Решение № 11 от 27.05.2026, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ивайловград, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Михаил Т. Митрев като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20265650100231 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Постъпила е молба от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ивайловград към АСП.

В молбата се сочи, че Отдел "Закрила на детето" /ОЗД/ работи по случая на детето А. А. Г. с ЕГН **********, с настоящо местопребиваване гр.

Ивайловград, ул. „*****и“ № 5, от 09.02.2021 г., след постъпила молба от М.

К. Т. с ЕГН ********** и Н. И. Т. с ЕГН ********** за настаняване на детето в семейството им, по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, тъй като се грижат за него от тримесечната му възраст.

Родители на детето са: А. Д. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Пловдив, р-н Тракия, бл. 143, вх. Д, ет. 3, ап. 7 и О. М. К., украинска гражданка, р. на ****** г., с неизвестно местонахождение.

Майката не е проявявала интерес към детето. Бащата е декларирал писмено, че няма възможност да се грижи за него.

На това основание, с оглед най-добрия интерес на детето и с цел гарантиране на неговите права, през м. март 2021 г. то е било настанено в семейството на М. К. Т. и Н. И. Т., по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, със срок до навършване на три години. Предприетата мярка за закрила била потвърдена от Районен съд - Ивайловград, съгласно Съдебно решение №2/06.04.2021 г., влязло в сила на 17.04.2021 г.

През този период, от страна на родителите не е постъпвала молба за реинтеграция в биологичното семейство.

След изтичане на срока на предприетата мярка, през м. март 2023 г. е 1 било извършено актуално проучване в хода на което бащата отново е декларирал желание синът му да продължи да се отглежда от сем. Т.И. С майката не е бил осъществяван контакт. Същата е чужд гражданин, с неизвестно местонахождение.

С Административна заповед № ЗД/Д-Х-ИГ-004 от 29.03.2023 г., детето отново е настанено в семейството на Т.И. Мярката е потвърдена от РС – Ивайловград с Решение № 12 от 05.05.2023 г., влязло в сила на 23.05.2023 г., със срок до навършване на 6 години на детето. Детето е навършило 6 – годишна възраст на 29.03.2026 г. Обгрижващите лица – сем. Т.И са дали съгласие детето да продължава да бъде настанено в тяхното семейство и декларират готовност за поемане отговорността за грижите и отглеждане на детето

Междувременно, на 18.03.2026 г. в ДСП – Ивайловград е получено заявление от бащата – А. Д. Г., в което желае синът му А. А. Г. да бъде реинтегриран в семейството му. За него било неприемливо срокът за настаняване на детето в сем. Т.И да бъде удължавана. Твърди, че съжалява много, че е разрешил това предишните два пъти това. Говори за оказан натиск върху него. Заявлението е било препратено по компетентност на ДСП – Пловдив, предвид постоянния адрес на бащата. При извършена проверка се установило, че бащата се намира в Германия, където възнамерявал да остане до м. декември 2026 г. Поради това ДСП – Пловдив не са могли да издадат направление за ползване на социални услуги – специализирана оценка на родителския капацитет на бащата и да стартират работата по интеграция на детето в семейството на биологичния му баща.

С Административно заповед № ЗД/Д-Х-ИГ-001 от 27.03.2026 г. на Директор ДСП – Ивайловград, детето отново е настанено при сем. Т.И, които са основни обгрижващи лица за детето от тримесечната му възраст. По този начин детето щяло да се отглежда в позната за него сигурна и стабилна среда.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, моли съда да се произнесете с решение, с което да бъде потвърдена предприетата мярка за закрила, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет - „настаняване в семейство на роднини или близки“ на детето А. А. Г., с ЕГН **********, в семейството на М. К. Т. и Н. И. Т., до навършване на десет години, до промяна в обстоятелствата, довели до настаняването му, или по преценка на съда и с оглед най-добрия му интерес.

Към молбата са приложени Удостоверение за раждане - копие; Решение № 12 от 05.05.2023 г. по гр. дело № 36/2023 г. на РС – Ивайловград;

Декларации за даване на съгласие по чл. 24, ал.3 от ППЗЗДет – 2 бр.;

Заявление от А. Д. Г., вх. №СЛ/Д-Х-ИГ/291-100 от 18.03.2026 г. - копие.;

Писмо от АСП – Пловдив – копие; Социален доклад относно възможности за полагане на грижи за дете от 26.03.2026 г.– копие; Социален доклад № СЛ/ДХ-ИГ/291-103 от 27.03.2026 г. - копие; Административна заповед за настаняване на детето № ЗД/Д-Х-ИГ-001 от 27.03.2026 г. - копие;

В съдебно заседание молителят Дирекция „Социално подпомагане“ се 2 представлява от Елена Димитрова Стефанова – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ивайловград, която поддържа искането.

Районна прокуратура гр. Хасково, ТО - Ивайловград – уведомена за съдебното заседание не изпраща свой представител.

В съдебно заседание бе представено заверено копие от Заявление от майката О. М. К..

Съдът като прецени приетите по делото доказателства намира искането за основателно.

От Удостоверение за раждане (дубликат), изд. на 09.06.2020 г., въз основа на Акт за раждане № 0187 от 09.06.2020 г. от Община Пловдив, 6 – ти район Тракия се установява, че А. А. Г. е роден в гр. Прага, Чешка Република на 29.03.2020 г. от майка О. М. К. и баща А. Д. Г.. Към настоящия момент детето е навършило 3-годишна възраст.

С Решение № 12 от 05.05.2023 г. о описа на РС – Ивайловград, детето А.

А. Г. е било настанено за отглеждане и възпитание в семейството на роднини – М. К. Т. – първа братовчедка на бащата и Н. И. Т., за срок до навършване на 6 – годишна възраст или до промяна в обстоятелствата, довели до настаняването му. Детето е навършило 6 годишна възраст на 29.03.2026 г.

М. К. Т. и Н. И. Т. са декларирали на осн. чл. 24, ал.3 от ППЗЗДет, своето съгласие детето А. А. Г. да бъде настанено в тяхното семейство.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-ИГ-001/27.03.2026 г. на Директор ДСП – Ивайловград, детето е настанено временно в семейството на М. К. Т. – роднини по б.л. на детето и Н. И. Т. – неин съпруг до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. На осн. чл. 27а, ал.1 от ЗЗдет е разпоредено предварително изпълнение по силата на закона.

В двата броя социални доклади съответно Социален доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила с № СЛ/Д-Х-ИГ/291103/27.03.2026 г. на ДСП – Ивайловград и Социалния доклад относно възможности за полагане на грижи за дете от 26.03.2023 г. от Главен социален работник Елена Димитрова Демерджиева към Закрила на детето Ивайловград, е изразено становище, че е в интерес на детето А. А. Г. да продължи да се отглежда в семейството на М. и Н. Т.и, с цел осигуряване на неговото физическо, психическо, емоционално и личностно развитие, като по този начин ще се даде възможност да бъде отглеждан в близка до семейната среда.

Въз основа на полученото заявление от бащата – А. Д. Г., в което желае синът му А. А. Г. да бъде реинтегриран в семейството му, видно от Писмо изх.

№ СЛ/Д-Х-ИГ/291-102 от 24.03.2026 г., ДСП – Пловдив са извършили проверка за родителския капацитет на бащата, при която се установило, че бащата се намира в Германия, където възнамерявал да остане до м. декември 2026 г. Поради това ДСП – Пловдив не са могли да издадат направление за ползване на социални услуги – специализирана оценка на родителския капацитет на бащата и да стартират работата по интеграция на детето в семейството на биологичния му баща.

3

В съдебно заседание, съдът изслуша заинтересованите страни - М. К. Т. и Н. И. Т., които заявиха желание детето А. А. Г. да се отглежда в тяхното семейство. Детето ходело на детска градина. Полагали грижи за него и го водели редовно на лекар, тъй като детето страдало от аутизъм. На бащата била осигурена възможност да вижда детето. Той идвал около три пъти годишно да вижда детето. То го възприемало като гост, но не го разпознавало като баща и не проявявало никаква емоция към него.

Молителят Дирекция „Социално подпомагане“, чрез Елена Димитрова Стефанова – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Ивайловград, по същество, моли съда да уважи молбата, като постанови срок за настаняване не по – малък от 2 години, тъй като за процедурата по реинтеграция в семейството на биологичния баща продължавала около година и половина. Самия баща не правел нищо за реинтеграцията на детето. Ако се върнел в страната в края на 2026 г. можело да започне процедурата по реинтеграция. През това време било най – добре за детето да остане в семейството на М. и Н. Т.И, които полагали неимоверни усилия и грижи, свързани и предвид здравословното му състояние. По такъв начин и интересите на детето щели да бъдат максимално защитени.

Съгласно чл. 25, т. 1, т.2 и т. 3 ЗЗДет, може да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители са починали, без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет, настаняването на дете извън семейството му се извършва чрез настаняването му от съда в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравносоциална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. 2 ЗЗДет при определяне мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗДет, освен ако това не е в интерес на детето.

Видно от гореустановената фактическа обстановка майката на детето се намира в чужбина, предоставила е родителските права на бащата, а същият от своя страна е поверил отглеждането и възпитанието на детето на своята братовчедка М. Т. и нейното семейство. Въпреки несъгласието на бащата детето да продължи да се отглежда от семейство Т.И, същият освен заявяването на това несъгласие на практика не е предприел никакви стъпки по процедурата на реинтеграция на детето при него или неговото семейство.

Нещо повече, той е заявил, че ще се намира извън страната до края на 2026 г., препятствайки служителите от отделите по Закрила на детето да извършат оценка на родителския капацитет и да стартират процедурата. Ето защо съдът счита, че възражението на бащата, че за него е „100% неприемливо да бъде удължен срока на настаняване на сина му в семейство Т.и“ е неоснователно, доколкото бащата въпреки, че единствено декларативно е пожелала сина му да 4 бъде реинтегриран в семейството му и е възразил срока за настаняване в семейство Т.И да бъде удължен, на практика с никакви действия не е обективирал това свое желание. Нещо повече, той е направил това свое декларативно изявление от Германия чрез приложение „Вайбър“ на 18.03.2026 г., като още тогава заявил, че е в Германия и възнамерява да пребивава там до м. декември 2026 г., т.е. още 8 – 9 месеца, през който период не предлага никаква алтернатива за детето.

Ето защо съдът намира, че детето А. А. Г. следва да бъде настанено извън семейството му, като в негов интерес е да продължи да бъде настанено в семейство на роднини и близки - в семейството на М. К. Т. – първа братовчедка на бащата и Н. И. Т..

Това на първо място е в интерес на самото дете, което ще продължи да живее и се развива в позната за него обстановка, в семейство които полага грижи и усилия по неговото отглеждане и е доказало своя капацитет не само пред социалните органи, а и пред обществеността. Семейство Т.И са поели отговорността по отглеждането на детето още от тримесечната му възраст.

През този период до сега, съдът на два пъти е настанявал (удължавал срока на настаняване) на детето в семейството на близки, а именно в сем. Т.И и бащата не е имал претенции и е давал своето съгласие.

По отношение срока на настаняване – първоначално от съда се иска да продължи настаняването с още 4 години, до навършване на 10 годишна възраст на детето, но в съдебно заседание става ясно, че исканият срок може да бъде и по – кратък, по преценка на съда, но следва да бъде съобразен с обстоятелството, че процедурата по реинтеграция може да продължи до две години.