Определение № 3172 от 05.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3172 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Частно търговско дело № 20251100901179 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба за издаване на европейска заповед за плащане по реда на чл.625 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и Регламент (ЕО) №1896/2006 г.

Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане по молба на Уин Кепитъл Мениджмънт СРЛ, със седалище в **********Крайова срещу ответник Р. Д., със седалище в Ирландия за сумата от 400 евро за обезщетение за закъснял полет, като молителят се легитимира като кредитор с договор за цесия от 20.11.2024 г., сключен между него и А.М. .

Съдът, след като разгледа подадената молба и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се издаде европейска заповед за плащане следва да са изпълнени изискванията на чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6, както и чл.7 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Регламентът въвежда унифициран механизъм за събиране на безспорни вземания по трансгранични дела, гарантиращ еднакви условия на кредиторите и длъжниците в рамките на ЕС, използване на стандартни форми, които да улеснят администрирането и обработката на данните, като същевременно предвижда и прилагане на процесуалното право на държавите членки по отношение на процесуалните въпроси, които не са изрично уредени в него (чл. 26). За да е налице основание за приложението му е необходимо съдът да е сезиран с разглеждане на "трансграничен случай", който попада в "териториалния обхват" на Регламента. Предвид едностранния характер на производството, сезираният съд е длъжен служебно да следи за наличието на международна компетентност. Компетентността се определя в съответствие със съответните правила на Общността – Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г.

Съдът намира, че в случая българският съд не е международно компетентен да издаде заповед за плащане възоснова на сезиращата молба. С нея е посочено, че основание за компетентност на СГС – код 08 (местоживеене на потребителя), което не може да обоснове компетентност на българския съд. Молителят е търговско дружество със седалище в **********което твърди да е придобило паричното вземане за обезщетение на пътника за 1 закъснял полет (свързано с договор за услуги –транспорт –код 07), по силата на договор за цесия, но то няма качеството на потребител по смисъла на чл.17 по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. Ако молбата е свързана с вземане срещу потребител във връзка с потребителски договор, тя трябва да бъде подадена до компетентния съд на държаватачленка, в която е местожителството на потребителя. В практиката си СЕС приема, че в останалите случаи молбата трябва да бъде подадена до съда, който е компетентен в съответствие с правилата на Регламент (ЕО) № 1215/2012 (предишен 44/2001) на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. СЕС вече е посочил, че след като специалният режим е породен от стремежа потребителят да бъде защитен като икономически по-слабата и юридически по-неопитната от своя съдоговорител страна по договора, потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от подсъдността при дела по потребителски договори (вж. в този смисъл решение от 19 януари 1993 г., Shearson Lehman Hutton, C-89/91, EU:C:1993:15, т. 18, 23 и 24). В този см.

Решение на Съда (трети състав) от 25 януари 2018 година по дело C-498/16, сочещо че както съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд (решения от 18 юли 2013 г., ÖFAB, C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 58 и от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 35). Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001 (отм.), сега -Регламент (ЕО) № 1215/2012, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Прието е, че тези съображения трябва да са валидни и в хипотеза на потребител, на когото са прехвърлени права на други потребители. Такова основание не е налице и когато правата на потребителя са прехвърлени на друго лице, което пък въобще няма такова качество.

С оглед на изложеното, в случая не са налице предпоставките на чл.6 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. , поради което искането на молителя за издаване на европейска заповед за плащане, обективирано във формуляр А, подаден по реда на чл.7, пар. 1 от Регламента и чл. 625, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено отхвърлено.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 75070 от 19.06.2025 г. за издаване на европейска заповед за плащане в полза на Уин Кепитъл Мениджмънт СРЛ идентиф.код 47078863, със седалище в **********Крайова срещу Р. Д. идентиф.код 104547, със седалище в Ирландия за сумата от 400 лева, дължима поради неплащане обезщетение на пътник по Регламент 261/2004 за закъснял полет №FR6014, прехвърлено с договор за цесия.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя формуляр Г по приложение IV за отхвърляне на молбата по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета с посочен код 04 като основание за отхвърляне на искането.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. на чл.11, т.2 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2