Решение № 372 от 25.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Ботевград, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20241810102202 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба (ИМ) на В. Н. З., ЕГН:

**********, АДРЕС, чрез адв. Е. И., АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: №, и „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: №, двете дружества с адрес: АДРЕС, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В ИМ на В. Н. З. се твърди, че: На 05.04.2023 г. бил сключен Договор за кредит № 2753820 между него като кредитополучател и „ФИРМА“ ЕАД като кредитодател за сумата от 350 лв. при ГЛП от 40 % и ГПР от 48.21 %, всичко дължимо на 3 равни месечни вноски, който бил нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на „ФИРМА“ ЕООД. На същ. д. З. като доверител е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „ФИРМА“ ЕООД като довереник. Договорът за кредит и договорът за поръчителство били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. С оглед на изложеното Димитър Илиев Доков моли БРС да обяви за нищожни процесните договори за кредит и за поръчителство. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на „ФИРМА“ ЕООД се заявява, че процесният договор за поръчителство бил не бил въобще сключен, а в условията на евентуалност – че бил валиден, а искът на З. в обратния смисъл – неоснователен. Доводите за валидност се изразявали в това, че възнаграждението за поръчителство не е следвало да се включва в ГПР към договора за кредит. Моли БРС да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди минимално възнаграждение на ищеца.

В О И М на „ФИРМА“ ЕАД се релевират доводи, че договорът за кредит не бил въобще сключен, а в условията на евентуалност – че бил валиден, тъй като в него не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство; поради това че ищецът сам взел решение да сключи договора с „ФИРМА“ ЕООД. Моли БРС да отхвърли предявения иск.

1

Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди минимално възнаграждение на ищеца.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От СТЕ се установява, че на 04.03.2023 г. е било подадено заявление за кредит от В.

Н. З. чрез ел. платформа на „ФИРМА“ ЕАД, под № 2753820. Заявлението н е е било одобрено, тъй като клентката се е отказала в рамките на телефонния разговор с представител на „ФИРМА“ ЕАД. Не е бил извършен изходящ превод на сумата от 355.93 лв. от „ФИРМА“ ЕАД към З.. Всичко това се потвърждава и от Справката от ЦКР на БНБ, от която е видно, че за периода от 31.10.2020 г. до 30.09.2025 г. не е бил регистриран подобен договор. Приложения „Договор за потребителски кредит № 2753820/05.04.2023 г.“ между страните не е подписан – нито с електронен, нито с мокър подпис. По делото липсват каквито и да било данни за сключването на договор за гаранция.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) на В. Н. З. срещу „ФИРМА“ ЕАД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ЕАД, че Договор за паричен заем № 2753820/05.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; и УИ срещу „ФИРМА“ ЕООД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

БРС намира, че така предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като, за да се обяви някой договор за нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, то той трябва да е сключен. В случая и договорът за потребителски кредит, и договорът за предоставяне на гаранция не са сключени. А несключените договори се различават от нищожните договори по това, че, колкото и тежки да са нарушенията във фактическия състав на нищожната сделка, то все пак съществуват някои (привидни) елементи от този състав, докато при несключените договори въобще отсъстват наченки на фактическия състав.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат ответните дружества срещу ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК), които за „ФИРМА“ ЕАД възлизат на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за „ФИРМА“ ЕООД – също 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 8 ГПК). съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. З., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв. Е. И., АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: №, АДРЕС, установителен иск, с който се иска от В.

Н. З. да установи по отношение на „ФИРМА“ ЕАД, че Договор за паричен заем № 2753820/05.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

2

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. З., срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС, установителен иск, с който се иска от В. Н. З. да установи по отношение на „ФИРМА“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В. Н. З. да плати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 150 (сто и петдесет) лева за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА В. Н. З. да плати на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 150 (сто и петдесет) лева за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

3