Протокол № 330 от 03.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 330 гр. С., 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20242200100144 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът Г. И. К., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК С., надлежно упълномощен по делото с пълномощно от 04.07.2023 г.

Ответникът Прокуратурата на Република България, редовно призован, се представлява от прокурор К. М..

Свидетелят Р. М. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетелката И. А. С., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят К. И. К., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Пристъпва към изясняване на спора от фактическата страна.

АДВ. Н.: Поддържаме предявената искова молба. Поддържаме доказателствените искания. Уточнявам, че искът за неимуществени вреди е с обща цена 700 000 лв., като включва сумата 400 000 лв.- вреди от незаконно обвинение и 300 000 лв. – вреди от взета мярка за неотклонение“задържане под стража“. Искът е предявен като частичен в размер на сумата 450 000 лв. от общо 700 000 лв.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозирания писмен отговор. Нямам възражение по направеното уточнение.

На основание чл.146, ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на делото.

1

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: претърпени вреди от повдигнато и поддържано от ОП-С. незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

В исковата молба ищецът твърди, че с Постановление от 21.06.2018 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 453/2018 г. на РУ на МВР С., по обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, за това, че на 06.04.2018 г., в с. Г., община С., отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 200 лева от владението на П.А.П. от с. Г., с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П.А.П..

С постановление от с 21.06.2018 г., бил задържан за срок от 72 часа, а с определение № 54 от 22.06.2018 г. по ЧНД № 326/2018 г. на СлОС, му била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Твърди, че на 18.02.2018 г. ОП - С. внесла в съда обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 82/2019 г. на СлОС.

Обвинението било за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. с чл. 198, ал. 1 НК, за това, че на 06.04.2018 г., в с. Г., община С., отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 200 лева от владението на П.А.П. от с. Г. с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П.А.П..

По същото дело били проведени 9 съдебни заседания и постановена присъда № 11/17.06.2020 г., с която бил признат за виновен по повдигнато обвинение и осъден на 20 години лишаване от свобода.

Със същата присъда бил осъден да заплати на всеки от частните обвинители П.А.П., Т.П.П. и А.П.П. сумата 3000 лева на всеки един от тях, съставляваща разноски за повереник пред първата съдебна инстанция, 500 лв. разноски за повереник в досъдебната фаза и 3033,89 лв. разноски по сметка на ОД МВР, представляващи разноски в досъдебната фаза и сумата 1255,78 лв. по сметна на СлОС, представляващи разноски пред първата съдебна инстанция.

С решение № 16/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на БАС, била потвърдена присъдата на СлОС и осъден да заплати на тримата частните обвинители по 3000 лв. на всеки от тях- разноски пред въззивната инстанция.

С Определение № 64/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на БАС била потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража“.

С решение № 88/19.05.2021 г. по н.д. № 312/2021 г. на ВКС, било отменено изцяло решението на въззивния съд, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, като с определение № 51/02.06.2021 г. по ВНОХД № 109/2021 г. на БАС, образувано след връщане на делото,били предприети процесуално-следствени действия съгласно дадените от ВКС указания.

Производството по ВНОХД № 109/2021 г. на БАС, приключило в едно съдебно заседание, в което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а мярката за неотклонение от „задържане под 2 стража“ била изменена в „подписка“. Оправдателната присъда не била протестирана и влязла в сила на 30.09.2021 г.

Твърди, че воденото срещу него наказателно производство започнало на 21.06.2018 г. и приключило на 30.09.2021 г. и продължило общо 3 години, 3 месеца и 8 дни. В този период имал качеството на подсъдим, а от 21.06.2018 г. до 14.09.2021 г. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която изтърпявал в затвора - Б.. В същия период бил незаконно лишен от свобода и лишен от редица права, като право на свободно придвижване, право на труд, социални контакти, лишен бил от семейство и всички присъщи човешки взаимоотношения, изпълващи съдържанието на човешкия живот.

При образуване на наказателното производство бил на 37 години, а при неговото приключване – на 40. По време на този изключително дълъг период пребивавал в затвора, където преживял перманентен и ежедневен психологически дискомфорт, силен стрес, имал неспокоен сън и крайно негативни емоционални състояния, свързани с възможността да получи и след като е получил наказание от 20 години лишаване от свобода за престъпление, което не е извършил. Накърнено било и доброто му име в обществото, дискредитирането му сред близки и приятели, а до тогава не бил осъждан, сдобил се и с полицейска регистрация по чл. 68 ЗВМР.

Освен неимуществени вреди, понесъл и имуществени, изразяващи се в заплатените адв. възнаграждения в следните размери: 2500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018 г., 1500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.07.2020 г., 2000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.06.2021 г., общо 6000 лв., към която следвало да се добави и сумата 162 лева, съставляваща определена държавна такса за предоставяне на заверени екземпляри от представените с настоящата искова молба съдебни книжа, (посочени в преводното нареждане като преписи НОХД № 82/2019 г.).

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата 6 162 лв., представляваща разходи за адв. възнаграждения и преписи от документи и обезщетение за неимуществени вреди размер на 450 000 лв. от общо 700 000 лв., от които: 400 000 лв., претърпени в резултат от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда и 300 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода 21.06.2018 г. - 14.09.2021 г, общо 39 месеца и 8 дни, ведно със законната лихва върху всяко обезщетението за неимуществени вреди,считано от влизане н сила на присъдата - 30.09.2021 г., а върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 01.04.2024 г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло всички исковете по основание и размер.

Счита, че наказателното производство е приключило в рамките на 3 3 години и 3 месеца, което е в рамките на разумния срок. Досъдебната фаза продължила 8 месеца, а в тази фаза ищецът бил с мярка за неотклонение помалко от 8 месеца, напълно разумен срок с оглед правната квалификация на повдигнато обвинение.

Счита исковата претенция за неимуществени вреди за крайно завишена, несъответставаща на претърпените вреди, стандарта на живот в страната и съдебната практика за аналогични казуси, в т.ч. и на ЕСПЧ.

Всички твърдения за претърпени неимуществени вреди били недоказани, а и липсвали доказателства, че надвишават обичайните такива, които се презюмирали при всяко едно обвинение, приключило с оправдателна присъда.

Обезщетението следвало да е съобразено и с личността на увредения, а в случая не можело да се приеме, че има дори бегли данни за причинени неблагополучия в социален или здравен смисъл, отразили се върху здравето, личния живот, честта и достойнството на ищеца, неговото обществено положение и професионална дейност.

Моли иска за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност - уважен до размер на 700 лв.

Счита иска за имуществените вреди за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло. Липсвали каквито и да е доказателства за направени от ищеца разноски.

Прави възражение по чл. 5, ал.1, алт.2 от ЗОДОВ, във връзка с процесуалното поведение на ищеца в наказателното производство.

Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, т.к делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявени са искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация чл. 2, ал.1 т.3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините и цена съответно: на иска за имуществени вреди - 6 162 лв., а на иска за неимуществени вреди, предявен като частичен - 450 000 лв. от общо 700 000 лв.

Указва на страните ,че съгласно т.13 на ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“, т.е. обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

Обстоятелства, които се признават от ответника : че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за виновен по повдигнато му обвинение и осъден, а впоследствие - оправдан с влязла в сила присъда.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да докаже: незаконно обвинение в извършване на 4 престъпление, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, претърпени вреди, техния вид и размер и причинноследствена връзка между вредите и незаконното обвинение.

В тежест на ответника е да докаже някоя от предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността.

Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Дава възможност на страните да вземат становище по доклада на съда.

АДВ.

Н.:

Нямаме възражения по доклада.

Поддържам доказателствените искания. Моля всички налични книжа да бъдат приети и приобщени.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме възражения по доклада. По отношение на разпределението на доказателствената тежест и във връзка с преклузията, уточнявам, че поддържам всяко едно от възраженията на аргументите и основанията, изложени в писмения отговор. Във връзка с възражението по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, искам да посоча, че чрез своето процесуално поведение, ищецът в настоящото производство е допринесъл за повдигане на обвинение, така и за поддържането му. Първоначално, видно от материалите по делото, ищецът, разпитан в качеството си на обвиняем, признава авторството на деянието и дава подробно обяснения в хода на ДП. Той е декларирал виновност в разпита си на 21.06.2018 г., декларирал е виновност и в последващ разпит на 10.08.2018 г. и то в присъствието на упълномощени защитници. При наличието на тази хипотеза и доказателствата, приложени към делото, справка от мобилните оператори, извършен следствен експеримент, разпита на множество свидетели, считам, че е налице хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото са били на ДП фаза налични изобилни доказателства, които по смисъла на НПК са послужили за повдигане на обвинение с обвинителен акт. Това е било така и пред ОС - С., който е постановил осъдителна присъда и пред БАС. В този смисъл няма как да не се приеме, че последваща промяна в процесуалното поведение на обвиняемия, в качеството на подсъдим, което безспорно е негово право, да действа както реши сам за себе си, е довело до промяна в изхода пред касационната инстанция. Това негово поведение, съединено с анализа на всички доказателства с ДП, включително и с извършените процесуално следствени действия, с негово участие и по- специално следствения експеримент, няма как да не доведат до извод, че е налице хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Единственото искане, което имам на този етап е свързано с едно твърдение в исковата молба, а именно, че с оглед продължителността на наказателното производство 3 години и 3 месец, ищецът е бил лишен от възможност да се създаде семейство в това число да се родят и деца. Моля да допуснете и изискате служебна справка от община- Т., относно това в периода от 2015 г. до 2018 г. дали ищецът К. е имал сключен граждански брак и респективно родени деца.