Решение № 269 от 16.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200305 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. К. И. с ЕГН: **********, с адрес в гр. ***, ул.

„***“ № *, против Наказателно постановление № **-****-****** от **.**.**** год. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Велико Търново, с което за извършено от И. административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 51.13 евро (100.00 лева). В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателя не е извършил описаното в НП нарушение, като се моли пълната отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. М. от ВТАК – редовно упълномощена. Адв. М. в предходно и в настоящото съдебно заседание прави доказателствени искания за допускане до разпит в качеството на свидетели на две лица, като съдът уважи тези искания и дописна и разпита като свидетели лицата И. Г. Д. и Д. П.

П.. Направено е и искане за изискване на видеозаписите от боди камерите и 1 камерата на патрулен автомобил, с който са изпълнявали служебните си задължения служителите Х. В. В. и В. К. Г. на дата **.**.**** г. в периода 21:00-22:00 часа, като съдът уважи и това искане, но се установи, че тази видеозаписи не са запазени. По същество адв. М. счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, както и че в хода на съдебното следствие не се доказва извършено от И. нарушение, за каквото е санкциониран. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не заема становище като с придружителното писмо, с което е изпратена АНП до съда, е направено искане за разпит на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На **.**.**** год. служители на Сектор „ПП“ пи ОД на МВР – В.

Търново - свидетелите Х. В. В. и В. К. Г., са осъществявали дейност по контрол за спазване правилата за движение. Около 21:45 часа контролите органи са се намирали в гр. *** на кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“.

Същите забелязали движението на л.а. „***“ със софийска регистрация, който минал покрай тях. В. и Г. видели, че до волана на този автомобил има лека светлина, като предположили, че същата най-вероятно е от мобилно устройство. Поради полицейските служители потеглили с патрулния автомобил и спрели въпросния автомобил „***“. При извършената проверка се установило, че автомобила е с рег. № ** **** **, собственост на В. К. И. с ЕГН ********** и се управлява от жалбоподателя И. К. И. с ЕГН: **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ № *. Контролните органи обяснили на И. за какво е спрян, а именно, че при управлението на автомобила използва мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. И. възразил, че не е използвал такова устройство.

При така установеното св. Х. В. в присъствието на свидетеля В. Г. и в присъствието на И., съставил на последния АУАН серия GA № ******* от **.**.**** год. затова, че на **.**.**** год. около 21:45 ч. в гр. *** на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“ в посока към Път ***-***, управлява лек автомобил „***“с рег. № ** **** **, сив на цвят, собственост 2 на В. К. И. с ЕГН **********, като използва мобилно устройство без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал. В графата за възражения И. саморъчно е изписал: „Имам възражения“.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на И..

Въз основа на така съставения АУАН, на **.**.**** год. Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново е издал процесното НП № ******-******, с което на И. К. И. с ЕГН: **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, за извършено от него административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 51.13 евро (100.00 лева). НП е било връчено на И. на 17.02.2026 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят Х. В. и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта В. Г.. Същите поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят В. завява пред съда, че е видял водача на автомобила в дясната си ръка, до волана, да държи мобилно устройство.

Твърди, че мобилното устройство било телефон, като не може да каже марка или модел, като не са изисквали от водача да им покаже устройството, тъй като нямат такива правомощия. Свидетелят В. заявява пред съда, че визуално е възприел, че И. в дясната си ръка държи мобилно устройство, екранът на което светел. Заявява, че видял светлина в дясната ръка на водача.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът допусна и разпита в качеството на свидетели лицата И. Г. Д. и Д. П. П..

Свидетелката Д. твърди пред съда, че вечерта на **.**.**** год. между 21:30 и 22:00 часа се е намирала, пред големия магазин в центъра на ***, на автобусната спирка, като чакала такси. Тогава видяла автомобила „***“, който е на нейна приятелка – В., като шофирал мъж, като видяла, че това е братът на В. (жалбоподателя И. И.). Свидетелката видяла, че на кръстовището има патрулен автомобил който бил без включени светлини и когато автомобила „***“ минал покрай този патрулен автомобил, последния включил светлинен 3 сигнал и тръгнал след автомобила „***“. Като видяла брата на В., свидетелката си помислила да го помоли да я закара и заради това му звъннала по телефона, но вдигнал бащата на В. и И., който й казал, че синът му (жалбоподателя И. И.) си е забравил телефона вкъщи.

Свидетелят П. твърди пред съда, че на **.**.**** год. вечерта бил в дома на жалбоподателя И. И., като него го нямало, но той разговарял с баща му. Докато двамата разговаряли, П. видял, че звъннал мобилен телефон, но не бил телефона на бащата на И., за когото знаел, че използва стар телефон с клавиатура, а телефона който звъннал бил смартфон, като дори П. му помогнал да вдигне. Дочул, че се обажда жена, като бащата на И. отговорил, че И. го няма и си е забравил телефона в къщи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената жалба е допустима, тъй като е депозирана от лице имащо право на това и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява и основателна.

На първо място настоящия съдебен състав счита, че както при съставяне на АУАН, така впоследствие и при издаването на процесното НП неправилно е приложен материалния закон. Разпоредбата, която вменява задължение на водача да не използва мобилно устройство без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете, е чл. 104а от ЗДвП. Същата гласи, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. Именно това е материално-правната разпоредба, което е била евентуално нарушена от жалбоподателя и именно тя е следвало да бъде посочена като нарушена в АУАН. Вместо това актосъставителя неправилно е посочил като нарушена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Това представлява процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която гласи, че АУАН трябва да сдържа законните разпоредби, които са нарушени.

4

Неправилното посочване на нарушената законова разпоредба в АУАН води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере обвинението, какво нарушение му е вменено, за да осъществи своята защита. Това нарушение се е пренесло и в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, в което наказващия орган отново е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, което е санкционната разпоредба за твърдяното нарушение, а не материално-правната, която вменява задължение на водача. Наказващия оран е посочил като нарушена тази разпоредба и едновременно с това е посочил същата и като основание за наложената санкция. Вярно е, че съществуват санкционни разпоредби, които съдържат в себе си и материално-правна разпоредба, но в конкретния случай съществува отделна материално-правна разпоредба – тази на чл. 104а ат ЗДвП, а разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е само санкционна. Поради това съдът намира, че при издаването на процесното НП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и явяващо се самостоятелно основание за отмяна на същото.

Отделно от това съдът намира, че описаното в АУАН и процесното НП нарушение не беше доказано по безспорен начин в хода на съдебното следствие. Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност.

В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН:

„Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за 5 установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо с рег. № ******-****/**.**.**** год., въззиваемата страна не сочи достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Посочено е, че се иска да бъдат призовани и разпитани Х. В.

В. и В. К. Г. (съответно актосъставител и свидетел по акта), като не се сочат никакви други доказателства. В хода на делото обаче бяха събрани други гласни доказателства, които опровергават показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. От показанията на свидетелите И. Г. Д. и Д. П. П. се установява, че на посочената дата и час, жалбоподателя И. И. си е бил забравил мобилния телефон в къщи и телефона му не е бил в него към момента когато е управлявал автомобила и е бил спрян от контролните органи. По делото няма доказателства жалбоподателя да притежава друг мобилен телефон или устройство, което би могъл да използва при управлението на автомобила, като същия категорично отрича да е ползвал такова устройство. Свидетеля В. заявява в показанията си пред съда, че след като са спрели И. не са видели и установили мобилен телефон и не са изисквали от водача да им покаже устройството, тъй като нямат такива правомощия.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f2127cd-5e30-4225-983c-a3a8b14f5c05