Решение № 6825 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6825 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110107335 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Д. П., срещу Л. Н. А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 1104.53 лева – представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 77, находящ се в гр. ***********, с абонатен № 275201, инсталация № 4000277701, формирана, както следва: 1/сумата от 939,86 лева – главница – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 07.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 44407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 140,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г., 2/ сумата от 20,31 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 07.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.

№ 44407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 4,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44407/2023 г., СРС, 63 с-в и които суми представляват 9/12 части от общите задължения за имота.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производства.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно 1 отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот с адрес: гр.

**************, абонатен № 275201, инсталация № 4000277701 – като притежава 9/12 идеални части от същия, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане, така както е установено в заповедното производство.

С исковата молба са представени: заявление с рег. № Г-4963/22.03.2022 г.; писмо с рег. № П-1876/13.02.2018 г. и приложена към него данъчна декларация с вх. № 19779/22.05.1998 г.; обща фактура № 1013863557/31.07.2021 г.; обща фактура № 1019355657/31.07.2021 г.; договор № 4527/30.09.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. ***************, В; протокол от общо събрание от 29.09.2002 г. на етажна собственост, находяща се в гр. ***************; декларация по смисъла на чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването; договор № У-№-97/02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ; удостоверение за регистрация № Р05-01/29.09.2009 г., издадено от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма; копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез адв. Г. Д., преупълномощена от особен представител адв. Д. Ц., е постъпил писмен отговор от името на ответницата, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. Посочва, че ищецът не е уточнил в какво качество предявява исковете срещу ответника – като собственик на имота или като наследник на друг собственик.

Моли съдът да не приема като доказателство по делото договор между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, както и списъка на собствениците в етажната собственост. Посочва също така, че не са представени доказателства за публикуване на общите условия в един централен и един местен ежедневник съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Оспорва представените фактури и извлечения от сметка, като твърди, че представената в тях информация не е достоверна. Твърди, че ищецът не е доказал, че е изпълнил своите задължения през процесния период да достави топлинна енергия в твърдените в исковата молба количества и със 2 съответното качество. Оспорва да е извършвано разпределение и отчитане на доставените количества топлинна енергия от лице по чл. 139а ЗЕ.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за топлинна енергия, дялово разпределение и лихвите за периода преди 07.08.2020 г. оспорва ответницата да е изпаднала в забава по отношение на дължимите главници, предвид което оспорва исковете за обезщетение за забава като неоснователни.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 2848/20.01.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки, 2 броя талони за отчет, сертификати за изправност на СТИ.

В хода на производството по делото са приложени: справка за родствени връзки на лицето К.Б.А., с ЕГН: **********, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1990 г. и съдебно решение за вписване на отказ от наследство.

В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата, чрез адв. Д. изразява писмено становище за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност на качеството едноличен собственик.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28342/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44407/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Л.

Н. А. чрез залепване на уведомление /по заповедното дело е бил налице и втори длъжник – лицето Гинка Костадинова А.-Димитрова, спрямо която обаче е издаден изпълнителен лист още в заповедното производство – за 3/12 части от задълженията за имота/.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един централен ежедневник. На съда е служебно известно, че ОУ на ищеца са публикувани и в местен „ежедневник“ – в-к. „19 минути“.

3

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1990 г. се установява, че на 08.06.1990 г. лицата К.Б.А. и Л. Н. А. са придобили чрез покупка собствеността върху процесния имот – апартамент № 77, находящ се в гр. ***********.

Видно от справка за родствени връзки на лицето К.Б.А., с ЕГН:

********** – същият е починал на 17.06.2002 г. като е оставил за свои наследници: ответницата Л. Н. А. /съпруга/, лицето Гинка Костадинова А.Димитрова /дъщеря/ и Лилия Костадинова Абаджиева /дъщеря/. Последната обаче се е отказала от наследството на баща си – което се установява от рещение № 272303/12.11.2019 г. по ч.гр.д. № 64745/2019 г. на СРС. Така единствени наследници на К.Б.А. – остават ответницата Л. Н. А. /съпруга/ и лицето Гинка Костадинова А.-Димитрова /дъщеря/.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. ***********, ап. 77 е ответницата Л. Н. А..

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от 30.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 29.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сързисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. През същия обаче услугата ФДР вече се извършва от дружеството „Директ“ ЕООД. В протокола от ОС на СЕС лицето Л. Н. А. се е подписало като собственик за апартамент № 77.

Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са изготвяни редовно изравнителни сметки, но до имота не е осигуряван достъп за действителен отчет и през двата процесни отоплителни сезона.

Представени са и сертификати, от които се установява годност на СТИ на абонатната станция в процесния период.

На последно място, видно от приложено на л. 26 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 1253.15 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 493.40 лева /отразена към м.

07.2021 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 123.72 лева и 20.27 лева /отразени към м. 09.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., 4 възлизаща на 615.76 лева /отразена към м. юли 2022 г./.

За отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Е представена справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци. Видно от същата за м. 05.2020 г. за процесния имот е начислена сумата от 37.40 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 28342/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44407/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Л. Н. А., чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.