Решение № 236 от 31.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Тетевен, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100023 по описа за 2024 година

Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетно дете,с посочено основание чл.127,ал.2 от СК.

Ищцата твърди,че с ответника живели на семейни начала около 6 години,в град с,в дома на родителите и,който е и неин постоянен адрес.

От съжителството си имат родено едно дете-С.ия С.ова Х.а,родена на 0д От месец август 2023г с бащата на детето са в реална фактическа раздяла,като той живее в град к,а ищцата и детето в д на посочения адрес.Поддържат контакти рядко,предимно относно детето им.От момента на раздялата им ответникът е виждал детето им почти всеки месец,като никога не е възпрепятствала тези контакти.Издръжка за детето до настоящия момент бащата не е заплащал.Еднократно е изпратил 150 лева по банков път на 08.12.2023г.За детето се грижи изцяло ищцата,като получава помощ от родителите си.

Работи на постоянен трудов договор в град з,ответникът също е на трудов договор в същото дружество,в което работи и ищцата.

Малолетното им дете посещава детско заведение-ДГ „д

Моли да бъде постановено съдебно решение,с което се постанови детето С.ия С.ова Х.а да живее при ищцата на адрес в д,да се предоставят на майката упражняването на родителските права,да се определи посочен в исковата молба режим на лично контакти между бащата и детето,както и бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на 1 детето в размер на 300 лева,начиная от завеждане на исковата молба.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който се изразява становище за допустимост на исковете,но за тяхната неоснователност.Безспорно страните са живели на семейни начала около 6 години,от връзката им е родено детето С.ия С.ова,ищцата и ответника са във фактическа раздяла от август 2023 година.Спорен е въпросът,че ответникът не е заплащал издръжка.Твърди,че е заплащал ежемесечно такава.Твърди,че претендираната издръжка не кореспондира с възрастта на детето и неговите нужди,следва да заплаща такава в размер на 200.00 лева.Прави възражение срещу искането за заплащане на издръжка за минал период.

Запознати са с обстоятерлството,че детето живее в жилище,собственост на ищцата,заедно с майка си,новия приятел на майката,бащата на майката и майката на майката.Бащата на ищцата е тежко болен,на лечение,което се отразява на неговото емоционално състояние.Същият е изключително нервен и сприхав,коуето се отразява на психиката на детето.Бабата на детето злоупотребява с алкохол,което също води до негативни последици по отношение развитието и психиката на детето.Детето е неглижирано от новия приятел на майката,при срещи с бащата споделя за заплахи,физическо въздействие,пляскане на шамари,крещене,било е заплашвано да бъде оставено само в тъмна стая.Детето е споделяло,че горното се е извършвало от новия приятел на майката и от бабата на детето.Счита,че към настоящия момент има данни,които сочат,че детето живее в неблагоприятна среда.

В същия срок ответникът предявява насрещен иск със същото правно основание като първоначалния,като в същият излага,че през м.август 2023г ответницата го изгонила от жилището на родителите си в д,откакто са разделени постоянно имат спорове относно обстоятелството,че бащата не може да вижда детето,когато вижда детето то често е неспокойно,напрегнато споделя,че е заплашвано от новия приятел на майката,на 11.02.2024г взел детето със себе си в град к,вечертга,когато тръгнал да го преоблича за лягане,установил три големи синини по краката на детето.Детето споделило,че синините са от удари ,които е нанесла майка му,казало,че майка и често я удря,крещи и постоянно я заплашва да я бие.На 12.02.2024г извадил медицинско свидетелство,в което е записано,че детето е с хематоми по крака,които са причинени от удари с пръчка,нанесени от ответицата по насрещния иск.

Моли да се предоставят родителските права по отношение детето на бащата,да живее детето при бащата на адрес в град к,да се определи посочен в насрещния иск режим на лични контакти между майката и детето,както и бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300.00 лева.

Ответникът в допълнително становище по първоначалния иск е поискал определяне на привременни мерки по отношение на родителската отговорност за детето С.ия С.ова,но в последното открито съдебно заседание поделото пълномощниците на ответника са заявили,че не поддържат това искане,поради и което съдът не е постановил определение по 2 реда на чл.127,ал.3 от СК.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор по насрещния иск/стр.96 от делото/,в който е изразено становище за допустимост на същия,но цза неоснователност на същия.Не отговаря на истината твърдението,че бащата е с ограничен контакт с детето.От раздялата до момента е взимал детето 3,4 пъти в к.Детето има изградена и оформена социална среда и контакти и промяната в същите би повлияло негативно на емоционалното и психическо развитие на детето.Моли да бъде отхвърлен насрещния иск.

От представените поделото писмени доказателства,приложените социални доклади от ДСП-Тетевен и ДСП-к,показанията на свидетелите д. С.,заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза,съдът приема за установена фактическа обстановка:

Страните в производството живели на семейни начала в д около 6 години,като от съжителството им е родено малолетното дете С.ия С.ова Х.а,родено на 0дСоф.обл.,с ЕГН:**********. Живели в жилище,собственост на родителите на майката П. В..

От месец август 2023г са разделени,като майката и детето живеят на адреса,на който съвместно са живели заедно и с бащата до раздялата,а ответникът след раздялата живее в град к,Соф.обл.

От гласните доказателства и социалния доклад,изготвен от ДСП-Тетевен/стр.64-66 от делото,се установява,че след раздялата грижите за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката,с помощта на нейните родители.В жилището,обитавано от майката и детето,живеят също така семейството на родителите на майката.

В приложения социален доклад от ДСП-к/стр.6770 от делото/ са изложени данни ,че на 18.12.2023г бащата е посетил ДСП-к,като е подал сигнал за дете в риск-дъщеря му С.ия С.ова,който е бил изпратен по компетентност на ДСП-Тетевен.Споделил е,че детето е подложено на физическо и психическо насилие от страна на мака си,нейния нов приятел и бащата на майката.

В приложен доклад за оценка на постъпилия сигнал от ДСП-Тетевен,изготвен от главен социален работник при ДСП-Тетевен е отразено,че не са констатирани рискове за живота и здравето на детето С.ия в семейната среда на майката,налагащи предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДт.Предложено е работата по сигнала да бъде прекратена.

В приложено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство/стр.97 от делото/ са отразени данни за физическа насилие/взаимно/между страните-родителите на детето С.ия,на дата 10.12.2023г,във връзка с разрешаване на въпрос за осъществяване на лични контакти между бащата и детето,респ.предаване на детето от майката на бащата.

Детето С.ия С.ова посещава детска градина „з“ в д,като според свидетелката М. Б.учител в градината,същото се справя добре в градината,ходи с желание,напредва с развитието си.Има определени дефицити,свързани с хигиенни навици и речева комуникация и лексика.Според свидетелката не употребява нецензурни думи в градината.До момента на раздялата между страните,за което свидетелката е уведомена,и двамата родители са посещавали градината,респ.провежданите родителски срещи,а след раздялата само майката 3 е ходила и е осъществявала контакти.

Според показанията на свидетелката с С.,баба на детето,същото в къщи използва нецензурни думи-псува,като е научило тези думи в градината.Майката и нейните роднини,с които живее в едно жилище правят забележки на детето да не използва такива думи.Свидетелката обяснява,че майката работи на смени,като когато не си е в къщи,тя се грижи за детето.Майката/ищцата по първоначалния иск/ има приятел,който е по-възрастен от нея,който посещава майката и детето,радва се на детето,носи му играчки,не преспива в дома,в който живее майката и детето.

Свидетелят 9 Й./брат на ответника по първоначалния иск/твърди,че през м.февруари 2024г,при посещение на детето в к е забелязал,че същото е със занемарен външен вид,дрехите му били мръсни,много псувало.

Свидетелят Пдпърви братовчед на ищцата по първоначалния иск/твърди,че майката гледа много добре детето.

Приложено е медицинско свидетелство/стр.35 от делото/,издадено на 12.02.2024г в което са отразени обективни находки по лява подбедрица на детето-хематоми,детето е било освидетелствано след завеждането му при лекар от бащата,като липсват категорични и безспорни данни за причината за инкасираните увреди по тялото на детето.

Ищцата по първоначалния иск П. В. работи в „д и получава средно месечно нетно възнаграждение в размер около 790.00 лева.

По данни от социалния доклад,изготвен от ДСП-к,бащата С. Й. работи в същото дружество,в което работи и майката,като получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1080.00 лева.

По делото са приложени платежни нареждания от м.декември 2023г и няколко ,съставени през 2024г за превеждани от бащата парични суми за издръжка на детето С.ия С.ова.

От заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза се установява следното: Детето С.ия С.ова показва позитивна емоционална връзка,отношение и привързаност към майка си и съжителстващия с нея мъж,обръща се и към двамата в комуникацията,прегръща ги,търси контакт с тях и ги включва в игри и занимания.Експертите заключават,че не се добива впечатление за признаци в поведението на детето,които да ориентират към емоционална проблематика във връзка с преживяно психическо или физическо насилие.Няма данни за психично разстройство на детето.Маркирани са дефицити във вербалните способности на детето,като експресивната реч е с ограничено развитие,лошо артикулирана.Графологичните умения са недоразвити,както и изобразителните годности в дейността.Все още е недоизграден контрола над тазово резервоарните функции и регулацията им.Няма данни за нарушения в комуникацията с други лица.Не са установени данни за заплахи,физическо и психическо насилие върху детето.Дори и да са налице налагани наказания,то същите не надвишават обичайните за възпитанието на детето наказания.Неблагоприятен фактор при отглеждането 4 на детето е свободния либерален стил на възпитание в семейната среда на майката,която споделя,че я глези от бебе и всичко,което детето пожелае се изпълнява.По данните от родителите и гласните доказателства при посещение в детската градина детето е с добра адаптация и функциониране без нарушения в процесите по социализация и общуване в групата на възрастните,формална и неформална среда.При проведените изследвания и продължителни няколкократни сесии с наблюдение и интервю детето е показало емоционална връзка и с двамата родители,като водеща емоционална фигура към момента категорично е тази на майката.Не са установени последици от създаване на негативно отношение от който и да е от двамата родители против другия,но у детето са налице емоционални и поведенчески симптоми,които са отражение на липсата на ясни правила,на последователност и съгласуваност на възпитателните средства и начин на общуване и от двамата родители,които влошават психологическия климат.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК. Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата. Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе.