Решение № 150 от 28.06.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Сандански, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20211250100841 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на иск, предявен от Е.И. М. от гр. С. против „Е.. М......“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С........., представлявано от Р...М.... – Т.....

Ищцата сочи, че срещу нея, въз основа на Заповед № ... от ......... г., издадена по ч.гр.д. № 983/ 2012 год. по описа на РС- Сандански в полза на „Ю....... и Е.Д.. Б.......“ АД е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 2 749, 58 лева, представляваща главница за незаплатени вноски по договор за кредит, сумата от 189,30 лева, за начислена договорна лихва за периода от 27.11.2008 год. до 21.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2012 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 332,58 лева за разноските по делото. Сочи, че в заявлението заявителят е твърдял, че на 09.01.2010 год. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че на 24.07.2020 год. е получила уведомление от ЧСИ В...... Т....., че срещу нея е било образувано изпълнително дело № 199/2019 год., въз основа на описания изпълнителен лист. Сочи, че взискател по изпълнителното дело е „Е. М.......“ ЕООД. Твърди, че уведомление за цесия не й е било връчено. Твърди, че не дължи процесните вземания на кредитора, поради следните ново настъпили факти - погасяване на вземанията по давност. Твърди, че главното вземане е погасено с изтичане на 5 годишната давност, считано от 09.01.2010 година - датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а вземането за лихви е погасено с изтичане на 3 годишния срок.

1

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Е... М.......“ ЕООД, че не дължи следните суми: - сумата от 2 749, 58 лева, представляваща главница за незаплатени вноски по договор за кредит, сумата от 189, 30 лева, за начислена договорна лихва за периода от 27.11.2008 год. до 21.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2012 год. до изплащане на вземането, както за сумата от 332, 58 лева за разноските по частно гр. дело № 983/ 2012 год. по описа на РС- Сандански.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърденията на ищцата за изтекъл 5 годишен давностен срок. Сочи, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече нов давностен срок. Посочва, че давността е спирана с всяко едно предприето изпълнително действие. Излага правни доводи. Посочва, че въз основа на заповедта за изпълнение е било образувано изп. дело №1233/2012 г. по описа на ЧСИ В........ Т............ Посочва, че вземанията по заповедта за изпълнение са били придобити от него, след което е преобразувано изп. дело под №193/2019 г. по описа на ЧСИ Тозева.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установени следните факти: :

На 13.07.2012 год. по ч.гр.д. № ..../ 2012 год. Районен съд – Сандански допуснал незабавно изпълнение на парични задължения и издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ в полза на „Ю........ и Е.. Д... Б....“ АД против ищцата ЕЛ. ИЛ. М. за сумата от 2 749, 58 лева, представляваща главница за незаплатени вноски по договор за кредит, за сумата от 189, 30 лева, за начислена договорна лихва за периода от 27.11.2008г. до 21.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2012 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 332, 58 лева за разноските по делото. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от извлечение от счетоводните книги на банката към 21.06.2012 год. и заявление – договор за издаване на кредитна карта.

На 13.07.2012 год. съдът издал и изпълнителен лист срещу ищцата за посочените суми.

На 20.09.2012 год. пълномощник на „Ю....... и Е.. Д....“ АД подал молба до ЧСИ с рег.

№ 795 В...Т... с искане за образуване на изпълнително дело срещу ищцата въз основа на издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение.

С постановление от 20.09.2012 год. въз основа на представения изпълнителен лист съдебният изпълнител образувал изпълнително дело № ... / 2012 год. срещу ищцата.

След извършени справки съдебният изпълнител установил, че длъжникът по делото, ищцата М....... работи в „С... т...“ ЕООД – С.....и с постановление от 12.11.2012 год. (лист 27 от приложеното и.д. на гърба) наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата.

На 13.07.2013 год. поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били редовно връчени на длъжника М........... – видно от разписката на ПДИ (гърба на лист 52 от изп. дело). С поканата за доброволно изпълнение тя била 2 уведомена за наложения запор на трудовото й възнаграждение от „С... т...“ ЕООД.

На 25.08.2013 год. запорното съобщение било връчено и на работодателя „С.... Т....“ ЕООД. На 14.09.2013 год. от дружеството уведомили съдебния изпълнител, че ще бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.... в размер на 100 лева, която сума щяла бъде превеждана по посочената от ЧСИ банкова сметка. Видно е от две броя преводни нареждания, че на 03.10.2013 год. и на 11.11.2013г. третото – задължено лице е превело по сметка на ЧСИ суми от по 100, 00 лева. От тях на 25.11.2013 год. на взискателя от ЧСИ е била преведена сумата от 140, 50 лева и сума в размер на 59, 50 лева. Плащането е било отразено и на гърба на оригинала на изпълнителния лист. Повече плащания от третото – задължено лице не са били извършвани.

На 26.04.2014 год. взискателят депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор на трудовото възнаграждение на М........със „С.... т...“ ЕООД.

На 23.07.2014 год. взискателят подал нова молба до съдебния изпълнител с искане за извършване на справка за наличието на регистрирано трудово възнаграждение на М......... и с искане при установяване на такова да наложи запор на трудовото възнаграждение. При новата справка се установило, че трудовият договор с посочения работодател е действащ.

Съдебният изпълнител изпращал напомнителни съобщения да третото- задължено лице с искане да съобщи причините за липсата на удръжки. Съобщението до дружеството било връчено със залепване на уведомление на адреса на управление.

На 11.03.2015 год. по изпълнителното дело постъпила молба от „Е..........“ ЕООД с искане в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с „Ю.... Б....“ АД да бъде конституирано като взискател по делото.

На 01.06.2016 год. по изпълнителоно дело постъпила нова молба от „Е....“ ЕООД с искане за конституиране като взискател. Към молбата била приложена обратна разписка за връчено на 05.02.206 г. на Е... М.... уведомление за цесия. След поправяне на молбата и внасяне на дължимите такси на 27.07.2016 год. с постановление ЧСИ Т.... конституирала „Е........ ЕООД като взискател по делото в качеството на цесионер по договор за цесия, сключен с „Ю..... и Е. Д.. Б...“ АД. Препис от това постановление бил връчен на длъжника Е...М.... на 29.09.2016 год. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - със залепване на уведомление (лист 127 от приложеното и.д.).

На 30.05.2019 г. взискателят поискал от съдебния изпълнител да му бъде върнат изпълнителния лист. На 30. 05.2019 год. с постановление (ръкописно) ЧСИ приключил производството по изп. дело поради липса на основание. На 05.06.2019 год. с приемопредавателен протокол оригиналите на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение били предадени на представител на „Е... М....“ ЕООД.

На 07.06.2019 год. „Е..... ЕООД, въз основа на изпълнителия лист и заповедта за незабавно изпълнение, подало молба до ЧСИ -Т.... за образуване на ново изпълнително дело срещу Е... М..... С молбата „Е... М....“ ЕООД поискало да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника на адреса известен по делото.

3

С разпореждане от 18.06.2019г. ЧСИ образувал изпълнително дело № 199/ 2019 срещу М.. На основание чл. 458 от ГПК във връзка с чл. 191 от ДОПК и въз основа на удостоверение по чл. 191 от ДОПК, на 25.07.2019 год. като взискател по делото по право била присъединена и държавата за публични задължения в размер на 646, 34 лева.

На 07.08.2019г. от ЧСИ било изготвено запорно съобщение до „С... т....“ ЕООД – Сандански за налагане на запор на трудовото възнаграждение на М......

На 07.08.2019 год. било изготвено съобщение до длъжника М......... за наложения запор и за насрочен опис за 30.09.2019г. от 10,00 часа на движимите вещи в жилището й.

Поради нередовно връчване на съобщението за насрочения опис на длъжника ЧСИ с протокол отсрочил описа.

На 31.07.2020 год. на длъжника било връчено съобщение с изх. № 9477/ 09.04.2020 г. за наложения запор върху трудовото възнаграждение и за насрочения за 24.08.2020 год. от 10,00 опис на движимите вещи в жилището й.

На 04.08.2019г. М.... депозирала възражение до Окръжен съд- Благоевград с искане за прекратяване на изпълнителното производство. С определение № 3266 от 20.10.2020 год. съдът оставил възражението без разглеждане. Със свое разпореждане ЧСИ Т..... отказала да прекрати изпълнителното дело поради изтекла давност с мотиви, че давността не се прилага служебно и спорът за дължимостта на вземането следва да бъде решен от съответния съд.

Насроченият за 24.08.2020 год. опис бил отсрочен, поради неплащане на дължими авансови такси.

На 08.09.2020 год., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, запорно съобщение с изх. № 19165/ 07.08.2019 г. било връчено на „С.... Т...“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

Б.....

На 13.05.2021 год. с молба до съдебния изпълнител взискателят поискал да се наложи запор на сметките на Е...М..... в „ЦКБ“ АД, „....“ АД и „П.... .....“ АД.

На 23.06.2021 год. на длъжника с писмо е било връчено съобщение с изх. № 20653/ 04.06.2021 год. за наложен запор върху всички банкови сметки и касетки и открити акредитиви във всички банки в страната.

На 21.06.2021 год. „ОББ“ АД получили запорно съобщение за наложен запор на всички вземания на Е.... М... от банката до размера на дълга. На 21.06.2021 год. запорното съобщение било получено от „П... и... б..“ и на 22.06.2021 год. запорното съобщение било получено от „....“ АД.

Само „..........“ АД признало вземането и уведомило ЧСИ, че са блокирали сметките на длъжника „....“ АД частично до сумата от 100 лева на 25.06.2021 год. „........“ ЕАД уведомили съдебния – изпълнител на 21.06.2021 г., че М..... няма открити сметки, а уведомлението (печата) от „П... и...б.“ АД е останало неясно.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

С отрицателния установителен иск длъжникът по изпълнението цели да оспори 4 изпълняемото право и може да се основава само на факти настъпили след решението, по което е издаден изпълнителния лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, а съгласно следващата разпоредба на алинея втора, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия казус, ищцата основава иска си на това, че повече от пет години от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 09.01.2010 г. кредиторът е бездействал и не е предприел никакви действия, поради което вземанията му за главница, лихви и разноски са се погасили с изтичане на петгодишния давностен срок за главницата и разноските и на тригодишния давностен срок за лихвите.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.