОВА

Секретар: АННА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №102 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.294 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №266 от

05.03.2019г., постановено по гр.дело №1901/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Л.Б.Л. с ЕГН:********** е осъден да върне на Д. ф „З.“***, на основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, сумата от 742292,86лв. като част от сумата от 797292,86лв., преведена му от ДФ“З“ с авизо по платежно нареждане от 08.07.2009г. като предоставена безвъзмездна финансова помощ по Договор №.../...г. за извършване на дейности, посочени в бизнес плана към проект №..., следваща се за връщане с отпадане на основанието за получаването й – с разваляне на сключения между страните договор, поради неизпълнението му от ответника, считано от 25.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 742292,86лв. от 07.09.2018г. до окончателното й връщане, както и сумата от 29791,71лв. – разноски в производството по този иск, а иска на Д. ф „З.“***, за осъждане на Л.Б.Л. с ЕГН:********** да заплати сумата от 348834,38лв. като част от сумата от 349834,38лв., съставляваща лихва за забава върху сумата от 742292,86лв. за периода от 21.12.2013г. до 05.09.2018г., е отхвърлен и Д. ф „З.“***, е осъден да заплати на адвокат К.А.К. сумата от 8506,69лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита на Л.Б.Л. – ответник по гр.дело №1901/2018г. на ПОС, в производството по отхвърления срещу него иск за сумата от 348834,38лв.

Така постановеното първоинстанционно решение е било обжалвано и от двете страни и е потвърдено изцяло с Решение №132 от 22.07.2019г., допълнено в частта му за разноските с Решение №138 от 28.08.2019г. чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.К. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, допълнено в частта му за разноските с Решение №140 от 09.09.2019г. чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. в полза на Д. ф „З.“, постановени по в.гр.дело №280/2019г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Въззивното решение е било обжалвано и от двете страни, като с Определение №547 от 20.10.2020г. по т.дело №2896/2019г. по описа на ВКС, II т.о. е допуснато касационно обжалване на същото в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от ДФ“З“ срещу Л.Б.Л. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД за сумата 742292,86лв., както и в частта за разноските, и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от ДФ“З“ срещу Л.Б.Л. иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата 348834,38лв. за периода от 21.12.2013г. до 05.09.2018г. С постановеното по това дело от касационната инстанция Решение №13 от 12.02.2021г. въззивното решение, допълнено в частта за разноските с решение №140 от 09.09.2019г. чрез присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. в полза на ДФ“З“, е отменено в обжалваната от Л.Б.Л. част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Пловдив със задължителни указания за произнасяне първо относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по първия частичен иск по приложеното гр.дело №3919/2013г., съобразно дадените разяснения в ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, и за извършване след това на преценка на надлежно релевираното в процеса правопогасяващо възражение за изтекла давност при предявяване на иска за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото материално право.

Жалбоподателят Л.Б.Л. чрез пълномощника му адв.К. поддържа подадената от него въззивна жалба и претендира за присъждане на направените разноски и на основание чл.38,ал.1 и ал.2 от ЗАдв на възнаграждение за оказаната безплатна защита на материално затруднено лице в размер на 22441лв. за първоинстанционното производство, в размер на 22441лв. за първото въззивно производство, в размер на 16376лв. за касационното производство и в размер на 16376лв. за настоящото второ въззивно производство или общо 77634лв., както и ДДС в общ размер от 16802,80лв. върху тези суми и върху присъденото във фазата по допускане на касационното обжалване възнаграждение от 6380лв.

Въззиваемата страна Д. ф

„З.“ чрез пълномощника юрисконсулт М. П. оспорва жалбата и претендира за потвърждаване на решението в атакуваната му с нея част, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване със задължителните указания по отменителното решение на касационната инстанция, намира за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно разглеждане на спора е предявеният от Д. ф „З.“ против Л.Б.Л. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 742292,86лв., представляваща остатък от сумата от 792292,86лв., предоставена като безвъзмездна финансова помощ по сключен между страните Договор №.../...г. за извършване на дейности, дължима в резултат на разваляне на договора поради неизпълнение.

Искът се основава на твърдения в изпълнение на цитирания договор ищецът да е превел по сметката на ответника с авизо по платежно нареждане от 08.07.2009г. сумата от 797292,86лв. като безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по бизнес плана към Проект №..., изразяващи се в изграждане на 15,5дка оранжерии по хидропонна технология в с.С., общ.А., а ответникът да не е изпълнил задължението си по чл.4.17 от договора да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана, за период от пет години, както е констатирано при извършените в периода от 25.01.2012г. до 28.02.2013г. проверки, при които било установено, че оранжерията не функционира, няма работници и част от активите липсват, поради което с депозираната на 21.12.2013г. срещу Л.Л. искова молба по гр.дело №3919/2013г. на ПОС фът направил валидно изявление за разваляне на договора.

С отговора на исковата молба ответникът Л. е заявил възражение за изтекла погасителна давност с твърдения такава да е започнала да тече на 25.01.2012г., когато е констатирано неизпълнението на задълженията му по договора и когато е настъпила невъзможността да се осъществи основанието, евентуално на 16.04.2013г., когато му е била връчена нотариална покана от 25.03.2013г., с която ищецът го уведомява, че, счита платените суми за недопустими за финансиране и го кани да ги върне, и с която е отпаднало основанието за получаването им. Оспорил е и дължимостта на претендираната сума с твърдение неизпълнението на договора да е по вина на ищеца, поради което същият да не е имал правото да го развали, излагайки конкретни фактически обстоятелства. С отговора е представил връчена му на 16.04.2013г. нотариална покана от 25.03.2013г., с която ДФ“З“ го уведомява, че на основание т.8.1 и поради неизпълнение на т.4.17 от процесния договор му дължи предоставената сума от 797292,86лв. и го кани да я преведе по посочена банкова сметка ***домителното писмо.

С искова молба от

21.12.2013г. Д. ф „З.“ е предявил срещу Л.Л. частичен иск за сумата от 30000лв., основаващ се на твърдените и понастоящем фактически обстоятелства, в която се съдържа изрично изявление за разваляне на процесния договор. Препис от исковата молба, по която е образувано приложеното гр.дело №3919/2013г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е връчен на ответника Л. на 25.02.2014г. С постановеното по това дело Решение №755 от 28.04.2015г. окръжният е приел за установено в изпълнение на договора ДФ“З“ да е превел на Л. на дата 08.07.2009г. сумата от 797292,86лв., а ответникът към момента на извършените проверки да не е изпълнявал задължението си за използване на инвестицията по описания в бизнес плана начин, което е предпоставка за едностранното разваляне на договора, извършено от ищеца с връчената на ответника на 16.04.2013г. нотариална покана, както и за ангажиране отговорността на ответника по чл.8.1 от договора за връщане на получената финансова помощ от момента на извършване на нарушението, респективно неговото установяване. По възражението на ответника за изтекла погасителна давност окръжният съд е приел, че връщането на получената финансова помощ се обуславя от неизпълнение на задължението на ответника да използва в продължение на пет години инвестицията по предназначение, при което връщането се дължи от момента на констатиране на неизпълнението и от този момент започва да тече петгодишният давностен срок или в случая от 25.01.2012г., когато ищецът чрез своите органи е констатирал неизпълнението, и, тъй като исковата молба е подадена на 21.12.2013г. преди изтичане на петгодишния давностен срок, претенцията не е погасена по давност. С решението частичният иск за сумата от 30000лв. е уважен. Решението е потвърдено с Решение №197 от 09.11.2015г. по в.гр.дело №415/2015г. по описа на Апелативен съд-Пловдив с идентични мотиви досежно сключването на процесния договор, изплащането на финансова помощ по него на 08.07.2009г. в размер на 797292,86лв., установеното при първата проверка на 25.01.2012г. неизпълнение на задължението на ответника по т.4.17 от договора да използва подпомогнатата инвестиция по описания в бизнес плана начин, едностранното разваляне на договора от страна на ищеца с връчена на ответника на 16.04.2013г. нотариална покана и неоснователността на възражението за изтекла погасителна давност, каквато да е започнала да тече от момента на констатиране при проверката от 25.01.2012г. на неизпълнението, от който се дължи връщане на изплатената финансова помощ. С Определение №28 от 13.01.2017г. по гр.дело №50368/2016г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С неприсъствено Решение

№1417 от 16.11.2017г., постановено по гр.дело №1631/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е уважен втори частичен иск на ДФ“З“ срещу Л.Л. за сумата от 25000лв., представляваща част от общо дължимата на отпаднало основание сума от 797292,86лв. като главница по процесния договор.

С обжалваното понастоящем

Решение №266 от 05.03.2019г. окръжният съд е приел, че с влезлите в сила съдебни решения по частичните искове са установени със сила на пресъдено нещо общите правопораждащи факти относно сключването на процесния договор, предоставяне от ищеца на ответника в изпълнение на същия договор на сумата от 797292,86лв. и развалянето на договора от ищеца поради неизпълнението му от ответника, при което и доколкото ответникът не е установил връщане на претендирания остатък от 742292,86лв., нито наличие на основание да задържи тази сума, той да дължи същата, а възражението на ответника за погасяване на вземането по давност да е неоснователно, тъй като то е дължимо на отпаднало основание, при което изискуемостта му настъпва с отпадане на основанието в резултат на развалянето на договора, а той е развален с връчването на ответника на дата 25.02.2014г. на препис от исковата молба на ДФ“З“, по която е образувано гр.дело №3919/2013г. на ПОС и която съдържа изявление за развалянето му, и от тази дата до датата на подаване на настоящата искова молба на 07.09.2018г. петгодишният давностен срок да не е изтекъл. По тези решаващи съображения окръжният съд е уважил иска за присъждане на сумата от 742292,86лв. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С въззивната жалба против решението ответникът Л. счита правилно окръжният съд да е приел, че дължимото на отпаднало основание вземане става изискуемо с отпадане на основанието, което в случая е развалянето на договора, но неправилно да е приел, че развалянето на договора е станало с получаването на исковата молба по делото по първия частичен иск, тъй като с решението по това дело със сила на пресъдено нещо е установен общият правопораждащ факт кога и как е бил развален договора – с получаването на нотариалната покана на ищеца на 16.04.2013г.