Решение № 385 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330116070 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правно основание 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Д. Р. Р., ЕГН **********, от село ********, Община ******, ул. „*******“ № ***; чрез адв. Б. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. за признаете за установено, че ответника дължи на ищцата сумата от 291,27 лева недължимо платени по договор за кредит № ****** от 18.02.2021г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания била издадена заповед № ******/08.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2023г. по описа на *****. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 18.02.2021г. договор за потребителски кредит № ******, по силата на който Д. Р., като заемател, получила от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като заемодател, 1300 лева. Срокът на договора е 18 месеца. Договорната лихва е 41%, а ГПР 48,54%. Общо дължимата сума по кредита е 1722,98 лева.

Договорено е заплащане на допулнителни услуги - „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“.

1

Първата услуга предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 390 лева, а втората предоставя право за промяна на погасителния план на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 780 лева. Разходите по тези допълнителни услуги се дължат разсрочено на съответния брой погасителни вноски по заема. С влязло в законна сила решение № ******/20.06.2023г. по гр.д. № ******/2023г. на ****, договорът е прогласен за недействителен и ответиника е осъден да заплати на ищцата 119 лева недължимо платена договорна лихва и 975 лева недължимо платена сума по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по горепосочения договор. В хода на съдебното производство е представена справка за извършените плащания от която се установява, че по договора за заем ищцата заплатила 2685,28 лева. След приспадане от тази сума на заетата от 1300 и притендиарните от общо 1094 лева по гр.д. № ******/2023г. на *****, има остатък от 291,27 лева, който не е ясно, за какво е получен и следва да се счита, че е платен при липса на основание. За събиране на това вземане е образувано ч.гр.д. № ******/2023г. ****. Издадена е заповед за изпълнение. В срок е постъпило възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че спорът между страните е решен с влязлото в сила решение по гр.д.

******/2023г. ****. Дължимите суми са платени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр. дело ******/2023 г. е видно, че с влязло в сила решение от 13.07.2023 г. ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 119 лв. недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от 18.02.2021 г. по клауза за възнаградителна лихва и 975 лв. по пакет за допълнителни услуги. От приложените към гр. дело ******/2023 г. писмени документи-договор за потребителски кредит от 18.03.2022 г., декларация, ОУ, погасителен план, извлечение от сметка е видно, че на 18.02.2021г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на Д. Р. в заем на сума от 1300 лева за 18 месеца при ГЛП-41%, ГПР 48,54% и заплащане на допълнителни услуги - „фаст“ с цена 2 от 390 лв. и „флекси“-780 лв. По договора е заплатена от Р. сума от 2685,27 лева.

От приложеното ч.гр.д. № ******/2023г. **** е видно, че за събиране процесното вземане е подадено заявление по чл. 410 от ГПК пред *****. образувано. Издадена е заповед за изпълнение срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на иска е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, отпадане на основанието за това и невъзстановяване на същите от ответника.

С оглед вида на възникналото правоотношение между странитепроизтичащо от договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Това налага договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай не се спори между страните, а и от прегледа на договора се установява, че са спазени изискванията за форма и съдържание на същия. Същевременно се констатира, че в него присъстват уговорки касаещи заплащане на допълнителни услуги, явяващи се дейност по усвояване и управление на кредита, които не са включени при изчисление на ГПР въпреки, че са били изначално договорени и платими на мноски заедно с основното задължение. Следователно е налице нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на абсолютни стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая непредвиждането на разхода за допълнителна услуга, навежда скрито оскъпяване на кредита. С 3 оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Ето защо заемополучателя дължи по аргумент на чл.

23 от ЗПК връщане само на предоставената заемна сума от 1300 лв.

Доколкото от приложените към г. д. ******/23 г. на **** се установява, че заплатената сума по договора е 2685,27 лева, а дължимата - 1300 лв. то дадената над нея такава от 1385,27 лв. се явява получена от кредитодателя без основание и подлежи на връщане. Съобразно установените обстоятелства, че ответното дружество е осъдено с влязло в сила решение да заплати на ищцата суми от 119 лв. и 975 лв. недължимо получени по процесния договор за кредит, то при липса на твърдения и представени доказателства за извършено възстановяване на други суми по договора, съдът намира, че е налице налична при ответника сума от 291,27 лв., която се държи без основание. Посочения размер съвпада с притендирания такъв, което сочи основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Това налага същия да бъде уважен изцяло.

Основателността на главния иск е предпоставка за възникване право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на задължението до окончателното плащане. В случая се притендира присъждане на лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-17.07.2023г. до окончателното плащане на вземането. Същото е основателно и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за държавна такса от 25 лв. по настоящето производство и за държавна такса от 25 лв. по заповедното производство.

Тъй като същата е представлявана от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение при съобразяване разпоредбите на чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т 1 и 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер общо от 400 лв. за настоящето производство и 400 лв. за заповедното производство.

На ответника разноски не се дължа.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. дължи на Д. Р. Р., ЕГН **********, от село ********, Община ******, ул.

4

„*******“ № *** сумата от 291,27 лева (двеста деветдесет и един лева и 27 ст.) недължимо платени по договор за кредит № ****** от 18.02.2021г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания била издадена заповед № ******/08.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2023г. по описа на *****.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. да заплати на Д. Р. Р., ЕГН **********, от село ********, Община ******, ул. „*******“ № ***; сумата от 25 (двадесет и пет) лева за разноски по настоящето производство и сумата 25 (двадесет и пет) лева за разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № ******/2023г. по описа на *****.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. да заплати на адвокат Д. Б. с личен № ****** с адрес гр. ********, ул. ********** № ***, ет. ***, оф. *** сумата от 400 /четиристотин/ лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за производството по настоящето дело и 400 /четиристотин/ лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по ч.гр.д. № ******/2023г. по описа на *****.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5