Решение № 532 от 20.06.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№V-51 Година 2019,

20 юни град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав На двадесети май , две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

Таня Михова като разгледа докладваното от съдията Камбурова въззивно гражданско дело номер 570 по описа за 2019 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№1797/26.03.2019г. подадена от Община Айтос, представлявано от Кмета Васил Иванов Едрев, чрез адв.Дияна Вълчева-БАК, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №61 от 12.03.2019г. по описа на Районен съд-Айтос, в частта, в която е прието за установено по отношение на Община Айтос, че С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т., наследници на покойния наследодател К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г., са собственици на земеделска земя с площ от 1026 кв.м., съставляваща поземлен имот №143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос и е отменен АОС№1811/12-11.2008г., вписан с акт №154/20.11.2008г. в СВ при РС-Айтос.

С посоченото решение съдът е уважил предявеният от ищците иск за признаване за установено по отношение на Община Айтос, че ищците С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т., наследници на К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г., са собственици на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 1026кв.м., съставляваща поземлен имот№143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос, одобрена със заповед№РД-09-188 от 05.04.1991г. на ОбНС-Айтос, при сегашни граници: поземлени имоти с№№142,144 и 179. Със същото решение е прогласен за нищожен Нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по Указа за регулиране на правни сделки№28, том2, дело№366 от 29 ноември 1967г. на РС- Айтос. Отменен е Акт за общинска собственост (АОС)№1811/12.11.2008г., вписан в акт№154/20.11.2008г.в СВ при РС-Айтос. Ответникът е осъден за разноски по делото.

На първо място заявява, че статутът на процесния имот- земеделска земя, произтича пряко от разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е заявяван за възстановяване пред ПК/ОСЗ- Айтос, респективно, ищците не притежават решение за признаване/възстановяване правото на собственост върху земеделската земя.

Твърди се, че имотът станал общинска собственост по силата на закона, като се подчертава, че по отношение на имотите, частна общинска собственост, съществувала законова пречка за придобиването им по давност (§1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността). Излагат се съображения, че в настоящия случай се касаело за земеделска земя с учредено право на ползване по силата на ПМС 11 от 02.03.1982г., което изключвало фактическия състав на давностното владение. Посочва, че процесната земя попада в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е подлежала на възстановяване (по заявление на основание §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ). В подкрепа на изложеното, цитира разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ.

На следващо място посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. От събраните гласни доказателства не се установявало, че процесният имот е бил владян от наследодателя на ищците, починал на 14.12.2016г. Посочва, че видно от заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза, имотът по нотариален акт №28/1967г., не съответствал по граници на имот №143 по КК на ЗЗЛ в м.,,Ляската“.

Намира, че и от допълнителното заключение по експертизата, не можело да се обоснове категоричен извод за доказано владение от страна на наследодателя, както и че в полза на ищците е изтекла десетгодишната придобивна давност. Също така се навежда довод за липсата на възможност (поради недостатъчно данни в нотариалния акт) да се установи идентичност на лицето Костадин Йовев, посочено като купувач и наследодателя на ищците К.Й.Д., от който ищците черпят правата си.

Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в производството по делото не било въвеждано от страна на ищците друго основание/искане съгласно чл.214 от ГПК(нито при условията на евентуалност, нито при алтернативност), освен покупко-продажба.

Излага аргументи за недопустимост на съдебния акт на районния съд, в частта, с която е постановена отмяна на АОС. Посочва, че законът не предоставя компетентност на съда да съставя или отменя акта, а единствено да прецени доказателствената му сила в хода на исковото производство. Развива съображения в тази насока.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски в производството по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител на ищците адв.Кeрмедчиев, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемите сочат аргументи по всички изложени с въззивната жалба доводи. Посочва, че в случаите, когато имотът не бил коопериран по силата на членствено правоотношение, одържавяван или отнеман фактически, запазвайки статута си на частна собственост и владян в реални граници, следвало да се приеме, че последният не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Позовават се на практика на ВКС(Решение №197 от 10.05.2011г на ВКС по гр.д.№430/2010г. ,І-во г.о.). Оспорва се също така твърдението на въвззивната страна, че процесният имот бил такъв, по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Развива подробни съображения, че в посочената местност земеделските имоти са притежавани и от физически лица (видно от заключението на вещото лице по извършената експертиза и събраните гласни доказателства). Излагат се доводи, че със Заявление №4881 от 23.04.1992г. на Община Айтос за възстановяване на общински имоти, подадено пред Поземлена комисия, били възстановени земите, описани в Решение №1914А от 18.03.1999г. на ОСЗ- Айтос. Отбелязва се, че процесният имот не фигурирал сред заявените за възстановяване. Предвид направеното оспорване на нотариалния акт в първоинстанционното производство, ищците (въззиваеми) заявяват, че ще се ползват от конверсията на чл.188 от ГПК, както и от кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, вр.с чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗС; поддържат възражението за изтекла придобивна давност върху процесния недвижим имот, започнала да тече на 29.11.1967г. и изтекла преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Айтос и присъждане на направените във въззивното производство разноски за въззивното производство.

В с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат въззивната жалба, респ. отговора. Претендират разноски.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице с представителна власт и е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните с оглед събраните по делото доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, с който ищците С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т. в качеството им на наследници на К.Й.Д., б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г. претендират да бъде прието за установено по отношение на Община Айтос, че са собственици на на земеделска земя с площ от 1026 кв.м., съставляваща поземлен имот №143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос. Твърдят, че са собственици на описания недвижим имот, който наследодателят им е придобит по реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки с нот.акт №28, том 2, дело №366/1967 на РС-гр.Айтос. Посочват, че имотът е владян и стопанисван от наследодателя им до неговата смърт през 2016г. Във връзка със снабдяване с документи са уведомени от ответната Община Айтос, че за него е съставен АОС №1811 от 12.11.2008г. Твърдят, че процесният имот не попада в разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като посочва, че представеният титул за собственост не индивидуализира имот съгласно действащия план на гр.Айтос, одобрен със Заповед №РД-09-188/05.04.1991г., както и че земята попада в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Също така сочи, че правото на собственост върху процесния имот не е заявявано за възстановяване пред ПК. Иска се прогласяване нищожността на представения нотариален акт на основание чл.472 ГПК вр.чл.476б. „в“ ГПК /отм./-не са посочени трите имена и местожителството на участващите в прозводството. Също така липсва точно описание на имота, не може да установи идентичност на лицето, посочено в нотариалния акт с лицето, посочено в представеното удостоверение за наследници.

Излага подробни доводи за това, че процесният имот попада в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което представлява земеделски земи и редът за възстановяване на собствеността е по специалния ЗСПЗЗ. Посочва, че е съставен АОС №1811/12.11.2008г., вписан с акт №154/20.11.2008г. в СВ при РС-Айтос, който удостоверява правото на собственост на Община Айтос и е съставен въз основа на Решение №1814А/18.03.1999г. на ПК-Айтос. Посочва, че по отношение на имоти, представляващи общинска собственост съществува законова пречка за придобиването им по давност.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират доказателства.

По делото са представени и приети като доказателства нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки №28 том ІІ, дело №366/1967 на АРС, удостоверение за наследници, скица, АОС №1811 от 12.11.2008г., Решение №1914А от 18.03.1999г. на ПК гр.Айтос. Събрани са гласни доказателства, приети си заключения-основно и допълнително по съдебно-техническа експертиза.

Установява се, че ищците са наследници по закон на К.Й.Д. поч. на 14.12.2916г. Видно от представения нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки, той е закупил през 1967 г. нива от 1 дка, находяща се в местността „Халваджи чешма“ в землището на гр.Айтос, при съсед:А.С., Д.М.Г.и път. Цитираният Указ е обнародван през 1962 год. Съгласно чл. 1 от УРПСННИ прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни постройки и неурегулирани земи (ниви, ливади, овощни градини, гори и др.) в цялата страна се извършва чрез народните съвети по реда на Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти. Този закон предвижда специална процедура за придобиването на подобни имоти: подаване на молба до общинския народен съвет, с която бъде определена цена на имота, който се предлага за продажба; цената да е определена от председателя на народния съвет и кандидат купувачът да се е съгласил с нея; председателят на НС да определи кандидатът като купувач на имота, който да внесе цената на имота.

Съществено условие, завършващо процедурата по прехвърлянето на имота е преписката да бъде изпратена от общинския народен съвет на нотариуса за издаване на акт за продажбата съобразно посочения по-горе закон (чл. 4 ЗРПВПННИ). В случая предвидената процедура е спазена, което е видно от описаните приложения в нотариални акт. В същото време съгласно разпоредбата на чл.472 ГПК /отм./. нотариалното действие е нищожно, при изрично изброени хипотези, като една от тях е, когато е нарушена разпоредбата на чл.476 б. „в“ , а именно нотариалния акт трябва да съдържа името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им. Купувачът е посочен с две имена и не се съдържа местожителството на участниците в производството. Ето защо възражението за нищожност на представения титул за собственост-нотариален акт, е основателно.

Във връзка с това възражение ищците са заявили, че ще се ползват от документа, но се позовават на конверсия на същия по чл.188 ГПК и изтекла кратка придобивна давност, считано от 29.11.1967г. Това е сторено след запознаване с отговора на исковата молба и преди първото по делото заседание. В същото изрично е заявено от тяхна страна, че поддържат допълнителното си становище и е поискано събирането на гласни доказателства, допуснати от съда.