Определение № 547 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 3 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Ц. И., защитник на В. П. Н., подсъдим по НОХД № 3914/2024 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 22 състав срещу определение на съда, постановено на 20.05.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на адвокат Ц. И., упълномощен защитник на подсъдимия В. П. Н. за отмяна на изпълняваната мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната” по НОХД 3914/2024 г. по описа на СГС.

С частната жалбата се моли цитираното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и съществени процесуални нарушения.

Отправя се молба въззивният съд, при вземането на решението да обсъди времетраенето на наложеното ограничение - две и повече години, неглижирането на доказателства относно опасност подсъдимия да се укрие от страна на обвинението, отсъствието на доказателства за нарушаване режим на мярка домашен арест, стриктната процесуална дисциплина на подсъдимия, въведения в чл. 22 НПК принцип за разумност на срока, продължаващото вече две години ограничаване правото на свободно придвижване на подсъдимия, при мярка за неотклонение „подписка", което противоречи на философията на чл. 68 НПК и я превръща в наказание неналожено с присъда. Сочи се, че по делото не са представени доказателства за опити на подсъдимия да наруши наложената му забрана, че твърдяната престъпна дейност подсъдимият е прекратил преди пет и половина години. Според защитника от изложеното следва, че опасността от укриване или извършване на ново престъпление е 1 хипотетична а не реална и не е подкрепена от доказателства по делото.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е неоснователна.

Видно е от материалите по делото, че по отношение на подс. В. Н. е била взета ограничителна мярка по чл. 68, ал. 2 НПК - „забрана за напускане пределите на страната”

Срещу подсъдимия В. Н. е повдигнато обвинение за тежки умишлени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159в и чл. 159г НК, характеризиращи се със завишена степен на обществена опасност. Значението на този факт, както и обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, не може и не следва да се игнорира при разрешаването на въпроса за напускане на страната от подсъдимия Н..

Софийският апелативен съд отчита и характера на разследваната престъпна дейност и данните съдържащи се в делото за налични контакти на подсъдимия с лица извън пределите на страната. Обстоятелствата, че подс. Н. е имал добросъвестно процесуално поведение и не е нарушавал изпълнението на мярката за неотклонение ”домашен арест”, не са от естество да променят извода за все още съществуваща опасност от укриване извън страната, тъй като такова поведение е дължимо за всяко лице, което има качеството на обвиняем, респективно подсъдим. Времетраенето на мярката забрана за напускане пределите на страната – около 2 години в конкретния случай не е прекомерно, тъй като са касае за усложнена престъпна дейност и престъпна деятелност, за която разследването обективно се отличава със фактическа и правна сложност. От друга страна в хода на разследването не се наблюдава неоправдано забавяне нито от страна на органите на досъдебното производство, нито от съда.

Липсват аргументи, а и доказателства за наличието на някаква особена причина или конкретна необходимост, които да налагат подс. Н. да напусне пределите на страната. Следва да се отбележи и, че подс. Н. е с мярка за неотклонение, която му позволява свободното предвижване в страната.

Тежестта на обвинението, неговите характеристики и възможността за осъдителна присъда с ефективно наказание „лишаване от свобода” са сериозен мотив за бягство, а отмяната на мярката за процесуална принуда, би му осигурила възможност безпрепятствено да напусне пределите на страната и да се укрие от наказателното преследване.

Що се отнася до това, че твърдяната престъпна деятелност на подс. Н. е прекратена преди повече от пет години, е нужно да се посочи, че поначало липсват обективни данни тази деятелност да е прекратена доброволно и по вътрешно убеждение на подсъдимия, а по-скоро са налице данни, че тези деятелност е прекратена принудително и по независещи от дееца причини.

В конкретния случай връзките, възможностите и контактите на 2 подсъдимия в друга държава, неговата мобилност, като гражданин на Европейския съюз, както и евентуалната осъдителна присъда за тежки умишлени престъпления, са все обстоятелства, които сочат, че реален риск от укриване има и той не може да бъде преодолян без наложената мярка за процесуална принуда.

Съществено в разглеждания казус е обстоятелството, че изложените погоре съображения във връзка с тежестта на инкриминираните на подсъдимия престъпления съвсем не са единственото основание, мотивирало първоинстанционния съдебен състав да вземе по отношение на подс. Н. тази мярка за процесуална принуда.

Принципно фигурата на подсъдимия предпоставя както съществуването и упражняването на права, така и понасяне на законоустановени ограничения.

В такъв смисъл, при наложена забрана по чл. 68, ал. 2 НПК, нейната отмяна е законодателно уредено изключение, което може да намери приложение при наличието на обективни обстоятелства сочещи категорично, че липсва опасност от укриване при отмяна на тази мярка за процесуална принуда.

В конкретния случай такива обстоятелства липсват.

Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 3 НПК Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Ц. И., защитник на В. П. Н., подсъдим по НОХД № 3914/2024 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 22 състав срещу определение на съда, постановено на 20.05.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на адвокат Ц. И., упълномощен защитник на подсъдимия В. П. Н. за отмяна на изпълняваната мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната” по НОХД 3914/2024 г. по описа на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3