Определение № 284 от 17.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000439 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. А. М., чрез процесуалния й представител адвокат В. О., срещу определение № 833/03.06.2025 година, постановено по т. дело № 577/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, като е прието, че предявеният иск за обезщетение срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е недопустим както към датата на предявяването му, така и към датата на постановяване на прекратителното определение, поради липса на отправена от ищеца извънсъдебна претенция към представителя на застрахователя на виновния водач в страната. Осъдена е З. А. М. да заплати на НББАЗ направените по делото разноски в размер на 8 034, 23лв.

В частната жалба се поддържа, че прекратителното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и връщане на 1 делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Твърди се, че са били налице предвидените в чл. 515, ал. 3, т. 1 от КЗ предпоставки при предявяването на иска срещу НББАЗ, доколкото не е било възможно идентифицирането на моторно превозно средство, причинило ПТП на 14.10.2019 година в У.. Поддържа се, че допустимостта на иска се преценява към момента на неговото предявяване и получената впоследствие информация не се отразява на извода за допустимостта му. Твърди се освен това, че при неидентифицирано МПС, за каквото ставало дума в случая, компенсационният орган дължал обезщетение и на основание чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ поради невъзможността да се установи кой е застрахователят на причинителя на вредите в двумесечен срок от датата на ПТП. Последващото идентифициране на МПС не се отразявало на допустимостта на иска поради невъзможността да се спази предвиденият в чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ срок. Изложени са и доводи, че прекратителното определение е недопустим отказ от защита и води до невъзможност за реална защита на пострадалите лица, в противоречие с правото на ЕС, в частност на чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 година. Твърди се, че в продължение на близо три години пострадалата ищца не е получила официална информация относно регистрационния номер на автомобила и неговия застраховател и предявяването на иска срещу компенсационния орган било единствената й възможност.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на прекратителното определение и за присъждане на направените разноски в производството по частната жалба. Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията в частната жалба.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, намира следното:

2

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу преграждащо развитието на производството по делото определение, в срока по чл. 275 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото по предявен от З. А. М. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата при ПТП, станало на 14.10.2019 година в У.. От изложените обстоятелства е видно, че ищцата е насочила иска си срещу НББАЗ в качеството му на компенсационен орган в България на основание чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ – поради това, че в двумесечния срок от настъпването на застрахователното събитие в държава-членка на ЕС не може да се определи застрахователя на виновния водач /допълнителната искова молба на стр. 85/, като твърденията й са, че липсват доказателства за пълно идентифициране на МПС, причинило ПТП, при което е пострадала, освен за неговата марка – О.З. и неговия водач – Т.Т.А..

Със събраните в хода на процеса доказателства, които не се оспорват от ищцата, по-конкретно с представения в превод на български език доклад за ПТП, станало на 14.10.2019 година в У., се установява, че причинилият ПТП автомобил е идентифициран още в деня на ПТП и данните за него – марка, модел, регистрационен номер във В. / лек автомобил О.З. с рег. № ***/ и водач, са вписани в доклада. В доклада за ПТП е посочено също, че причинилият ПТП автомобил О.З., управляван от Т. А., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при застрахователя ***, посочен е номерът на застрахователната полица. Безспорно е, че този застраховател има представител за уреждане на претенции в Република България, а именно „А. България – регулиране на щети“ ООД.

При тези доказателства изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск срещу НББАЗ в качеството му на 3 компенсационен орган е правилен и законосъобразен.

Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с невъзможност да се преценява допустимостта на предявения иск след първоначалното образуване на делото. За допустимостта на иска съдът следи във всеки момент до приключването на делото, преценявайки събраните доказателства и новонастъпилите обстоятелства.

Без значение в случая е дали самата ищца към момента на завеждане на иска е имала информация за конкретния автомобил, причинил ПТП и за неговия застраховател. Тази информация е налична от деня на ПТП и е отразена в съставения от компетентните органи на У. доклад за същото. При положение, че ищцата е пострадала при това ПТП, което е изрично отразено в доклада и приложенията към него, липсата на информацията, съдържаща се в него, се дължи на неполагане на усилия от нейна страна да я получи.

Затрудненията при получаването на информацията, доколкото става дума за събитие в друга държава-членка на ЕС, сами по себе си не обосновават допустимост на иска срещу компенсационния орган, при безспорните данни, че автомобилът и застрахователят му, който има представител за уреждане на претенциите в България, са били известни още към момента на ПТП.

В такава хипотеза, при която причинителят на ПТП има валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предявяването на претенции срещу НББАЗ като компенсационен орган може да стане само при наличие на предвидените в чл. 515, ал. 1, т.1 и 2 от КЗ предпоставки, а именно застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България да не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. В случая тези предпоставки не са налице.

Не се твърди и не се установява застрахователят на причинителя на вредите, респ. неговият представител 4 в България, да са сезирани със застрахователна претенция. При това положение отправянето на претенции директно до

НББАЗ е недопустимо, респ. недопустим е и предявеният иск срещу него.

Неоснователно е позоваването в исковата молба и в частната жалба на хипотезите на чл. 515, ал. 3, т.1 и 2 от КЗ. Те са свързани с невъзможност да се идентифицира превозното средство, причинило ПТП в държава членка, различна от Република България или невъзможност да се определи застрахователя на виновния водач в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие. По-горе съдът изложи подробни мотиви за липсата на тези предпоставки при съществуващи подробни данни за превозното средство и неговия застраховател още от деня на ПТП, отразени в съставения от компетентните органи официален документ – доклад.

Неоснователно е и твърдението, че с прекратяване на производството по делото ищцата се лишава от възможността да защити правата си и да получи обезщетение в конкретната трансгранична ситуация. Практическите затруднения за снабдяване с необходимата информация в тази ситуация не са основание да предявяване на претенции директно срещу компенсационния орган. Става дума за нормативно уредени компетентности и предпоставки, при които заплащането на обезщетението следва да стане от този орган, като практическите затруднения не са сред тях. Цитираният в частната жалба чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 година е възпроизведен в чл. 515, ал. 3, т. 1 и 2 от действащия КЗ. Съдържащите се в тези разпоредби предпоставки за заплащане на обезщетение от Бюрото като компенсационен орган бяха обсъдени от съда по-горе, като изводът му е, че те не са налице в случая.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба НББАЗ има право на разноски за настоящото производство, каквито са претендирани с отговора.

5

Направените разноски, видно от представените доказателства, са в размер на 1638 лева - заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на отговора на частната жалба. Частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати посочената сума като разноски.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 833/03.06.2025 година, постановено по т. дело № 577/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА З. А. М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. ***, чрез адв. В. О., да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.

2, разноски за производството по делото пред въззивната инстанция в размер на 1638 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6