Решение № 221 от 14.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Разлог, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200538 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по жалба на „С..”ЕООД, ЕИК*, с адрес: о.Б., о.Н., г.Н., ж.

„С.б.“, к.„К.“, у.„С.х.“№100А, в.3, а.4, с управител Т.Д.Д., чрез адв. Л.А.П. от САК, личен №*, против НП №694571-F691253 от 10.03.2023 г., издадено от С.Е.С., на длъжност Н-к на о.„ОД“-С., Д„ОД“ в ГД „Ф.к.“ на НАП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /№Н-18 от 13.12.2006 г./ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ от 3`000.00 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Излагат се съображения, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на АНО и то именно в частта на чл.42, т.3 от ЗАНН, относно визиране на датата на извършване на нарушението, като се твърди, че същата не е посочена нито в АУАН, нито в обжалваното НП. Твърди се още, че НП не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не съдържа надлежно и безпротиворечиво описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Посочва се, че не може да се направи извод в какво се изразява противоправното поведение на „С..“ЕООД и кои точно законни разпоредби са били нарушени. Относно прилагането на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, се релевира, че в НП липсват данни дали констатираното нарушение води ли или не до неотразяване па приходи. Горното обстоятелство се определя от съществено значение относно правното квалифициране на нарушението и правилното приложение на санкционната норма на основание, която е реализирана отговорността на нарушителя. В жалбата при условията на евентуалност се настоява за приложението на института на маловажния случай по реда на чл.28 от ЗАНН с ползваща тази теза защитна аргументация.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.01.2023 г. в 10:46 ч. е извършена проверка на ТО по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно на ТО - Д.„Е.“, находящ се в г.Б., у.„П.“№111, стопанисван от „С..“ЕООД, с ЕИК*. При проверката било установено, че горепосоченото юридическо лице в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на 1 разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

От изведения отчет на ФП №0007980/08.01.2023 г. и КЛЕН от ФП №0007985/08.01.2023 г., от монтираното в ТО функциониращо фискално устройство, модел „ELTRADE B1 KL“ с ИН ED353020 и ФП44353020, се установило, че продажбата на стоки - „д.“ са отразени в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. В този смисъл е и приложения на л.42 от делото касов бон, издаден от горепосоченото фискално устройство на „С..“ЕООД, вследствие на извършена на 08.01.2023 г. контролна покупка от проверяващите органи на НАП.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. На жалбоподателя бил съставен АУАН №F691253 от 08.01.2023 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 08.01.2023 г. лично на управителя на дружеството, който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, било депозирано писмено възражение, в което управителя на дружеството е признал, че е в нарушение и е отбелязал, че е предприел действия по заплащането на дължимия ДДС в съответствие с действащите нормативни закони, а именно по данъчна група „Б“ от 20%. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция“ от 3`000.00 лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Г.С.Н. и Т.А.Г., както и в писмените доказателства по делото:

Уведомление за приемане на данни от справка-декларация за ДДС относима за месеците ноември, декември на 2022 г. и януари февруари на 2023 г., Платежно нареждане за платен ДДС от 13.01.2023 г., Платежно нареждане за платен ДДС от 10.02.2023 г., Платежно нареждане за платен ДДС от 13.03.2023 г., Писмо до Н-к о.„ОД“-С., Д„ОД“ в ГД „Ф.к.“, НАП-С. с изх. №240/10.08.2023 г., Писмо до Рг.РС с изх. №1587-213/30.08.2023 г., Писмо до Н-к о.„ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„Ф.к.“, НАП-С. с изх. №240/10.08.2023 г., Жалба от „С..“ЕООД, оригинал на НП №694571-F691253/10.03.2023 г., оригинал на Акт за установяване на адм. нарушение №F691253 от 08.01.2023 г., Копие на Протокол за извършване на проверка в обект от 08.01.2023 г., Копие на Опис на паричните средства към момента на започване на проверката от 08.01.2023 г., Копие на Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение от А.З. от 08.01.2023 г., Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение от А.К. от 08.01.2023 г., Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори, Фискален бон от 08.01.2023 г., Дневен отчет от 08.01.2023 г., Печат КЛЕН от 08.01.2023 г., Съкратен отчет на фискална памет от 08.01.2023 г., Копие на Възражение от Т.Д. от 16.01.2023 г. и Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

По въпроса за показанията на свидетеля Г.Н. (актосъставител), Съдът преценява същите за подробни и логични, без някакви вътрешни противоречия, като същите съдържат пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. В допълнение, показанията на свидетеля Т.Г. присъствала на проверката и на съставянето на АУАН, допълват съобщеното от актосъставителя за посочените обстоятелства, като гласните доказателства намират опора и в наличните писмени доказателства и затова съдът прецени свидетелските показания за достоверни и обективни, поради това ги кредитира изцяло и въз основа на тях и приложените писмени доказателства по делото основа своите фактически изводи.

Писмените доказателства - надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за изясняване и уточняване на фактите по случая, същите са в синхрон с депозираните показания на свидетелите, поради което настоящата инстанция ги ползва при установяване на фактическите обстоятелства. Анализът на целия обем на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което 2 не налага подробното обсъждане на доказателствените източници при усл. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

С депозираната жалба са приложени писмени доказателства, с които се релевира, че за периода през който е работил ТО, а именно от началото на м.12.2022 г. до края на м.02.2023 г. дружеството е осчетоводило в НАП всички извършени продажби със ставка 20% ДДС и видно от приложените отчети няма нито една продажба, която да е осчетоводена със ставка 9% ДДС. В този смисъл се твърди, че не е налице ощетяване на фиска и се прилагат:

Уведомления за приемане на постъпили от „С..“ЕООД данни от справка-декларация за ДДС за данъчен период от м.11.2022 г. до м.02.2023 г.; Дневник покупки и продажби касаещи данъчни периоди от м.11.2022 г. до м.02.2023 г.; Платежни нареждания към ТД на НАП за внасяне на ДДС за м.12.2022 г., м.01.2023 г. и м.02.2023 г.; Съкратен отчет за фискално устройство за периода 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. От горните писмени доказателства се извежда извод, че задълженото лице е внесло 20% ДДС, за всички продажби извършени от м.12.2022 г. до края на м.02.2023 г. В този смисъл за горепосочения данъчен период, не са налице отразени в данъчна група „Г“ - стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

Съдът, като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във вр. със становищата на страните, достигна до следните правни изводи,

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН и е допустима –подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст видно от приложената разписка на л.8 от делото, НП е връчено лично на управителя на „С..“ЕООД на дата 25.07.2023 г., а жалбата е депозирана в Рг.РС на 08.08.2023 г. – установимо на л.2 от делото. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – законния представител на „С..“ЕООД, управителят Т.Д.Д., при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Рг.РС. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б.„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл.59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН:

Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното фискално устройство, т.е. мястото е ясно, точно и коректно посочено. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.„а” от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.47, ал.1, б.„а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.01.2023 г. актосъставителят Г.С.Н. е заемала длъжността „Ст. инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП”. Предвид изложеното актосъставителят Г.Н. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл.193, ал.2 от ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било.

Лицето, подписало НП – С.Е.С., е заемала към момента на издаването му длъжността „Н-к на О.„ОД”-С. в Д.„ОД” в ГД„ФК” в ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС, се доказва от приетата по делото №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по закон съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС.

При издаването на Акта са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, за съставянето на АУАН, като същия е съставен в деня на проверката 08.01.2023 г. и в същия ден е връчен лично на управителя. Спазено е правилото и на чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП в 3 рамките на 6 месеца от датата на съставяне на АУАН, доколкото в случая то е издадено след около 2 месеца. Няма допуснати нарушения от съществен характер на процесуалните изисквания за съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на управителя на юридическото лице и на свидетел, участвал при установяване на нарушението, като е спазено и правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН – за подписване на АУАН от актосъставителя и свидетеля, и неговото връчване на управителя на „С..”ЕООД. Според този съдебен състав двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото изискуемата писмена форма е спазена и техните задължителни реквизити също са налице, вкл. обстоятелствата по проверката, неговото фактическо описание и нарушените законови разпоредби (чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.), като няма различия и противоречия в тези обстоятелства, изложени в съставения АУАН, и последващо възпроизведени в атакуваното НП.