Решение № 54 от 28.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е №54 град Шумен, 28.11.2019 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря С.

Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №145 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Я.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н.Д. против ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК-, гр. С...в исковата молба е посочено, че на 18.07.2018 г. около 09.40 ч. в гр. Ш...настъпва ПТП, причинено от Ю.С., ЕГН-********** при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. №, като поради неправилна преценка на водача товарният автомобил закача и къса преминаващи над платното кабели, които закачат и повличат стоящите на тротоара пешеходци, сред които и ищцата.

Вследствие на това последната претърпява телесни повреди изразили се в счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия крак. Състоянието ѝ е наложило оперативна намеса – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула, като се налага и 12 дни болнично лечение. Направена е имобилизация с ортеза за срок от 45 дни. Сочи се, че водача на т.а. виновно е причинил ПТП. По данни от страницата на гаранционният фонд, които съгласно чл.574, ал.2 от КЗ до доказване на противното удостоверяват меродавните обстоятелства относно застраховането на МПС със застраховка „гражданска отговорност” следва да се приеме, че е налице подобна застраховка за причинилият ПТП автомобил по полица №BG/23/*100 от 04.01.2018 г. и крайна дата на 07.01.2019 г. Намира, че отговорността на ответника произлиза от нормата на чл.493 от КЗ. Твърди се, че ищцата вследствие на ПТП е претърпяла както имуществени така и неимуществени вреди. За неимуществените вреди намира, че те могат да се установят от необходимостта от операция, продължителността на болничния престой, наложилата се имобилизация за срок от 45 дни, както и продължителното домашно лечение.

Твърди се, че ищцата е преживяла голям стрес, както и че травмата е наложила на ищцата обездвижване, което се е отразило негативно върху качеството ѝ на живот. Намира, че при жена на подобна възраст възстановителният период е по-дълъг и по-труден. По отношение на имуществените вреди сочи, че те са във връзка с необходимостта от лечение и закупуване на лекарствени средства и консумативи за ищцата и възлизат на 2 327.02 лв. По отношение на неимуществените вреди под формата на болки и страдания, които е претърпяла ищцата намира, че за обезщетяването им справедливо би било заплащането на сумата от 60 000 лв. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв. като обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяното ПТП и настъпилите във връзка с него увреждания, претендира и 2 327.03 лв., представляващи имуществени вреди, както и дължимите суми като лихви считано от изтичане на 15 дневния срок от завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното заплащане съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Моли на ищцата да бъдат присъдени и разноските в производството, включително и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАдв.

Моли да бъде задължен ответника да представи заверен препис от процесната полица №BG/23/*100 от 04.01.2018 г.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД „ОЗК – застраховане”. Същият не е бил приет за редовно подаден от предишен съдия докладчик и не е бил взет предвид при изготвяне на предварителния доклад. В първо съдебно заседание по възражение на ответника е констатирано, че не е имало данни по делото и в деловодството на съда за това дали отговорът е бил подаден в законовият срок или не. За изпълнението на процедурата съдът следи служебно и не е необходимо това да става по инициатива на страна. В тази връзка съдът е изискал данни от ответника, но и служебно от ТП Български пощи.

Констатирано е и от доказателствата представени от ответника, най-вече бон от 10.12.2018 г. относно пратка с баркод R:PS1000030EZSE, и от писмо на ТП Български пощи с изх. №153-00-47/14.03.2018 г., че пратката с отговора на ИМ е подадена в ТП Български пощи на 10.12.2018 г. Тъй като за ИМ ответникът е уведомен на 26.11.2018 г., то следва да се приеме, че на 10.12.2018 г. е била последната дата от срокът по чл.367, ал.1 от ГПК за подаване на писмен отговор и срокът е бил спазен. Ето защо следва да бъде взет предвид депозираният писмен отговор.

В подаденият от ответника писмен отговор се твърди, че искът е местно неподсъден на ШОС, тъй като следва да се приложи чл.105 от ГПК, според който искът следва да се предяви пред онзи съд, в чиито район е седалището на ответника. Моли делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС. Намира, че в подкрепа на това е съдебната практика свързана с исковете по чл.226 от КЗ. Намира, че производството следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.5 от ГПК. Намира, че тъй като е налице наказателно производство водено във връзка с процесното ПТП, то настоящото следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт, предвид възможността за приложение на чл. 300 от ГПК. По съществото на ИМ излага становище, че водача на причинилото ПТП МПС не е виновен за него, предвид механизма на ПТП, описан в ИМ. Оспорва механизма на настъпилото ПТП без да сочи конкретни обстоятелства, които не се покриват с описаното в ИМ. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има пострадалата, като нито сочи, обстоятелства които да обосновават това твърдение, нито сочи доказателства. Намира, че е налице съпричиняване, което води до намаляване на дължимият размер на застрахователното обезщетение.

Намира, че предявените искове са неоснователни и не са подкрепени от доказателства. Също така ги оспорва по размер, като твърди, че претенциите са завишени и са в разрез с принципа за справедливост прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Намира, че освен това, тъй като има съпричиняване размерът следва да бъде намален, като се вземе предвид степента на съпричиняване. Оспорва претенцията за лихва, тъй като сочи, че не е посочен началният момент, от който се претендира, а това пречи да се прецени нейната основателност. Противопоставя се на допускане на свидетел в полза на ищцата, който да установи изпитаните от лицето болки и страдания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, както и да бъдат присъдени на ответника сторените разноски.

Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

Направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора е неоснователно. Редакцията на чл.115, ал.2 от ГПК, след измененията в ДВ бр.65/2018 г. предвижда изборна подсъдност, в полза на увреденото лице – ищец, която е или неговият настоящ, или неговият постоянен адрес, или местонастъпване на процесното ПТП. Както може да се установи в случая ПТП довело до щетите на ищцата е настъпило в гр. Ш..

Т.е. ШОС е местно компетентен да разгледа иска.

Не е основателно и искането на ответника за спиране на производството на основание чл.229, ал.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по образуваното против причинилият ПТП шофьор досъдебно производство. Практиката не третира настъпилото ПТП като разкрито в хода на гражданско производство престъпно обстоятелство. Също така не е налице, която и да е друга хипотеза за спиране на производството. В тази насока Определение № 79 от 15.02.2016 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 79/2016 г., Определение

№ 2682 на САС по в. гр. д. № 3235/2016 г.,

Определение № 2519 на САС по в. ч. гр. д. № 3211/2016 г., Определение № 86 от 23.04.2019 г. на ВтАС по в. ч. т. д. № 107/2019 г. и др.

В последното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. От нейно име е депозирано писмено становище, с което се поддържат изложените твърдения в ИМ. Моли съдът да уважи изцяло предявените искове. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да ѝ бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. За ответното дружество се явява адв. Т.. Последният поддържа становището си от отговора на ИМ. Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Така предявените претенции са е процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни.

От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от на пострадало лице – ищцата Я.И.К., ЕГН-**********, като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Предявените два обективно съединени искове, насочени срещу застрахователя са придружени от акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължими суми считано от изтичане на 15 дневния срок от завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното заплащане съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. В настоящото производство ответникът оспорва всички факти и обстоятелства свързани с причинната връзка между вреденосният резултат и поведението на водача на МПС, причинил ПТП.

В настоящото производство се установи, че на 18.07.2018 г. около 08.40 ч. в гр. Ш..., в района на административен адрес - №65 при движението на товарен автомобил „Мерцедес 2225“, рег. №, управляван от Ю.С., по посока от кв. към гр. Ш. били скъсани ел. кабели, разположени над пътното платно, които след скъсването си довели до телесни увреждания на пострадалата Я.К., движеща се пеша на отсрещния тротоар. Според приетата САТЕ, извършена по данни от образувано във връзка с инцидента досъдебно производство инцидентът е възникнал поради значителната височина на МПС, което е тип „бетоновоз“, поради разположена в задната част на МПС гумена предпазна лента, която достигала височина от 3.90 м, както и ниско разположените кабели, които съобразно данните от Протокола за оглед са били в най-ниската си част на височина от 3.57 м. Скъсването довело до махалообразно движение на кабела, чиято по-дълга част достигнала насрещния тротоар и се усукала около крака на преминаващата по това време от там ищца Я.К..

Така посочените данни за механизма на произшествието се подкрепят от всички данни по делото. Такива данни има в приетият по делото Протокол за оглед на ПТП от 18.07.2018 г. (л.143 и сл. от делото). В него са описани настъпилите щети, както и заварените следи. Въпреки, че протоколът не може да представлява доказателство за механизма на ПТП, то същият фиксира определени материални обекти и разположението им, като по такъв начин се установяват значими обстоятелства за инцидента – височина на МПС, кое е било МПС причинило произшествието, вероятна височина на кабелите и т.н. Обстоятелства, които са взети предвид при изготвяне на САТЕ и които установяват механизма на ПТП. В подкрепа на тези данни са и свидетелските показания на водача на МПС – Ю.С., който въпреки, че оспорва наличието на вина за ПТП сочи, че макар да не е разбрал за инцидента в момента на настъпването му метри след това е бил сигнализиран от друг водач за това и след като обърнал управляваното от него МПС се върнал на произшествието, където констатирал присъствието на пострадалата. Лично се обадил на телефон 112 , за да уведоми за пострадалата.

Твърди, че не е причинил произшествието, че не е санкциониран за инцидента, както и че според него не е доказано, че е виновен. Сочи, че пострадалата лежала на тротоара и видял, че кракът ѝ кърви, заради което се обадил на 112. Твърди, че не той е скъсал кабелите, както и че не е удрял пострадалата, тъй като той бил в платното от едната страна на улицата, а пострадалата била на тротоара след отсрещното платно.

В САТЕ е прието, че МПС се е движело със скорост от 40 км/ч, както и че предвид условията на пътя, атмосферните условия и др. за водача вероятността да види кабелите е била малка.