Определение № 381 от 26.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Враца, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600523 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. Р. И. от гр. Бяла Слатина срещу определение № 111 от 19.05.2025г. постановено по НЧХД № 461/2022г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което в тежест на жалбоподателката са възложени направените от подсъдимия Д. Ц. Д. разноски в размер на 600.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита. Жалбоподателката счита, че по делото не са извършени реални процесуални действия по защита на подсъдимия, тъй като производството по делото е било прекратено, поради оттегляне на тъжбата от нейна страна. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по делото, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 461/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е образувано по тъжба на настоящата жалбоподателка С. Р. И., в качеството си на законен представител на малолетните си деца В. Д. Ц. и Ц. Д. Ц. чрез пълномощника си адв. Т. Н. от АК Враца срещу подсъдимия Д. Ц. Д. за извършено от последната престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

С разпореждане №74/14.02.2023г. по НЧХД № 461/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е предал на съд подс. Д. Д. и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.03.2023г. от 10.00ч. Съобщението за 1 насрочване на делото е получено от подс. Д. лично на 24.02.2023г.

С молба с вх.№996/28.02.2023г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, адв.

Т. Н., в качеството й на пълномощник на тъжителката И. е депозирала оттегляне на тъжбата, тъй като е изложила доводи, че с подсъдимия са в договорености за извънсъдебно решаване на спора.

Междувременно по делото е депозиран отговор на тъжбата с вх.

№1107/06.03.2023г. от адв. М. М. от АК Враца, защитник на подс. Д. Д. със становище по образуваното дело. Приложени са и писмени доказателства, включително и адв. пълномощно от 06.03.2023г. Подсъдимият Д. е ангажирал като защитник адв. М., като видно от подписания договор за правна помощ от 06.03.2023 г. / стр. 40 от НЧХД № 461/2022г./ същия е заплатил договорения адвокатски хонорар от 600.00 лева.

С определение № 51/06.03.2023г., в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил наказателното производство, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК. Подсъдимият Д. е получил определението на 10.03.2023г.

Преди влизане в сила на горното определение, подсъдимият Д. чрез неговия защитник адв. М. е депозирал молба с искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска помощ.

С обжалваното определение № 111 от 19.05.2025г., съдът е уважил молбата на подсъдимия и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК му е присъдил сумата от 600. 00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установените факти въззивният съд приема, че атакуваното определение е правилно и съобразено със закона.

Съдът е постановил обжалваното определение в закрито съдебно заседание, спазвайки разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между адв. М. и подсъдимия Д., като в него е заложено защитникът да го представлява пред Районен съд – Бяла Слатина по НЧХД №461/2022г. Процесуално представителство от страна на адв. М. е осъществено по делото, посредством подготвено и депозирано писмено становище, с приложени писмени доказателства.

Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че договореното възнаграждение от 600. 00 лева е изплатено. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.

В НПК не присъства аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение в по-нисък от претендирания, 2 като платен адвокатски хонорар от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 190 НПК е ясна по отношение начина на възлагане на разноските. Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като прекомерно. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие в съдебни заседания. Това, че тъжителят е решил да оттегли тъжбата си не означава, че защитникът не е вложил необходимия труд и време за подготовка на защитата, а това е процесуалния развой на делото.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на горното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 111 от 19.05.2025г. постановено по НЧХД № 461/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Враца, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600523 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. Р. И. от гр. Бяла Слатина срещу определение № 111 от 19.05.2025г. постановено по НЧХД № 461/2022г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което в тежест на жалбоподателката са възложени направените от подсъдимия Д. Ц. Д. разноски в размер на 600.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита. Жалбоподателката счита, че по делото не са извършени реални процесуални действия по защита на подсъдимия, тъй като производството по делото е било прекратено, поради оттегляне на тъжбата от нейна страна. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по делото, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 461/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е образувано по тъжба на настоящата жалбоподателка С. Р. И., в качеството си на законен представител на малолетните си деца В. Д. Ц. и Ц. Д. Ц. чрез пълномощника си адв. Т. Н. от АК Враца срещу подсъдимия Д. Ц. Д. за извършено от последната престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

С разпореждане №74/14.02.2023г. по НЧХД № 461/2022г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е предал на съд подс. Д. Д. и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.03.2023г. от 10.00ч. Съобщението за 1 насрочване на делото е получено от подс. Д. лично на 24.02.2023г.

С молба с вх.№996/28.02.2023г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, адв.

Т. Н., в качеството й на пълномощник на тъжителката И. е депозирала оттегляне на тъжбата, тъй като е изложила доводи, че с подсъдимия са в договорености за извънсъдебно решаване на спора.

Междувременно по делото е депозиран отговор на тъжбата с вх.

№1107/06.03.2023г. от адв. М. М. от АК Враца, защитник на подс. Д. Д. със становище по образуваното дело. Приложени са и писмени доказателства, включително и адв. пълномощно от 06.03.2023г. Подсъдимият Д. е ангажирал като защитник адв. М., като видно от подписания договор за правна помощ от 06.03.2023 г. / стр. 40 от НЧХД № 461/2022г./ същия е заплатил договорения адвокатски хонорар от 600.00 лева.

С определение № 51/06.03.2023г., в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил наказателното производство, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК. Подсъдимият Д. е получил определението на 10.03.2023г.

Преди влизане в сила на горното определение, подсъдимият Д. чрез неговия защитник адв. М. е депозирал молба с искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска помощ.

С обжалваното определение № 111 от 19.05.2025г., съдът е уважил молбата на подсъдимия и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК му е присъдил сумата от 600. 00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установените факти въззивният съд приема, че атакуваното определение е правилно и съобразено със закона.

Съдът е постановил обжалваното определение в закрито съдебно заседание, спазвайки разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между адв. М. и подсъдимия Д., като в него е заложено защитникът да го представлява пред Районен съд – Бяла Слатина по НЧХД №461/2022г. Процесуално представителство от страна на адв. М. е осъществено по делото, посредством подготвено и депозирано писмено становище, с приложени писмени доказателства.

Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че договореното възнаграждение от 600. 00 лева е изплатено. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.

В НПК не присъства аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение в по-нисък от претендирания, 2 като платен адвокатски хонорар от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 190 НПК е ясна по отношение начина на възлагане на разноските. Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като прекомерно. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие в съдебни заседания. Това, че тъжителят е решил да оттегли тъжбата си не означава, че защитникът не е вложил необходимия труд и време за подготовка на защитата, а това е процесуалния развой на делото.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.