Определение № 27064 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27064 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело №

20251110150694 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 341 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. И. Д. срещу Е. И. К. и Д. Н. М., с която е предявен иск за съдебна делба на недвижим имот, както и претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват иска за делба.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на произхода, обекта и квотите на твърдяната съсобственост, поради което следва да бъдат приети.

Исканията на ответниците за разпит на свидетели са допустими, относими и необходими за установяване на твърдените от тях обстоятелства относно начина, периода и характера на упражняваната фактическа власт върху процесния имот, демонстрираното намерение за своене на притежаваната от ищеца идеална част и довеждането на това намерение до неговото знание, поради което следва да бъдат уважени.

Предявената от ищеца претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС има характер на претенция по сметки между съделителите и подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство, ако делбата бъде допусната, поради което на настоящия етап следва да бъде оставена без разглеждане.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответниците осигурят явяването на допуснатите им свидетели.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се 1 разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговорите на исковата молба документи.

ДОПУСКА на ответницата Е. И. К. двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените факти относно начина, периода и характера на упражняваната от нея фактическа власт върху процесния имот и демонстрираното спрямо ищеца намерение да владее притежаваната от него 1/6 идеална част за себе си.

ДОПУСКА на ответницата Д. Н. М. двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените факти относно начина, периода и характера на упражняваната фактическа власт върху процесния имот, намерението, с което имотът е владян, и отношенията между страните във връзка с това владение.

УКАЗВА на ответниците да осигурят явяването на допуснатите им свидетели в първото открито съдебно заседание, като при недовеждането им без уважителни причини съдът може да ги заличи.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТОЗИ ЕТАП ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО предявената от Б. И. Д. претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от него идеална част от процесния имот, като същата подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът Б. И. Д. твърди, че процесният недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, представляващ апартамент № *** състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 57,82 кв. м, заедно с избено помещение № 5 с полезна площ 2,68 кв. м, 1,732 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, е бил придобит през 1985 г. от С.З. Д. и Е.А Д.а по време на брака им. Излага, че след смъртта на Е.А Д.а на 22.02.2013 г. съсобственици на имота станали съпругът й С.З. Д. с 4/6 идеални части и децата им Р.С. Д.а и И.С. Д. с по 1/6 идеална част. След смъртта на И.С. Д. на 17.04.2014 г. неговата 1/6 идеална част била наследена от ищеца. С нотариален акт от 27.05.2016 г.

С.З. Д. прехвърлил своите 4/6 идеални части на Е. И. К. срещу задължение за издръжка и гледане, а с нотариален акт от 05.04.2017 г. Р.С. Д.а продала на същата ответница своята 1/6 идеална част. С нотариален акт от 24.09.2020 г. Е. И. К. прехвърлила на Д. Н. М. 1/6 идеална част от имота по договор за замяна. Поддържа, че към настоящия момент имотът е съсобствен между страните при квоти 4/6 идеални части за Е. И. К., 1/6 идеална част за Д. Н. М. и 1/6 идеална част за него. Поради невъзможност за доброволно прекратяване на съсобствеността моли съдът да допусне съдебна делба на имота между страните при посочените квоти. Твърди още, че ответниците го лишават от възможността да ползва имота, и претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноски.

Ответницата Е. И. К. оспорва иска за делба. Не оспорва първоначалното придобиване на имота от С.З. Д. и Е.А Д.а, наследяването му и извършените през 2016 г., 2017 г. и 2020 г. разпоредителни сделки. Поддържа обаче, че повече от десет години е упражнявала явно, спокойно, 2 непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия имот с намерение да го свои, включително върху притежаваната първоначално от ищеца 1/6 идеална част, като е демонстрирала това намерение пред него. Счита, че е придобила тази идеална част по давност, поради което ищецът вече не е съсобственик, а имотът принадлежи при квоти 5/6 идеални части на нея и 1/6 идеална част на Д. Н. М.. Оспорва и да е лишавала ищеца от ползване на имота, както и основанието на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Ответницата Д. Н. М. също оспорва иска за делба. Твърди, че е собственик на 1/6 идеална част по силата на договора за замяна от 24.09.2020 г., но никога не е владяла имота като свой, а фактическата власт върху него е упражнявана от Е. И. К. и нейното семейство. Поддържа, че Е. И.

К. е придобила по давност и притежаваната първоначално от ищеца 1/6 идеална част, поради което ищецът не е съсобственик. Оспорва ответниците да са ограничавали достъпа му до имота и моли искът за делба да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск :

Предявен е иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, разглеждан по реда на чл. 341 и сл. ГПК, за допускане на съдебна делба на недвижим имот.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че процесният имот е придобит по време на брака на С.З. Д. и Е.А Д.а; че след смъртта на Е.А Д.а и на И.С. Д. ищецът е придобил по наследство 1/6 идеална част от имота; че с договора от 27.05.2016 г. С.З. Д. е прехвърлил на Е. И. К. 4/6 идеални части, с договора от 05.04.2017 г. Р.С. Д.а й е прехвърлила 1/6 идеална част, а с договора от 24.09.2020 г. Е. И. К. е прехвърлила на Д. Н. М. 1/6 идеална част от имота.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест :

В тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването към настоящия момент на съсобствеността между страните върху процесния недвижим имот, неговата идентичност, придобивните основания и размера на заявените квоти.

В тежест на ответницата Е. И. К. е да докаже правоизключващото си възражение за придобиване по давност на притежаваната първоначално от ищеца 1/6 идеална част, като установи началния момент и продължителността на владението, непрекъснатото, явно, спокойно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху тази идеална част с намерение за своене, както и извършването на действия, с които държането на частта на другия съсобственик е преобърнато във владение и това намерение е доведено до знанието на ищеца. В тежест на ответниците е да докажат и останалите правоизключващи, правопогасяващи или изменящи факти, на които основават възраженията си.

УКАЗВА на страните, че въпросите относно поделяемостта и стойността на имота, способа за извършване на делбата, възлагането, публичната продан, ползването на имота и евентуалните претенции по сметки между съделителите се разглеждат във втората фаза на делбеното производство, като претенциите по сметки, включително тази по чл. 31, ал. 2 ЗС, се предявяват и конкретизират в срока по чл. 346 ГПК.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора, като постигнатата спогодба може да бъде одобрена от съда при условията на закона.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответниците в отговорите на исковата молба оспорвания и възражения.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и преписи от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4