Решение № 10 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай М.

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 08.12.2022 г. по НОХД 14072/2020 година на СРС, 22 състав , подсъдимата Г. Р. П. е призната за виновна в това, че на 16.09.2019 г., около 13.15 часа в гр. София, при управление на МПС, при управление на МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Поло“, с рег. № СВ **** НТ, по пътното платно ул. „Васил Кънчев“ с посока на движение от бул.

„Владимир Вазов“ към ул. „Баба Вида“ и в района на кръстовището с ул.

„Ангел Войвода“, при извършване на маневра „завиване наляво“ на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар и след подаден сигнал, който му разрешава преминаването, нарушила правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 116 ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“; чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар…..водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, като не пропуснал преминаващата от ляво надясно по посоката на движение на автомобила пешеходка Н.Ф.М. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на същата, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на 1 дясната голямопищялна подбедрица, което причинило трайно затруднение движението на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на осн. чл. 54 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК проверяваната инстанция отложила изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 343 г. вр. чл. 343, ал.3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК СРС наложил и допълнителното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Г. Р. П. е осъдена да заплати за направени в хода на ДП разноски сума в размер на 825 лева /осемстотин двадесет и пет лева/, както и сума в размер на 932 лева /деветстотин тридесет и два лева/, представляващи разноски сторени в хода на съдебното производство, а също и сума в размер на 5 /пет/ лева, представляващи такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

К. – защитник на подс. П.. Защитникът изразява лаконично несъгласие с изводите на първия съд, като твърди, че актът е неправилен и незаконосъобразен. Моли се за отмяна на присъдата.

В хода по същество пред настоящата инстанция адв. К. – защитник на подс. П. релевира съображения, че в конкретния казус остава недоказан квалифициращия признак деянието, a именно същото да се е реализирало на пешеходна пътека. По-нататък навежда доводи,че не са преценени правилно смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка се моли за изменение на атакуваната присъда, като на подс. П. бъде наложено наказание при спазване на разпоредбата на чл. 78а от НК. Иска се да бъде приложена нормата на чл. 55 от НК и при условията на същата да не се налага наказание по чл. 343г от НК.

Подсъдимата, в своя лична защита се придържа към заявеното от адв.

К.. Изразява съжаление за случилото се, като допълва, че е направила каквото е по силите й, за да помогне на пострадалата.

Представителят на държавното обвинение моли съда да остави в сила присъдата на СРС. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява авторството на деянието на процесното ПТП, както и вината, а също и вменения в отговорност на подсъдимата квалифициращ признак на деянието, а именно то да се е осъществило на пешеходна пътека. Последното, според прокурора, се доказва от протокола за оглед, скицата към него, а също и от автотехническата експертиза. Добавя също, че първият съд напълно акуратно е определил и наказанието на подсъдимото лице. В заключение моли градския съд да потвърди процесната присъда като правилна и обоснована.

2

Подс. П., в правото си на последна дума моли СГС да й наложи пониско наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е представена акуратно от първостепенния съд. Районнитя съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за откриване на обективната истина. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализацията на наказанието.

Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са констатирани от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от СРС, на основание чл. 335, ал. 2 НПК.

Присъдата на проверяваната инстанция е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като СГС ще възпроизведе същата, без да нанася корекции:

Подсъдимата Г. Р. П., ЕГН **********, е родена на **** г. в гр. Ловеч, българска, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен адрес – гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. №****.

На 16.09.2019 г. около 13:15 часа в гр. София, в лявото за движение платно на ул. „Васил Кънчев“, се движил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СВ **** НТ, управляван от подсъдимата Г. Р. П. с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Баба Вида“. В района на кръстовището с ул. „Ангел войвода“, подсъдимата П. спряла автомобила си поради забранителен сигнал на светофарната уредба. В последствие, при получаване на разрешителен сигнал, автомобилът потегля извършвайки маневра „ляв завой“, достигайки скорост от около 20 км/ч. В същото време пострадалата – пешеходката Н.Ф.М., 6-годишна, предприела пресичане по пешеходната пътека на платното за движение на ул. „Ангел Войвода“ на разрешителен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В момента на навлизането на платното за движение по пешеходната пътека, водачът на автомобила /подсъдимата/ не я пропуснал, вследствие на което последвал удар на пешеходната пътека с предната част на лекия автомобил в дясната част на тялото на пешеходката /Н.М./. От силата на удара тялото на пострадалото дете е отхвърлено напред и в ляво по посоката на движение на автомобила.

В резултат на настъпилото ПТП пострадалата М. е получила травматично увреждане – счупване на дясната голямопищялната кост на дясната подбедрица, което й е причинило трайно (за повече от 30 дни) 3 затрудняване движението на десния долен крайник.

Горната фактическа обстановка, възприета от първата инстанция е правилно установена, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените източници, като е обосновал подробно съображенията си въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. И според настоящата инстанция, от събраните по делото доказателства може да се формира вътрешно убеждение у съда относно авторството и вината на деянието от подсъдимата, но за пълнота на изложението, настоящият съд следва да изложи свои анализ на доказателствата.

На първо място, СГС напълно подкрепя доказтаелствените изводи на първата инстанция досежно свидетелските показания на Г.Б. и С.Б..

Настоящият състав приема същите за еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречи, поставящи под съмнение правдивостта на показанията им, нито стремеж на свидетелите към изопачаване на действително протеклите събития. Действително, Г.Б. е майка на пострадалата от престъплението Н.М., но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на тенденциозност или предубеденост в изнесените от свид. Г.Б. фактически обстоятелства и автоматично да доведе до компрометиране на показанията й. От съда се изисква единствено при осъществяване на дейността си по анализ на доказателствата да прецени същите с из изискуемата критичност и през призмата на съвкупния доказателствен материал. Именно пълния, задълбочен и всестранен анализ на коментираното гласно доказателствено средство позволи на съдебния състав да установи по делото правнорелевантни факти, непосредствено изясняващи основния факт, предмет на доказване по делото, а именно какъв е маханизма на реализиралото се ПТП, каква е била позицията на пострадалата и къде точно е осъществено инкриминираното деяние. Нещо повече, разказът на свид. Г. Б. напълно корелира и със заявеното от свид. С. Б., която също е възприела процесните факти и обстоятелства лично. Ето защо, съдът не намери основание да счете показанията на свидетелите Г. Б. и С. Б. за недостоверни, поради което и ги постави в основата на своите фактически изводи.

Настоящият съдебен състав приема за достоверни и свидетелските показания на свид. Начова, депозирани в хода както съдебната, така и на досъдебната фаза на процеса. Начова е също очевидец на инкриминираното събитие, като изнесената от нея информация напълно корелира с разказите на свидетелите Г. Б. и С. Б.. Правилно и СРС е констатирал известни непълноти в разказа на свид. Начова, депозиран в хода на съдебната фаза, поради което и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1 , т. 2 от НПК е прочел показанията на същата,дадени пред разследващ орган. Посредством описания процесуален ред и първият съд е отстранил констатираните пропуски в разказа на свидетелката. Предвид и че коментираното гласно доказателствено средство се явява логичен, безпристрастен, обективен и непротиворечив източник на 4 относима към предмета на делото информация, съдът приема същото за достоверно и го кредитира.

Съдът кредитира като от една страна достоверни, а от друга събрани по законовия процесуален ред и показанията на свид. Н.М.. На първо място, въззивната инстанция следва да подчертае, че разпитът на Н.М. е проведен от първия съд при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 139а, ал. 1 и 2 от НПК – в специално обособено за това помещение, в присъствието на психолог и родител (свид. Г.Б.). На второ място, фактите, доставени посредством разпита на свид. М. напълно кореспондират със заявеното в показанията на свидетелите Г. Б., С. Б. и Начова. Свидетелката М. категорично посочва датата, свързвайки я с първия си учебен ден. Еднопосочни са доставените от М. данни касателно своето местоположение и това на придружаващите я лица.

Свидетелката безпротиворечиво излага достоверна информация касателно травматичните увреждания, които са й били причинени. Предвид всичко изложено и въз основа на изводите си, че за изложените факти, въпреки младата си възраст свидетелката се явява достоверен източник на информация, съдът кредитира показанията и постави същите в основата на фактическите си изводи.

За напълно акуратни СГС намира и изводите на СРС касателно депозираните от свид. А.А. показания (дадени както в хода на съдебното, така и в хода на досъдебното производство). Последният е полицейски служител, който в изпълнение на служебните си задължения е посетил инкриминираното местопроизшествие. Тези гласни доказателствени средства корелират с останалите обективни находки по делото, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства досежно времето, мястото и механизма на осъществяване на процесното деяние. Ето защо и СГС намира, че в съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд правилно е кредитирал същите и следователно ги е поставил в основата на фактическите си изводи.