Решение № 520 от 29.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Стара Загора, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530104586 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл.

79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Е. С., чрез пълномощника си адв. П.С., АК-София, твърди в исковата си молба, че e собственик на жилище (апартамент), находящо се на бул. „*************, с площ от .... кв.м., на втори етаж, aп. ..... Същото жилище, по силата на договор за наем от 18.08.23 г., било отдадено за ползване на ответника. Наемателят напуснал жилището на 03.03.24 г., без да е заплатил задълженията си, както следва:

- неплатен наем от 18.02.24 г. до 03.03.24 г. - 250 лв. и лихва забавено плащане за периода 18.02.24 г. до 03.03.24 г. - 25 лв.;

- незаплатена ел.енергия за периода: от 16.02.24 г. до 13.03.24 г. - 71,34 лв. и от 16.01.24 г. до 15.02.24 г. - 164,75 лв., или общо неплатена ел. енергия 236,59 лв.

- незаплатена вода за периода: от 24.11.23 г. до 7.12.23 г. - 13,85 лв., от 7.12.23 г. до 23.01.24 г. - 24,19 лв. и от 23.01.24 г. до 23.02.24 г. - 5,04 лв., или общо неплатена вода - 43,08 лв.

- незаплатена такса стълбище - 10 лв.

Общо задълженията на ответника възлизат на 564,67 лв.

1

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо за неплатен наем, консумативи и договорена неустойка сумата 564,67 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът П. Х. М., чрез пълномощника си адв. М.Х., АК-Ямбол, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че от 18.08.2023г. с ищеца сключили договор за наем, за срок от една година, считано от 18.08.2023г. Оспорва твърдението, че договорът е прекратен на 03.03.2024г. по негова вина, като твърди, че наемодателят, при нарушение на разпоредбата на чл.8, е прекратил договора без предизвестие.

На 25.02.2024г., прибирайки се от работа, без негово съгласие, в наетия имот заварил пълномощник на ищеца, който го уведомил, че следва да освободи имота. Имотът бил освободен и ключът предаден на пълномощника на ищеца - С. С., на 27.02.2024г., като бил приет без забележки. При предаването на имота, представителят на пълномощника бил уведомен, че всички консумативи са заплатени, като били предадени и касовите бонове за извършено плащане. Имотът бил предаден без задължения за неплатени сметки за ток, вода, стълбище, чистачка.

Оспорва представените фискални бонове, тъй като същите касаели периоди, в които не е действал договора за наем и имота не е бил ползван от него.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск, като оспорва твърдението на ответника, че е предал имота на 27.02.2024г. Претендира за разноските по делото и представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

В депозирана молба-становище, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск и поддържа отговора на исковата молба. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното, от фактическа и правна страна:

Не се спори, че страните по делото са били обвързани от договор за наем, сключен на 18.08.2023г., по силата на който ищецът, в качеството на 2 наемодател, е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот – aп. ...., находящ се на бул. „*************, ет.2. Договорената наемна цена за имота, съгласно чл.4 от договора, е в размер на 500 лв., платима всеки месец в предплата до 21-во число на месеца.

В чл. 6 от договора е посочено, че всички консумативни разноски наемателят ще заплаща лично, като съгласно чл. 3 е длъжен да представя ежемесечно на наемодателя разписките за заплатените сметки. В чл. 7 от договора е уговорен срокът на действие - една година, считано от датата на неговото подписване 18.08.2023 г. Съгласно чл.8 са договорени начините на предсрочно прекратяване на договора: по взаимно съгласие - с писмено едномесечно предизвестие от страните или без предизвестие - при забава в плащането на наемна цена или дължимите консумативи с повече от един месец.

Съгласно разпоредбата на чл.232 ал.1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В нашата правна доктрина прекратяване на договора за наем има винаги, когато се прекрати неговото действие и отпаднат по някаква причина задълженията по него.

В случая, безспорно се установява, че уговорения в договора едногодишен срок на действие на наемните правоотношения не е изтекъл към настоящия момент. Липсват данни и доказателства относно реалното прекратяване на договора за наем. При това положение, съдът приема за установено, че договорът за наем е в срока си на действие.

В чл.5 от договора е посочено, че в деня на подписване на договора, ответникът е платил на ищеца депозит – сумата от 500 лв. /едномесечен наем/, като депозитът се дава като гаранция за спазване срока на договора, за редовно платени сметки на ток, вода, стълбище, чистачка, като обезщетение за евентуално нанесени липси и щети по апартамента и имуществото, както и силно замърсяване на апартамента. Договорено е, че депозитът се връща на наемателя при спазване срока на договора, като се приспаднат сметките по ток, вода, осветление, стълбище, чистачка, покриване на липси, щети, отстраняване на повреди по апартамента,срещу разписка за получените суми.

При въведеното твърдение на ищеца, че ответникът не е заплатил наемната цена за сочения период, както и направените във връзка с ползването на имота консумативи – за ток , за вода, и за такса стълбище, в тежест на ответника е да установи плащане.

3

Задължението на наемателя да заплаща консумативните разходи за наетия обект произтича от самия закон - чл. 232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът представя в оригинал касови бонове за платени по съответни фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив, и от „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, суми: за платена на 13.03.2024г. сума за ползвана за периода 16.01.2024г. – 15.02.2024г. електроенергия, в размер на 164. 75 лв., както и лихва за забава в размер на 0.50 лв.; за платена на 25.03.2024г. сума за ползвана за периода 16.02.2024г. – 15.03.2024г. електроенергия, в размер на 71.34 лв.; за платена на 13.03.2024г. сума за потребено през периода 24.11.2023г. – 23.02.2024г. количество вода, в общ размер на 43.08 лв..

По делото липсват доказателства посочените суми да са платени от ответника. Ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, не представя доказателства и за заплащане на наемната цена за сочения период 18.02.2024г. – 03.03.2024г., в размер на 250 лв. Поради изложеното, претендираните суми са дължими.

В чл. 4 от договора за наем е уговорено обезщетение в размер на 1% за всеки забавен ден при неплащане в срок на наемната цена – до 21 число на месеца. След като по делото се установява, че ответникът не е платил наемната вноска за периода от 18.02.2024г. до 03.03.2024г., то той дължи обезщетение за забава за периода 22.02.2024г. /първият просрочен ден след 21 – во число на месеца/ – 03.03.2024г. /посочената крайна дата от ищеца/. При направено служебно изчисление размера на обезщетението, същото възлиза на 27,50 лв. Тъй като ищцовата претенция е за сумата от 25 лв., то в претендирания размер искът се явява основателен.

По отношение на претендираната сума в размер на 10 лв., дължима за незаплатена такса стълбище, от страна на ищеца не са представени писмени доказателства за направено плащане в полза на етажната собственост за процесния период, нито се установи размера и основанието на претендираната такса. Поради това искът в тази си част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно извършване на съдебно прихващане на дължимите суми с платения на наемодателя депозит в размер на 500 лв., при подписване на договора.

Съгласно чл.5 от процесния договор за наем, заплатеният от ответника депозит е даден като гаранция за спазване срока на договора, за редовно 4 платени сметки на ток, вода, стълбище, чистачка, като обезщетение за евентуално нанесени липси и щети по апартамента и имуществото, както и силно замърсяване на апартамента и имуществото. Депозитът подлежи на възстановяване при конкретно посочени условия - ако е спазен срокът на договора и се приспаднат дължимите консумативи. В случая, не са налице предпоставките за прихващането дадения депозит с дължимите суми не се установява, че ответникът е изправна страна по договора в разглежданата облигационна обвързаност между страните съгласно постигнатите договорености.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК разноските за всяка от страните следва да се определят по съразмерност.

Направените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 450 лева / 50 лева заплатена държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение/. Изчислени, съразмерно с уважената част от исковете, дължимите разноски възлизат на 442,03 лева, която сума следва ответника да плати на ищеца.

Направените от ответника разноски възлизат на 500 лева адвокатско възнаграждение. Изчислени, съразмерно с отхвърлената част от исковете, дължимите разноски възлизат на 8,85 лева, която сума следва ищецът да плати на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр.*************, да заплати на Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.*************, сумата от 250,00 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 18.02.2024 г. до 03.03.2024 г., въз основа на договор за наем от 18.08.2023 г. на жилищен имот, находящ се в гр. *************, сумата от 25,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимият наем, за периода 22.02.2024г. до 03.03.2024г., сумата от 236.59 лв., представляваща разходи за консумирана и неплатена ел. енергия за периода 16.01 – 13.03.2024г., сумата 43.08 лв., представляваща разходи за неплатени ВиК услуги за периода 24.11.2023г. – 23.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10 лв., представляваща неплатена такса за стълбище, както и претенцията за обезщетение за забава за периода 18.02.- 21.02.2024г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П. Х. М., с п.а., да заплати на Е. С. С., с п.а., сумата от 442,03 лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Е. С. С.,с п.а., да заплати на П. Х. М., с п.а., сумата от 8,85 лв., представляваща направени по делото разноски.

5

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6