Определение № 2384 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2384 гр. Варна, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500999 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.№20468/12.03.2024г., предявена от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адреса на управление гр. София, ул.“Кукуш“№1, чрез адв. Х. М. от САК, срещу определение №2096/20.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№12271/2023г. на ВРС, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение № 7827/20.12.2023г., в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че претенцията за разноски представлява част от предмета на делото, по който в случая липсва самостоятелно произнасяне. Липсата на нарочен диспозитив, с който да се отхвърли искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатска защита лишава от възможност страната да подаде частна жалба по реда на чл. 413, ал.

1 от ГПК. На следващо място сочи, че съдът не е обвързан от квалификацията на искането, с което заявителят е поискал допълване. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Настоящото производство е едностранно, доколкото негов предмет е отказ на заповедния съд да допълни заповедта за изпълнение, по арг. от чл.

413, ал. 2 от ГПК.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съставът на Варненски окръжен съд съобрази следното:

Заповедният съд е бил сезиран със заявление от „А1 България“ ЕАД за 1 издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за предоставяне на електронни и съобщителни услуги.

С разпореждане №49389/20.12.2023г. съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от предявените вземания и е присъдил направените по делото разноски съразмерно на уважената част от заявлението в размер на 24, 63 лева. Липсва конкретна индивидуализация относно вида разноски, които се присъждат.

Горното разпореждане е връчено на заявителя на 8.01.2024г.

С молба вх.№2836/12.01.2024г., депозирана пред Варненски районен съд, заявителят „А1 България“ ЕАД е посочил пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по разноските за адвокатски хонорар и е поискал допълване на заповедта и постановяване на нарочен диспозитив, с който да се отхвърля искането за присъждане на разноски.

С разпореждане №1894/15.01.2024г. заповедният съд, приемайки, че процесуалното действие по горната молба е нередовно, в изпълнение на задълженията си по чл. 101, ал. 1 от ГПК, е указал на молителя да уточни оплакването си, касаещо присъдените му разноски, като посочи изрично дали иска допълване на заповедта в частта за разноските или молбата му съставлява частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. Изрично съдът е препратил към постановките на ТР 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

С уточняваща молба от 12.02.2024г. заявителят е посочил, че иска допълване на заповедта. Отново е изложил, че съдът с разпореждане №49389/20.12.2023г. се е мотивирал с искането на страната за присъждане на разноски, включително адв. хонорар, но в диспозитива е присъдил единствено разноски за държавна такса съобразно уважения материален интерес.

Съгласно принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, уреден в чл. 6 от ГПК, обемът на дължимите от съда съдействие и защита се определя от страните. Производствата на гражданския процес се образуват само по молба, респективно по жалбата на титуляра на правото, чиято защита се търси. Следователно страните са тези, които определят предмета и обсега на дължимите защита и съдействие. Съдът не може по своя преценка да изменя предмета, с който е сезиран, а дължи защита в рамките на заявеното основание.

В случая недоволният от присъдените в негова полза разноски заявител е сезирал съда с искане, което се е явявало нередовно, тъй като от неговото съдържание съдът не е могъл да изведе предмета на търсената от страната защита. Ето защо, и в изпълнение на изискването за съдействие на страните за изясняване на исканията им (чл. 7, ал. 1 от ГПК), съдът е дал конкретни указания на молителя, като изрично е препратил и към тълкувателната практика на ВКС относно хипотезите, в които страна може да иска корекция на присъдените й разноски.

Действително, както се позова жалбоподателят, съдът не е обвързан от 2 квалификацията на искането, направено от страната, а следва, на база на съдържанието му, сам да определи правната норма, под която да се поведе то.

Същевременно, обаче съдът не е задължен да посочи на молителя кое от възможните процесуални действия, които може да предприеме, би се оказало основателно. Задължението на съда се свежда само до изясняване на самото искане, така че за съда да стане възможно квалифицирането му.

В случая, след като съдът е изпълнил задължението си да укаже на страната в какво се състои нередовността на молбата му, заявителят по несъмнен начин е посочил, че сезира съда с искане да постанови нарочен диспозитив, с който да се произнесе по разноските за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разрешението, дадено в т. 7 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело No 4/2013г. на ВКС, ОСГТК заповедният съд може да се произнесе допълнително по разноските, само ако изобщо не се е произнесъл по искане за разноски, тоест налице е напълнота в тази част. Когато обаче е налице такова произнасяне и заявителят счита, че то не е съобразено с правилата на правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В разглеждания случай заповедният съд не е пропуснал да се произнесе по разноски. Напротив, изрично в мотивите на разпореждане №49389/20.12.2023г. е посочил, че присъжда разноски съобразно уважения материален интерес. Тоест, е имал е предвид всички разноски, а не само част от заявените. В съответствие с тези си мотиви е присъдил направените по делото разноски съразмерно на уважената част от заявлението в размер на 24,63 лева.

Не е налице пропуск на съда да се произнесе изобщо по разноски, в който случай заповедният съд е компетентен сам да коригира пропуска си, като допълни заповедта в частта за разноските. Липсва и пропуск на съда да отрази в диспозитив формирана в мотивите на акта воля. Напротив- налице е съответствие между мотивите и диспозитива. Евентуално неправилно произнасяне на съда не може да се отстрани по заявения от молителя ред.

При тези данни, въззивният съд намира, че обжалваният акт, с които искането за допълване на заповедта с присъждане на разноски е оставено без разглеждане, се явява законосъобразно.

Ето защо искането правилно е оставено без разглеждане.

Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №2096/20.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№12271/2023г. на ВРС, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на издадената по делото заповед за изпълнение № 7827/20.12.2023г., издадена по същото дело в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4