Решение № 4918 от 05.07.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град София, 05.07.2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 796 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл.

422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „У.Б.” АД твърди, че съгласно договор за кредит от 26.09.2008 г. „У.Б.” АД е предоставила на ответника Г.П.М. кредит в размер на 67 500 евро, при условия, уговорени в договора. Ответниците Р.Л.М. и „Л.Д.” ЕООД били солидарни длъжници.

Изложени са твърдения, че кредитът не е обслужван редовно, поради което бил сключен анекс към договора от 28.09.2009 г. като неразделна част от него станал и нов погасителен план. Твърди се, че крайният срок на издължаване по договора бил определен на 25.09.2033 г. като страните постигнали съгласие кредитополучателят да заплати 12 месечни вноски с гратисен период по главницата /считано до 25.09.2010 г./, а останалите анюитетни вноски да са съгласно погасителния план. Поради нередовно издължаване на вноските по кредита бил сключен и анекс 2 /13.12.2010 г. с възприет нов 12 месечен гратисен период за главницата респ. останалите анюитетни вноски да са дължими съгласно погасителния план на равни месечни вноски със запазване на крайния срок по договора. На 18.02.2011 г. бил подписан и анекс 3, а на 19.12.2011 г. и анекс 4 към договора. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължение за заплащане на 6 поредни месечни погасителни вноски по кредита /25.05 – 25.10.2012 г./, поради което банката обявила същият за предсрочно изискуем като уведомила за това солидарните длъжници по договора. Изложени са твърдения, че дори и след получаване на поканите длъжниците не предприели действия за погасяване на задълженията си или за уреждане на дълга по друг начин. В производство по чл.

417 от ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК ответниците са депозирали възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат сумата от 70 032, 51 евро – главница, сумата от 5 122, 23 евро – възнаградителна лихва за периода 25.05.2012 г. до 24.11.2012 г., сумата от 4 844, 33 евро – лихва върху просрочена главница за периода 25.05.2012 г. до 22.05.2013 г. и сумата от 3 501, 62 евро – наказателна лихва при просрочие за периода 25.05.2012 г. – 22.05.2013 г. / съгласно допуснато уточнение на претенцията, съобразно уточнителна молба на стр. 386 в делото/, ведно със законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство.

Ответниците Г.П.М., Р.Л.М. и „Л.Д.” ЕООД, оспорват исковете в писмен отговори респ. в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. В.. В писмените си отговори, депозирани в срока по чл. 367 от ГПК са наведени възражения досежно нищожност на договорни клаузи. Претендират разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.

В..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото гр.д. 22 616/2013 г. на СРС, 45 състав на 23.05.2013 г. „У.Б.” АД е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред СРС, въз основа, на което е образувано гр.д. 22616/2013 г. по описа на СРС, 45 състав.

В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Г.П.М., Р.Л.М. и „Л.Д.” ЕООД за сумата от 70 032, 51 евро – главница, сумата от 13 468, 18 евро –лихва за периода 25.05.2012 г. – 22.05.2013 г., законна лихва и разноски, на основание извлечение от сметки по договор за ипотечен кредит, сключен на 26.09.2008 г.

Представен е договор за ипотечен кредит от 26.09.2008 г., ведно с четири броя анекси към него, от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „У.К.” АД е сключила договор за ипотечен кредит с Г.П.М. – кредитополучател, и Р.Л.М. и „Л.Д.” ЕООД, като солидарни длъжници, за сумата от 67 500 евро със срок на издължаване от 300 месеца и падежна дата на издължаване на месечните вноски „двадесет и пето число” /т. 7.2 от договора/.

Представени са две покани за доброволно изпълнение от 06.12.2012 г., адресирани до Г.П.М. и Р.Л.М., получени на 20.12.2012 г., видно от представените обратни разписки, от лице, подписало същите като „М.”.

На 08.07.2013 г. СРС, 45 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 70 032, 51 евро – главница, сумата от 13 468, 18 евро –лихва за периода 25.05.2012 г. – 22.05.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 3 266, 26 лв. – разноски за ДТ.

С разпореждане от 08.07.2013 г. СРС, 45 състав е отхвърлил заявлението по гр.д. 22 616/2013г. по отношение на сумата от 2 499, 76 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за изпълнение за горецитираните суми на 30.10.2013 г. е издаден изпълнителен лист, получен от заявителя на 06.11.2013 г.

По делото са представени 3 броя възражения на Г.П.М., Р.Л.М. и „Л.Д.” ЕООД, депозирани по гр.д. 22 616/13 г. на СРС, 45 състав на 28.11.2013 г., изпратени по пощата на 26.11.2013 г.

Представени са и три броя покани за доброволно изпълнение, от които се установява, че са връчени на адресатите си /настоящите ответници/ на 12.11.2013 г.

С разпореждане от 29.11.2013 г., инкорпорирано в определение по реда на чл. 420 от ГПК, СРС, 45 състав, по гр.д. 22 616/13 г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК. Указанията са връчени на заявителя на 19.12.2013 г.

На 17.01.2014 г. „У.Б.” АД е представила доказателства по гр. д. 22 616/13 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадени й указания.

В рамките на исковото производство е представен погасителен план към договора за кредит, ведно с приложимите общи условия към договора за кредит.

Представени са вносни бележки, установяващи внасяне на парични суми в полза на кредитополучателя по договора по открита клиентска сметка в „У.Б.” АД.

Представени са и Протокол № 39/10.10.2012 г., протокол № 25/06.07.2012 г., протокол 14/29.03.2012 г., протокол № 7/16.02.2012 г., протокол № 27/21.06.2010 г., протокол № 36/24.09.2012 г., протокол № 35/20.09.2012 г., протокол № 34/13.09.2012 г., протокол № 33/04.09.2012 г., протокол № 26/10.07.2012 г. на КЗП.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.А.М., както и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х.Д..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото в частта на заявената претенция за установяване вземане за разноски, доколкото същото няма характер на самостоятелна искова претенция е недопустимо и следва да бъде прекратено, още повече, че по отношение на сумата, претендирана като адвокатско възнаграждение в заповедното производство е налице влязло в сила определение на СРС, с което в тази част заявлението е отхвърлено т.е. в тази част производството е и без предмет.

Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за ипотечен кредит от 26.09.2008 г. и последващите четири анекса към него, настоящият съдебен състав приема, че между Банка „У.Б.” АД и ответниците са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задължението си за срок от 300 месеца. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателя.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо ответника. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 15.4 от анекс 4. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по кредитно правоотношение е необходимо кредитодателят да уведоми кредитополучателя за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани по отношение на ответниците физически лица, ведно с доказателства, че същите са получени от тях. Не са навеждани твърдения, че ищецът е изпълнил това свое задължение респ. не са предприети активни процесуални действия, насочени към установяване на това обстоятелство по отношение на ответника – юридическо лице.

Характер на фактически твърдения имат изявленията в тази част на ищеца в депозираната искова молба, че са предприети действия по уведомяване на този ответник досежно предсрочната изискуемост на кредита. Обстоятелството, че ответника – юридическо лице е със седалище и адрес на управление, идентичен на постоянния/настоящ адрес на ответниците физически лица респ. представляващ същия е ответника М. не може да презюмира изпълнение на това задължение по отношение на „Л.Д.” ЕООД с оглед на факта, че същото е самостоятелно юридическо лице респ. страна по договора, поради което на същия и на собствено основание следва да се изпрати уведомление за обявената предсрочна изискуемост. Само на това основание позоваването на предсрочна изискуемост срещу ответника – юридическо лице са неоснователни и по отношение на него са изискуеми само вземанията за главница респ. акцесорните вземания, които към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са с настъпил падеж.

При проведеното насрещно доказване ответниците са заявили възражения за недължимост на сумите, с оглед тяхното погасяване чрез извършено плащане, неизпълнение на договорно задължение от страна на кредитора да начислява лихвения процент по начина и в размерите, уговорени между страните, възражение, касаещо забраната да се начислява лихва върху лихва респ. за нищожност на клаузи от договора – чл. 11.1.3 от договора и т. 9.7 от общите условия към с оглед тяхната неравноправност и противоречие със закона.

Видно от представения по делото анекс от 28.09.2009 г. /стр. 48/ е посочен размер на дълга към датата на сключване на анекса, в който като част от този дълг е посочена лихва в размер на 2 318, 19 евро, която с оглед текста на т.2 от същия е сумиран към дължимата по договора главница. Аналогично в последващите анекс 2 и анекс 4 /стр. 63 и стр.79/ към размера на дълга като главници са прибавени дължимите към датите на тяхното сключване лихви в размер на 384, 04 евро /анекс 2/ и 601, 36 евро/анекс 4/. С оглед нормата на чл. 10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви се извършва, съгласно наредбите на БНБ. Към датата на сключване на процесния договор за кредит респ. последващите анекси не съществува нормативна уредба, предоставяща възможност на банката да извършва начисляване на лихви върху изтекли лихви, каквото ищецът е сторил включвайки изтеклите до момента на сключване на анексите по договора лихви в главницата по дълга и на свой ред начислявайки лихви върху тях. Цитираната в отговора на ответниците Наредба 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, с оглед чл. 16 от същата, е отменена с ДВ бр. 38/11.04.2008 г. т.е. пет месеца преди датата на сключване на договора, поради което е неотносима към същия. Релевантна към настоящия казус е Наредба 9/03.04.2008 г., в която не се съдържа правна уредба на възможността да се прибавят лихви върху изтекли лихви. Неоснователно е твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че с оглед т. 12.6 от договора и анексите кредитополучателят е дал съгласие за капитализиране на неизплатените лихви при условията на Наредба 9 на БНБ по съображенията, изложени по-горе, че в цитираната в договора наредба не съществува подобна правна възможност. Това съгласие не може да се обоснове и с оглед приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗД с оглед изричната законова забрана да се начисляват лихви върху лихви / в този смисъл е и решение 706/19.07.2004 г. по гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС/. Нарушението на законовата запрета в конкретния случай се изразява в аритметично изражение на включване в дължимата главница на сума в размер на 3 303, 59 евро лихви, върху които впоследствие са начислявани нови лихви. Като се съобрази това обстоятелство и факта на плащане от страна на ответниците вещото лице по допълнителната ССчЕ е посочило, че размерът на неиздължената главница по договора възлиза на сума от 66 185, 99 евро /стр. 470/. Само на това основание искът за главницата за горницата до предявения размер е неоснователен.