Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1040 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 381/2026
Вид
Определение № 1040
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1040 гр. Варна, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500381 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.

№107455/29.12.2025г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, чрез юр. Н. против срещу решение № 4284/28.11.2024 год., постановено по гр.д. № 9812/2024 год. по описа на ВРС, с което въззивникът( ответник пред първата инстанция) е осъден да заплати на П. П.

В., с ЕГН **********, с адрес: *************************************** сумата 6754,07 /шест хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седем стотинки/ лева частичен иск, от целия в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за вреди, измеримо с възстановителната стойност на мотоциклет „БМВ Ф 650 СГ“, с рег.№ *******, увредено в резултат настъпило ПТП на 05.06.2023 г. в гр. Варна по вина на застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника собственик и водач на МПС марка „Фолксваген голф“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата 6754,07 лева, считано от подаване на исковата молба – 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението се оспорва по съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и кредитирането на доказателствата. Аргументира се, че изслушване на първоначалното заключение по САТЕ вещото лице не е представило данни от сервизите, по чиито справки е изготвило експертизата. При изслушване на повторната тройна експертиза вещите не са дали отговор на поставените от ответника въпроси за икономическата обоснованост на ремонта, като са посочили, че такива въпроси не са им поставени. С оглед изложеното ответникът е поискал назначаване на допълнителна експертиза относно 1 пазарната стойност на мотоциклета към датата на застрахователното събитие, което искане е отхвърлено. Обосновава, че предвид проведена ликвидационна дейност застрахователят не е разполагал с възможност да наведе по-рано възражение за „тотална щета“. Счита, че общо направеното оспорване в отговора на исковата молба относно размера на обезвредата имплицитно включва и възражение за тотална щета. Счита, че пазарната цена на увреденото имущество при всички случаи следва да се изследва, независимо от направеното възражение, при преценка на справедливия размер на обезщетението. Експертиза относно пазарната стойност на имуществото съдът е следвало да назначи по собствен почин.

С жалбата въззивникът е формулирал доказателствени искания за назначаване на САТЕ, която да даде отговор на въпроса за възстановителната стойност на увреденото имущество( при различни варианти на заключението), както и на въпросите за пазарната цена на мотоциклета към датата на ПТП-то и вида на запазените части.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна П.

П. В., чрез адв. А.. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Счита, че правилно първата инстанция не е разгледа възражението за тотална щета, доколкото същото е релевирано след преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Настоява за потвърждаване на решението и оставяне без уважение на доказателственото искане.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Същата отговаря на изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК.

По доказателствата:

Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство.

Само ако пропускът за събиране на доказателства се дължи на процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция, въззивният съд може да допусне събирането на доказателства-чл. 266, ал. 3 от ГПК.

В случая видно от съдебните протоколи, удостоверяващи извършените от съда процесуални действия в първото по делото съдебно заседание, проведено на 27.05.2025г., процесуалният представител на ответния застраховател е оспорил заключението по допуснатата САТЕ, имаща за предмет установяване на възстановителната стойност на вещта. С оглед предприетото оспорване страната е поискала назначаване на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза по въпроса за възстановителната стойност, както и допълнителна експертиза, която да даде заключение относно пазарната цена на увреденото имущество към датата на произшествието. С протоколно определение съдът е допуснал само повторна експертиза. Приел че, доколкото ответникът не е направил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК възражение за „тотална щета“, установяване на пазарната 2 стойност на увредения мотоциклет се явява неотносимо към своевременно очертания предмет на спора.

Действителната застрахователна стойност съгл. чл. 400, ал. 1 от КЗ е горната граница, с която може да се измерва отговорността на застрахователя.

Ето защо в рамките на защита си по иска ответникът може обосновано да оспори експертизата с довод, че установената от вещите лица възстановителна стойност не съответства на стойността на увредената вещ. Действително, възражението за тотална щета, като защитен довод на ответника, не е своевременно въведено, но това няма общо с оспорването по размер на обезвредата. Такова възражение, а именно, че възстановителната стойност се отклонява от лимита, до който застрахователят отговаря страната може да прави в хода на цялото производство. Ето защо съставът на въззивния съд намира, че по въпроса за цената на вещта следва да се назначи експертиза.

Що се отнася до твърденията за налични запазени части по автомобила, то същите не е своевременно въведени в процеса пред първата инстанция, а за първи път се посочват пред въззивния съд. Не са налице изключенията по чл.

147, ал. 1 от ГПК, при които страната може да въвежда нови факти. Макар с тези твърдения да се въвежда правоизключващо възражение, което може да рефлектира върху размера на иска, то не е налице хипотеза на чл. 162 от ГПК, по арг. от която за установяване размера на претенцията не е налице преклузия. Водещото в случая е, че страната е пропуснала на наведе фактите.

Ето защо въпросите за запазените части са преклудирани, съответно искането за назначаване на експертиза следва да се отхвърли.

За възстановителната стойност пред първата инстанция са изслушани две експертизи- първоначална и повторна тройна, чиито оценки са сходни.

Непредставянето на материалите, с които са работили вещите лица не представлява процесуално нарушение. Ето защо по въпроса за възстановителната стойност не следва да се назначава втора повторна експертиза.

Водим от горното, съставът на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№107455/29.12.2025г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, чрез юр. Н. против срещу решение № 4284/28.11.2024 год., постановено по гр.д. № 9812/2024 год. по описа на ВРС, с което въззивникът( ответник пред първата инстанция) е осъден да заплати на П. П.

В., с ЕГН **********, с адрес: *************************************** сумата 6754,07 /шест хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седем стотинки/ лева частичен иск, от целия в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за вреди, измеримо с възстановителната стойност на мотоциклет „БМВ Ф 650 СГ“, с рег.№ *******, увредено в резултат настъпило ПТП на 3

05.06.2023 г. в гр. Варна по вина на застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника собственик и водач на МПС марка „Фолксваген голф“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата 6754,07 лева, считано от подаване на исковата молба – 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, да даде заключение относно средната пазарна стойност на мотоциклет БМВ Ф 650 ГС, с рег.№ ******* към 05.06.2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на експертиза по въпросите, свързани със запазените части на вещта и възстановителната й стойност.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, вносим от въззивника в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице И. Г. И., който да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.04.2026г. от 13.30 часа.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение в срок до съдебно заседание, съдът ще оставя книжата за тази страна на разположение по делото, без да ги връчва по друг начин.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, а вещото лице- след доказателства за внесен депозит.

Въззивникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да се призове чрез ССЕВ, която информационна система е използвал при депозиране на такса за жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4