Определение № 399 от 10.09.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 556/2025
- Вид
- Определение № 399
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Мирослав Данаилов Досов, Васил Петров Ганов, Евгения Георгиева Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 356, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 357, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 3 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399 гр. Враца, 10.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Д. Досов
Членове:
Евгения Г. Симеонова
Васил П. Ганов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20251400600556 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. Г. – защитник на А. Р. Ц. против Определение №110/01.09.2025г., постановено по ЧНД № 195/2025 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е уважено искането за вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия А. Р. Ц. по досъдебно производство № 522/2021 г. по описа на РП - Враца, ДП № 21/2021 г. по описа на РУ-Козлодуй.
В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление и има влошено здравословно състояние.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът излага същите съображения и моли мярката за неотклонение да бъде изменена от "задържане под стража" в по-лека.
Обвиняемият се солидаризира със становището на защитника си и моли за изменение на взетата мярка за неотклонение.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца счита, че въззивната жалба е неоснователна и МН "Задържане под стража" на обвиняемия Ц. следва да бъде потвърдена.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, залегнали във въззивната жалба, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Обвиняемият А. Р. Ц. е привлечен към наказателна отговорност това, че: времето от 12,35 часа до 20.30 часа на 01.02.2021 г. в гр. Козлодуй , в *** в 1 ръкав на яке и в дом *** на *** , при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината , при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължаване на предшестващото, както следва :
- На 01.02.2021г. около 12,35 часа в *** , без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорисково вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата високо рискови наркотични вещества, а именно: цилиндрична жълта пластмасова кутийка, съдържаща една бяла бучка субстанция в найлонова свивка, съдържаща активен наркотично действащ компонент - метамфетамин, с нето тегло 10,42 гр.с концентрация на активен наркотично действащ компонент 47,00% по цени за пласмент на улицата към датата на деянието - 260.50лв.; 1бр. прозрачна найлонова свивка, съдържаща субстанция на бели бучки, съдържаща активен наркотично действащ компонент- метамфетамин, с нето тегло 9,93гр., с концентрация на активен наркотично действащ компонент 50.00%, на стойност по цени за пласмент на улицата към датата на деянието - 248.25 лева; 1бр. синя - шарена найлонова свивка , съдържаща, субстанция на бели бучки, съдържаща активен наркотично действащ компонент - метамфетамин, с нето тегло 11,07 гр. с концентрация на активен наркотично действащ компонент 49.00%,на стойност по цени за пласмент на улицата към датата на деянието - 276.75 лева, поставени в ръкав на якето с което е бил облечен , всичко на обща стойност 785.50 лева;
- На 01.02.2021 г. в гр. Козлодуй , *** ***, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорисково вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата , а именно :на стоика за обувки в преддверието на първия етаж е държал 1бр. бяла хартиени сгъвка, съдържаща суха зелена листна маса- марихуана/коноп-канабис/ с общо нето тегло 1, 15 гр., с концентрация на активен наркотично действащ компонент 2 тетрахидроканабинол, 0.50% на стойност по цени за пласмент на улицата към датата на деянието - 6.90 лева, или наркотични вещества на обща стойност 792, 40 лева престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
При проверка на атакуваното определение, ОС - Враца приема, че първоинстанционният съд необосновано е взел спрямо обвиняемия А. Ц. найтежката мярка за процесуална принуда „Задържане под стража".
Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.5, вр.чл.63, ал.1 от НПК, PC Враца е направил констатация за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към вмененото му престъпление. За да се прецени, че обоснованото предположение е налице, е достатъчно да съществуват доказателства, подкрепящи обвинителната теза, като липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод или да установяват всички факти и обстоятелства, относими към факта на извършване на престъплението и неговото авторство. Обоснованото предположение представлява единствено индиция за съпричастността на обвиняемото лице към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричния извод за авторството и виновността му, който стои в основата на осъдителната присъда. Първоинстанционният съд, анализирайки извършените редица процесуално-следствени действия в хода на ДП, в резултат на които са събрани гласни и писмени доказателства: показания на свидетели и приложените писмени документи, е приел, че се установяват възприетите в обвинението време, място и начин на извършване на вменените обвинения и се конкретизира предмета на престъплението, както и се извежда обосновано предположение за съпричастност към конкретизираната деятелност в лицето на обвиняемия.
За престъплението, в което е обвинен А. Р. Ц. наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, поради което съдът обосновано е приел, че е налице първата, предвидена в чл.63, ал.1 НПК предпоставка.
Претендира се обвиняемият А. Р. Ц. да е извършил престъплението, предмет на досъдебното производство, в изпитателния срок на наложеното му наказание по НОХД № 359/2018г. по описа на PC-Козлодуй, влязло в законна сила на 05.10.2018г. с което на основание чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от три години от влизане на определението в законна сила.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие, както се е укрил, напускайки пределите на Република България, за което е бил обявен за ОДИ и установен в Република Чехия и с издаване на ЕЗА е предаден от компетентните органи на Република Чехия на компетентните органи на Република България.
3
След задълбочен анализ на материалите по делото въззивният съд констатира следното, относно процесуалната хронология на ДП:
На 01.02.2021 г. на основание чл. 211, ал. 2, вр. с чл. 356, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването /оглед на местопроизшествие/ е започнало бързо производство срещу обв. Ц. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
С постановление от 05.02.2021 г. на прокурор при РП-Враца започналото БП е било преобразувано в ДП на основание чл. 357, ал. 2 от НПК поради фактическа и правна сложност.
С постановление от 01.04.2022 г. на РП-Враца ДП е било спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл 25, т. 2 от НПК, а в последствие с постановление от 16.02.2024 г. е било възобновено на осн. чл. 245, ал. 2 и ал 3 от НПК, поради укриване на обвиняемия и липса на резултати от общодържавното му издирване.
На 23.02.2024 г., респективно 05.03.2024 г. Ц. е бил привлечен като обвиняем задочно в присъствието на служебен защитник, на когото са били предявени материалите по разследването.
След приключване на ДП е образувано НОХД № 68/2024 г. по описа на РС-Козлодуй поднесен на обв. Ц. по обвинителен акт за главното престъпление.
В проведено на 31.01.2025 г. разпоредително заседание РС-Козлодуй е разпоредил определение за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснато отстранимо същество процесуално нарушение на ДП, свързано с правото на лично участие на обвиняемия в наказателното производство. Определението на РС-Козлодуй е потвърдено с Определение по ВЧНД № 202/2025 г. на ОС-Враца.
Описаната по-горе хронология дава основание на настоящият съд да приеме, че обвиняемият Ц. е бил напуснал пределите на страната, установявайки се в Република Чехия по време, когато не е имал каквото и да е процесуално качество в образуваното ДП и не е имал задължение да не променя местоживеенето си, още повече, че данните по делото сочат, че е напуснал страната около 6 месеца след началото на ДП, към който момент същият не е бил търсен за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие. При това предположение не би могло да се твърди, че е напуснал страната с цел да се укрие и избягване на наказателно преследване, тъй като не би могло да се твърди, че е знаел за образуваното срещу него наказателно производство.
Въпреки наличието на законовата презумпция по чл.63, ал.2, т.1 от НПК, че реалната опасност по ал.1 на същия член е налице, с оглед обстоятелството, че обвиняемият е привлечен като такъв за престъпление извършено повторно, то настоящият съд е длъжен да отбележи следното в 4 тази насока: опасността обв. Ц. да извърши друго престъпление, с оглед обремененото му съдебно минало, е със силно занижен интензитет, тъй като продължителен период от време - почти 5 години след извършване на настоящето деяние няма данни да е извършвал други престъпления или противообществени прояви.
Освен това със силно занижен интензитет е и опасността обвиняемият да се укрие. От данните по делото се установява, че същият има постоянен адрес: ***, имал е постоянен такъв и в Република Чехия, където е установен от чешките власти и обстоятелството, че значително време от извършване на деянието е бил извън пределите на страната и не е могло да бъде установено неговото местоживеене, не се дължи на негово недобросъвестно поведение, а на некачествено изпълнение на процесуалните процедури по неговото установяване от органите на ДП.
Предназначението на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление. С оглед на горните констатации относно всички обстоятелства, имащи значение за преценката на законосъобразността на задържането, съдът стигна до извода, че към настоящия момент, че по-леката мярка за неотклонение "домашен арест" би могла да осигури постигането на целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК, а именно да се попречи на обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнението на влязла в сила присъда. Разследването по ДП към настоящият етап е приключило и срещу обвиняемото лице следва единствено да бъде изготвен и внесен обвинителен акт в съответния районен съд.
Водим от гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба против определението на РС, с което на обв. Ц. е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" е основателна, поради което същото следва да бъде отменено и по отношение на обвиняемия да се вземе по-лека мярка за неотклонение, а именно "домашен арест", като най-адекватна и справедлива МН и с оглед влошеното му здравословно състояние, което е овладяно, видно от представеното писмено доказателство от администрацията на Затвора Враца.