Определение № 233 от 19.03.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Габрово, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500098 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на БАНКА ДСК АД срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение №56/11.01.2026г. по ч.гр.д.№1029/2025г. на РС-Дряново, с което е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК срещу М. А. К. за сумата 1213,96 EUR (двеста и тринадесет евро и 96 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2023 г. до 26.11.2025 г.; сумата 1,78 EUR (едно евро и 78 евроцента), представляваща законна лихва - след датата на настъпване на изискуемост за периода от 27.11.2025 г. до 07.12.2025 г.; сумата 21,41 EUR (двадесет и едно евро и 41 евроцента), представляваща дължими заемни такси.

В жалбата се излагат доводи, че шрифтът и размерът на договора за кредит не нарушават изискването на чл.10, ал.1 ЗПК. Всички условия са ясно и четливо написани , при спазване изискванията на Директива 2008/48ЕО.

Изискванията на ЗПК са спазени от Банката. Договорът е сключен в писмена форма , а съдържанието му е съобразено с специалната уредба, регламентирана от ЗПК. Правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Към договора за кредит има погасителен план и ГПР, който заради технически пропуск при обединяване на файловете, не се е съхранил. Заповедният съд не е указвал на заявителя ,че липсва погасителен 1 план и ГПР, които нередовности страната е щяла да изправи. Твърди се ,че процесният договор за кредит е действителен и отговаря на всички изисквания на закона.

Към жалбата е представен погасителен план и ГПР.

Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане и уважено искането на заявителя по чл.417 ГПК за процесните вземания.

Въззивният съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Заповедният съд е отхвърлил заявлението на БАНКА ДСК АД по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу М. А. К. за за сумата 1213,96 EUR (двеста и тринадесет евро и 96 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2023 г. до 26.11.2025 г.; сумата 1,78 EUR (едно евро и 78 евроцента), представляваща законна лихва - след датата на настъпване на изискуемост за периода от 27.11.2025 г. до 07.12.2025 г.; сумата 21,41 EUR (двадесет и едно евро и 41 евроцента), представляваща дължими заемни такси, като е приел, че договорът за кредитна карта не съдържа годишен процента на разходите, обосновавайки с изискванията на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК. Поради това съгласно чл. 22 от ЗПК той е недействителен съгласно чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита ,но не дължи лихви и други разходи.

Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобраност на обжалваното разпореждане са неоснователни.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.417 ГПК суми, произтича от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

От представеният към заявлението договор, сключен на 10.12.2020г. между БАНКА ДСК АД и М. А. К. се установява ,че липсват съществени 2 реквизити от договора ,като в чл.1,ал.2 не е посочен конкретен размер на лихвения процент , с който се олихвява кредитът , а в чл.1, ал.3 не е посочен конкретния размер на ГПР, нито общо дължимата сума . При липсата на тези реквизити не се установява какъв е размерът на договорната лихва и че претендираната със заявлението сума е дължимата договорна лихва по процесния договор за посочения период . Също така не може да се приеме и че посочения ГПР в представения към частната жалба погасителен план съответства на този, за който страните са се договорили с процесния договор, в който липсва конкретен размер на ГПР , както и дали в него са включени и такси, каквито са претендирани в заявлението. С оглед на това не може да се приеме, че договорът отговаря на изискванията на чл.11,ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №56/11.01.2026г. по ч.гр.д.№1029/2025г. на РС-Дряново, с което е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на БАНКА ДСК АД срещу М. А. К. за сумата 1213,96 EUR (двеста и тринадесет евро и 96 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2023 г. до 26.11.2025 г.; сумата 1,78 EUR (едно евро и 78 евроцента), представляваща законна лихва - след датата на настъпване на изискуемост за периода от 27.11.2025 г. до 07.12.2025 г.; сумата 21,41 EUR (двадесет и едно евро и 41 евроцента), представляваща дължими заемни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3