Решение № 4478 от 21.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4478

Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА канд № 20267040600708 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Илиеви“ ЕОО, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против решение № 96/10.02.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 4145/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява за прекомерност на наложената имуществена санкция. Счита я за значителна по размер и непропорционална на чл.49, ал.3 от Хартата на основните права на ЕС. Прави искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, редовно уведомен, представя становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 860569-[рег. номер]/10.11.2025 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на „Илиеви“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева (511,29 евро). За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява неотразяване на промяната в касовата наличност в стопанисвания от дружеството търговски обект, с което е осъществен от обективна страна съставът на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Наложената имуществена санкция е намерена от съда за определена в съответствие с чл.27 от ЗАНН, и при липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

На 15.10.2025 г. при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица]стопанисван от касатора, е констатирана разлика от 380,57 лева между разчетената касова наличност по дневен финансов отчет от фискалното устройство в обекта в размер на 670,19 лева и фактическата наличност в касата в размер на 1050,76 лева. Прието е, че разликата представлява въвеждане на пари в касата, без това да е отразено във фискалното устройство, което притежава функциите „служебно въведени“. За така приетото за извършено административно нарушение с издаденото наказателно постановление е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.

Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв. Съответно, съгласно ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Касационната инстанция счита за доказана съставомерността на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, но независимо от това издаденото наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установени правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл.83 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

В решение по дело С-733/23 на Съда на Европейския съюз, е прието, че Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по-специално на принципа на пропорциалността (т.47). Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т.48 (препращаща и към дело С-655/21). В т.49 от решението се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20). Според т.34 от решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна [жк], естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер.

На въпроса по т.2 от решението на СЕС е отговорено, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по – нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Според чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите по чл.15, ал.2, която хипотеза в случая не е налице. Изрично в ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи. Ето защо е недопустимо да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. Изключението по ал.4, in fine, е въведено с изменението на ЗАНН, ДВ бр.109/2020 г., едновременно с института на съкратеното съдебно следствие и вероятно идеята на законодателя е била да се даде възможност за определяне на наказание и под предвидения от закона размер, без обаче да са разписани правила, по които да се определя размерът, по подобие на чл.58а от НК. Според чл.63б, ал.8 от ЗАНН, доколкото в ал.1-7 няма особени правила, прилагат се общите правила. Нито в ЗАНН, нито в специален закон обаче, се съдържат правила, по които да се определя размерът на наказанията, вкл. и по ал.5. От изложеното следва, че в националната правна уредба липсват правила за определяне на наказанието под предвидения минимален размер дори и в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие.

Обсъдената национална правна уредба, интерпретирана с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС, налага извод, че липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение.

Според решение по дело С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение (също и решение по дело С-77/20, т.40, т.41).

В случая, за извършеното нарушение в нормата на чл.185, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДДС е предвиден минимален размер на санкцията от 1000,00 лева (511,29 евро) и максимален 4 000,00 лева (2045,17 евро), като в този диапазон следва да се извърши преценката по чл.27 от ЗАНН. Същевременно, по делото няма данни, нито се твърди за извършителя да е настъпило някакво икономическо предимство, тъй като е прието, че той единствено не е изпълнил задължението си да отрази служебно въведените в касата пари, без да се твърди и да се установява, че тези суми са в резултат на неотчетени продажби. В този смисъл при определяне размера на процесната имуществена санкция е определен този предвиден в нормата на чл.185, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДДС, именно защото е прието, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Ето защо, следва да се приеме, че в случая неотразяването на промяната в касовата наличност, поради служебно въведени суми, съобразно изискванията на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не рефлектира положително нито пряко, нито косвено в правната сфера на извършителя, нито пък носи съизмерима в пари вреда за фискалните интереси на държавата. При тези факти, наложената имуществена санкция в размер на 1000,00 лева се явява тежка и е непропорционална на извършеното нарушение.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като с него е наложена имуществена санкция, която е непропорционална на извършеното административно нарушение и обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 96/10.02.2026 г., постановено по н. а. х. д. № 4145/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 860569-[рег. номер]/10.11.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: