Решение № 831 от 30.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Бургас, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от ответната Етажната собственост на сграда в идентификатор ***, съставляваща комплекс „Рич 3“, БУЛСТАТ 177093317, с административен адрес в с. Равда, общ. Несебър, ***, представлявана /съгласно атакуваното решение на ОС на ЕС от 01.07.2024г./ от председателя на управителния съвет Т.П. против решение № 165 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 921/2024 г. на Районен съд –Несебър, В ЧАСТТА, с която по иска на Т. Т.

М., А. Ш. И И. В. Б., на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени като незаконосъобразни следните решенията от 01.07.2024 г., взети от Общото събрание на собствениците на сграда с ид. № ***, съставляваща комплекс „Рич 3“ в с.

Равда, общ. Несебър: по т. 6 от дневния ред – в частта, с която е предвиден срок за плащане на вноските за фонд „ Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – до 31.01.2025 г. включително и по т. 7 от дневния ред – изцяло, като със същото решение въззивника-ответник е осъден за заплати на ищците Т. Т. М., А. Ш. И И. В. Б. направените от всеки от тях разноски в първата инстанция разноски- съответно в размер на 125 лв., 165лв. и 125 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваната му част, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. По отношение за приетата за незаконосъобразна част от решението по т. 6 се излага, че доколкото срокът и начина за плащане на определения размер на вноските са второстепенни въпроси, за които законът не е определил конкретни условия, то тези 1 въпроси следва да бъдат решавани от ОС на ЕС. Що се касае до решението по т. 7 се възразява против извода на първата инстанция, че възприетият с решението по т. 7 начин не съответства на закона, доколкото предвижда неравнопоставеност между собствениците на различни видове обекти в ЕС. Сочи, че видно от самото решение размерите на таксите за отделните видове самостоятелни обекти са еднакви за собствениците, като са отчетени разликите между отделните видове самостоятелни обекти, а същевременно няма разлики в таксите за собствениците с едни и същи самостоятелни обекти. По горните съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото за двете двете инстанции. В съдебно заседание въззивната ЕС, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в тези части. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендираното от насрещната страна като разноски във въззивната инстанция. Представени са писмени бележки.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата-ищца Т. Т. М., чрез адв. З.

Неделчева е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на решенията по т. 6 в отменената част и по т. 7 от дневния ред на процесното ОС на ЕС, доколкото в случая вноската за Фонд „Ремонт и Обновяване“ е приета под законовия минимум, а по отношение на т. 7 се солидаризира с извода на съда, че е налице неравнопоставеност между собствениците на различни обекти в ЕС, доколкото нормата на чл. 51 от ЗУЕС е императивна и при нарушаването й съдът няма право на намеса. По така изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.

Останалите въззиваеми-ищци А. Ш. И И. В. Б. не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба в предоставените им законоустановени срокове.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не изпращат представител.

Постъпили са писмени от становища от въззиваемата Т. М. и А. Ш., депозирани чрез адвокатският им представител с искане за потвърждаване на решение в обжалваната част и присъждане на разноските за въззивното производство съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение по чл. 78 , ал. 5 от ГПК по отношения на адвокатския хонорара, претендиран от насрещната страна като разноски по делото.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Несебър е образувано по предявен от ищците Т. Т. М., А. Ш. И И. В. Б. и Г. Ю. Т. срещу Етажната собственост на сграда в идентификатор ***, съставляваща комплекс „Рич 3“, БУЛСТАТ 177093317, с административен адрес в с. Равда, общ. Несебър, ул.

„Крайбрежна“ № 47, с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да 2 отмени като незаконосъобразни решенията, взети от общото събрание на ЕС по т. 3, т.

4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 включително от дневния ред на общо събрание, проведено на 01.07.2024 г.като незаконосъобразни.

В исковата молба ищците твърдят, че са са собственици на самостоятелни обекти в сграда с ид. № ***, съставляваща комплекс „Рич 3“ в с. Равда, общ. Несебър, както и че на 01.07.2024 били взети оспорените от тях решения на ОСЕС. Наведени са доводи за допуснати нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС по чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС - нередовно свикване, неизяснен кворум и липса на представителство за участвалите пълномощници на етажни собственици, порочен начин на гласуване, като се твърди незаконосъобразност и на самите решения по подробно изложени съображения досежно всяко от тях, вкл. за противоречие с чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната Етажната собственост, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Направено е възражение относно допустимостта на исковете, предявени от ищците Т.

М. и Г. Т. са недопустими, с мотив, че няма доказателства те са притежават самостоятелни обекти в ответната ЕС. Навеждат се подробни насрещни на изложените от ищците доводи за редовно и законосъобразно проведено ОСЕС и з а отсъствие на посочените от ищците нарушения на закона. Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на разноски.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният съд е прекратил производството по делото спрямо ищеца Г. Ю. Т., поради недопустимост на предявения от него иск. По отношение на останалите ищци исковете им по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са разгледани по същество, като съдът ги е уважил частично, като е отменил като незаконосъобразни следните решенията от 01.07.2024 г., взети от Общото събрание на собствениците на сграда с ид. № ***, съставляваща комплекс „Рич 3“ в с. Равда, общ. Несебър, а именно: по т. 3 /респ. т. 3.1/ от дневния ред – в частта, с която е взето решение за слагане на отделен водомер за отчитане на електроенергията на помпите, които изпомпват дъждовната вода, находящи се в подземието на ресторанта; по т. 6 от дневния ред – в частта, с която е предвиден срок за плащане на вноските за фонд „ Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – до 31.01.2025 г. включително; по т. 7 от дневния ред – изцяло; по т. 10 от дневния ред – в частта, с която е прието изготвянето на писмо до етажните собственици в срок до 31.07.2024 г. и предприемането на действия по принудително освобождаване на общи части /офис, складово помещение под стълбище към паркоместа и помещение на ет. 1 до ап. 1/ от вещи на етажни собственици след 31.08.2024 г., като досежно останалите решения по т. 3 от дневния ред – в частта, с която е приет отчета на председателя на УС за периода 01.07.2023 г. – 23.06.2024 г.; по т. 5 от дневния ред; по т. 6 от дневния ред – в частта, с която е определен размер на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – 150 лева за 1 процент ид.ч. от общите части; по т. 9 от дневния ред; по т. 10 от дневния ред – в частта, с която е взето решение офисът /обща част в ЕС/ да се ползва от членовете на УС и КС на ЕС, както и от лицето, назначено за хигиенист към ЕС за съхранение на повереното, съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за отмяна на следните решение, взети от ОС на ЕС от 01.07.2024 г., а именно: по т. 6 от дневния ред – в частта, с която е предвиден срок 3 за плащане на вноските за фонд „ Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – до 31.01.2025 г. включително; по т. 7 от дневния ред – изцяло. По отношение на посочената част от решението по т. 6 съдът е счел, че същото се явява незаконосъобразно с мотив, че с него е определен различен от законоустановения ред за събиране на вноските към фонда. Обосновал е този извод по съображения, че логиката на закона е фондът да набира средства за посрещането на бъдещи необичайно високи разходи, като се формира от месечни вноски, обвързани по размер относно минимума им с минималната работна заплата за страната, т.е.че се касае до отчисления на поносими суми от личния бюджет на всеки собственик, събирането на които не предполага спешност. По отношение на решението по т. 7 съдът е приел, че същото е изцяло незаконосъобразно и противоречащо на чл. 51 от ЗУЕС по съображения, че размерът на годишната такса във фонд „Управление и поддържане на общите части на етажната собственост“ за календарната 2025 г. е определена по равно, но според вида и предназначението на обектите, като годишната такса за апартаментите е предвидена в размер на 500 лева, за ресторанта – в размер на 250 лева, а за ателиетата/паркоместата/офисите/складовете – в размер на 50 лева, като е предвиден и срок за изплащането им към ЕС – до 31.01.2025 г. Съдът е счел, че независимо от наименованието на вида вноска, в случая се касае до годишните разходи за управление и поддръжка на общите части в сградата, по отношение на които действа императивна законова уредба – чл. 51 от ЗУЕС /в сила от 29.09.2023 г./, в която в новорпиетата ал. 7 са посочени три алтернативни начини за разпределяне на разходите, но без да предоставя свобода за допълнителни вариации: 1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател;

2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на самостоятелен обект. Считайки, че възприетият с решението по т. 7 от процесното ОСЕС не съответства на нито една от предвидените в закона хипотези, а предвижда неравнопоставеност между собствениците на различни видове обекти в ЕС, съдът е счел, че така взетото решение е незаконосъобразно предвид констатираното противоречие с материалния закон и го е отменил като такова, с оглед изричните оплаквания на ищците в този смисъл.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, в рамките на обхвата на въззивен контрол и по наведените от страните доводи в рамките на оплакванията и при съобразяване на императивните норми, съдът намирa въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Безспорно е установено, че към момента на взимане на оспорените решения на ОС на ЕС от 01.07.2024г. всеки от ищците- въззиваеми е собственик на самостоятелен обект е процесната етажна собственост на сграда в комплекс „Рич 3“, с административен адрес в с. Равда, общ. Несебър, ***.