Решение № 79 от 21.04.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Видин, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261300600063 по описа за 2026 година С присъда № 3/29.01.2026г. по НОХД № 187/2025г. по описа на Районен съд Белоградчик, подсъдимия М. П. М. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 18.06.2024 г. в с. Р., обл. Видин, противозаконно присвоил чужди движими вещи: лек автомобил марка „*********“, модел „*********”, с peг.

№ *********, лек автомобил марка „*********”, модел „*********“, с peг. № ********* и лек автомобил марка „*********", модел „*********“, с peг. № *********, собственост на В. В. С., които владеел, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимия М. е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение за извършено престъпление чл.206, ал.1 от НК.

Против присъдата в срок е подаден протест от РП Видин. В протеста се визират оплаквания, че: „… присъдата на Районен съд-Белоградчик е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена в разрез със събрания по наказателното производство доказателствен материал“. Предлага се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста, и моли въз основа на доказателствата по делото да бъде отменена протестираната присъда на БРС и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършеното деяние.

Подсъдимия М. лично и чрез своя защитник- адвокат Б. В., в с.з. заяви, че 1 оспорва протеста и моли да се потвърди оправдателната присъда.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че протеста е неоснователен.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване.

БРС е установил фактическа обстановка, в унисон със събраните доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на страните. С оглед установената фактическа обстановка, БРС правилно е приложил закона, респ. направил е верен извод, че процесното поведение на подсъдимия не е съставомерно по чл.206, ал.1 от НК и не разкрива признаци на престъпление от общ характер .

ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.

Подсъдимият М. М. и свидетелката В. В. С. живеели на семейни начала от 2013 г. до 2023 г., в с. Р., в жилище на М., което е собственост на негов родител.

Подсъдимия М. към 2021 г. притежавал 3 бр. МПС: товарен автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № *********, лек автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № ********* и лек автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № *********. Тъй като подсъдимия имал задължения към ЮЛ и за да не бъде насочено принудително изпълнение върху автомобилите, на 19.04.2021г. подсъдимия М. прехвърлил трите МПС на свидетелката С., с 3 бр. договори за покупко-продажба на превозно средство /л.39,40 и 41 от ДП/, без С. в действителност да заплаща покупна цена.

През 2023г. отношенията между подсъдимия М. и С. се влошили и тя го напуснала.

Процесните три автомобила, заедно с документите за тях /СРМПС/ и контактните им ключове, останали в дома на М. в с. Р..

Тъй като С. имала задължения към Държавата, срещу нея били образувани изпълнителни дела.

На 21.05.2024 г. по протичащото ИД № 5150001242/2015 г. на НАП- ТД - В.

Търново, офис Видин, били присъединени и задължения на С. за дължими вноски за УПФ, ДОО и здравни осигуровки, което присъединяване било сто********* с разпореждане от същата дата /л.13 от ДП/ на публичен 2 изпълнител Д. П.- М.. Тя решила да наложи запор върху водещите се на името на С. две МПС, респ. лек автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № ********* и лек автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № *********, като за целта следвало да извърши опис на същите. От С. свидетелката П. - М. получила информация за автомобилите и местонахождението им, а отделно от това, направила проверка за собствеността на МПС в системата на МВР, сектор „ПП“, след което изготвила съобщение за насрочване на опис /л.19 от ДП/. Видно от този документ, той е адресиран единствено до В. С.. П. - М. уведомила С., че следва да присъства при извършване на описа на 18.06.2024 г., от 13.30 ч. в с.

Р., обл. Видин.

На посочената дата С., заедно със свидетелите П. - М. и Г. /колега на М./, отишли в с. Р., до имота обитаван от подсъдимия М.. Процесният имот бил заключен и без признаци на нечие присъствие в него.

Имота бил посочен на служителите на НАП от свидетелката С., без тя да ги уведоми чий е имота и че тя няма достъп до него. В показанията си свидетелката П. – М. е посочила, че не би предприела пътуването до с. Р., ако С. й била казала, че владелеца на имота отсъства.

Свидетелката П. - М. забелязала в двора автомобил, на който не се виждал регистрационния номер, поради което не била сигурна дали е някой от търсените.

Тогава С. позвънила на подсъдимия по телефона. Казала му, че със служители от НАП е пред дома му в с. Р., за да се описват автомобили. М. бил на работа, извън селото и заявил, че не може да дойде. Видно от служебна бележка, издадена от изпълнителния директор на „*********-*********“ АД, подсъдимия М. работи в посоченото дружество на длъжност „работник строителство“ и на 18.06.2024г. е бил на работа от 08.15ч до 17.15ч.

Поискано било съдействие от РУ Белоградчик. На мястото пристигнал полицейски инспектор- свидетеля Д.М., но същия преценил, че няма правомощия по осигуряване на достъп в заключения имот.

Насроченият опис не бил извършен, тъй като служителят на НАП П. - М., нямала достъп до имота. Тя оформила „протокол за действие“ от 18.06.2024 г. / л.51 от делото на БРС/, в който описала повода за посещение в с. Р., присъствалите лица, целта на посещението и невъзможността да извърши описа. М. и Г. подписали документа като свидетели. Видно от показанията на Г., той е уточнил, че ако собственика на вещите, които подлежат на опис заяви, че те са у трето лице, компетентния служител на НАП следва да уведоми третото лице за насрочения описа.

В случая подсъдимия М., ползващ процесните МПС, не е бил уведомен надлежно, че е насрочен опис на процесната дата.

Съобразно заключението от 18.06.2025г. на съдебно-оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесните три автомобила е 9500 лева, към 18.06.2024 3 г., /предвид уточнението на ВЛ, направено пред БРС/.

Горната фактическа обстановка се установява от цитираните по-горе писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства, респ. показанията на посочените по-горе свидетели и обясненията на подсъдимия. Относно установените обстоятелства, визирани по-горе, които ВОС преценява като значими в случая, няма противоречие между доказателствата. Гласните кореспондират с писмени и помежду си, поради което следва да им се даде вяра.

Безспорно е в случая, че фактическото положение относно процесните МПС е останало непроменено след сключване на договорите за покупко-продажбата им. В действителност МПС, както преди сключването на тези договори, така и след това, са се ползвали и били на разположение на подсъдимия. Безспорно е, че по посочените договори никоя от страните не е престирала дължимото /продавача- по чл.187, изречение първо от ЗЗД, купувача- по чл.200, ал.1 от ЗЗД/, не е имала намерение да го стори и не е очаквала насрещна престация.

Действителната воля и съгласие между страните не кореспондира на обективираното в договорите. Никоя от страните не е имала претенция към другата за престация. До инкриминираната дата- 18.06.2024г., С. не е предявила спрямо подсъдимия собственически права върху процесните МПС.

Конкретно, на инкриминираната дата, посочена в ОА е било насрочено действие по принудително изпълнение по отношение на свидетелката С. като длъжник. С. не е уведомила предварително изпълнителния орган, че процесните вещи се намират при трето лице. За това действие подсъдимия не е надлежно уведомен от изпълнителния орган /а видно от показанията на свидетеля Г.- служител на НАП, ако собственика на вещите, които подлежат на опис заяви, че те са у трето лице, компетентния служител на НАП следва да уведоми третото лице за насрочения описа/. Такова уведомяване не е извършено. Ирелевнтен е телефонния разговор, който С. е провела с подсъдимия, когато на 18.06.24г. вече била пристигнала на мястото на насрочения опис. Предвид влошените им взаимоотношения, житейски неоправдано е очакване, че подсъдимия задължително ще приеме претенции на С. сериозно, а още по-малко – че ще откликне на тях веднага. Освен това, подсъдимия на процесната дата е бил в друго населено място в изпълнение на трудовите си задължения, което обективно го е препятствало да присъства на мястото и по времето на насрочения опис.

Предвид горното и с оглед хронологията и конкретиката на събитията, следва да се приеме, че действително липсва признак от обективната страна на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Правилен е извода на БРС в тази насока. Това е така, тъй като за да е осъществен престъпния състав, трябва да бъде установено, че деецът е извършил противозаконно разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане. Изпълнителното деяние- своенето на вещта, може да 4 се изпълни като с активно поведение- действие, така и чрез бездействие - чрез въздържане от дължимо действие, като във всеки случай деецът не е следвало да има право да го извършва и да е обективирал противоправно поведение.

От тук следва значимия въпрос- на инкриминираната дата, подсъдимия реализирал ли е противоправно поведение, изпълващо със съдържание изпълнителното деяние „своене“, свързано с процесните МПС. Отговора е отрицателен. За времето за което е повдигнато обвинението- предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият не е осъществил вмененото поведение- описаното в ОА противозаконно присвояване на процесните МПС.

С оглед на визираните съображения, присъдата на БРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Протеста на РП Видин е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/29.01.2026г. по НОХД № 187/2025г. по описа на Районен съд Белоградчик.

Решението e окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5