Определение № 77 от 18.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 18.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадена молба от адвокат Р. Р. от АК – Плевен за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на С. К.Д. и И. Л.Д. за първото въззивно призводство – предмет на ВТД № 513/22 год. по описа на АС – Варна. Претендира се допълнително присъждане на възнаграждение, идентично по размер с възнаграждението, определено от съда за настоящата инстанция в размер на 3500 лева общо /или 1750 лева за всеки от ищците/.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от „Колект БГ“ ЕАД София, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

По делото е постъпила и молба от „Колект БГ“ ЕАД – София с твърдения, че поначало липсват предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА: липсва списък с разноски, договор за правна защита и съдействие с уговорка за безплатна защита, липсват доказателства за наличие на предпоставките по чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА. При наличие на общ интерес и общ обем извършена работа, липсват и предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказана правна помощ за всеки от ответниците поотделно. Присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

1

Отправеният до съда петитум е конкретизиран в молба от 13.02.2026 год., като се претендира справедлив и обоснован размер на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА за четири съдебни инстанции в общ размер от 2045, 17 евро.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение АС – Варна е присъдил възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Р. Р. от АК – Плевен, определено по съразмерност в размер на 3500 лева /общо за двамата ищци/ за всяка от инстанциите /първа, въззивна и касационна/ или 10 500 лева.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ присъдените с решението суми по чл.38, ал.2 ЗА са 5 368, 56 евро.

По делото са представени договори за безплатна правна помощ, сключени на 13.06.2022 год. и 16.05.2022 год., с които двамата ответници са упълномощили адв. Р.Р. от АК – Плевен до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. На съда е известно наличието на висящо т.д. № 3/2025 год. на ОСГТК по въпроса „има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗА по реда на чл. 38, ал.1 ЗА при направено искане по реда на чл. 38, ал.1 ЗА“. Настоящият съд обаче съобрази, че и двамата ответници са освободени от заплащането на държавни такси и разноски, което презумира наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Пред настоящата инстанция адвокатът, престирал безплатна правна помощ, повдига въпроса дължи ли се определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и за първоначалното въззивно разглеждане на спора, тъй като настоящото производство се развива по реда на чл. 294 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Следователно – за защитата пред въззивния съд се дължи възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА веднъж при първото разглеждане на делото и още веднъж при новото разглеждане /Определение № 2

3640 от 21.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1790/2023 г., III г. о., ГК/.

Горният извод съответства на принципа за справедливост и обоснованост на адвокатския хонорар /чл. 36, ал.2 ЗА/, тъй като процесуалният представител е престирал услуги за две различни, макар и въззивни по своя характер инстанции.

По размера: В постановеното по делото решение съдът е приел, че възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА следва да се определи според материалния интерес на отхвърлената претенция в размер на 15 000 лева, като е определил хонорар за защитата на всеки от ответниците по 1750 лева или общо 3 500 лева за двамата ответници за всяка от трите инстанции.

Действително ответниците са солидарни длъжници по договора, респ. обикновени другари в процеса. Налице общ правен интерес, идентичност на правопораждащите факти, съответно - идентичност на доказателствата. В конкретния случай е налице идентичност на осъществената процесуална защита. Горният факт има релевантно значение за размера на адвокатското възнаграждение и следва да бъде съобразен от съда. В този смисъл и Определение № 3514 от 11.12.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 943/2025 г., II т. о., ТК. Определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г., следва и при прилагане на прието в наднационалната съдебна практика- решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г., като в случая съдът не само може, но и е длъжен да присъди адвокатско възнаграждение под минимума, след конкретна преценка по посочените в решението критерии, като указаните в наредбата минимални размери имат единствено инструктивен, незадължителен за съда характер.

При съобразяване на горното съдът определя възнаграждение за адвоката, престирал безплатна правна помощ в размер на 1000 евро за инстанция.Така определеното възнаграждение е съобразено с размера на отхвърлената претенция и с фактическата и правна сложност на делото, което в инстанциите по същество /първа и въззивна/ включва изследването и събирането на доказателства относно множество релевантни факти и обстоятелства, свързани с потребителска защита, предсрочна изискуемост, давност и др. Повторното въззивно разглеждане на спора е протекло със събиране на доказателства.

При съвкупната преценка на гореизложеното общо дължимото 3 възнаграждение е в размер на 4000 евро за първа, въззивна, касационна и повторна въззивна инстанция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 298/02.12.2025 год., постановено по ВТД № 335/2025 год. по описа на АС – Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Р. Н. Р. от АК – Плевен сумата от 4000 евро – възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на двамата ответници за всички съдебни инстанции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Р. Р. от АК – Плевен за допълнително присъждане на възнаграждение в размер на 1 789, 52 евро /3500 лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Колект БГ“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 2045, 17 евро до присъдените с настоящото определение 4 000 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4