Решение № 2350 от 04.12.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / г., гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Варна, Седемнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари 2017 година в състав:

СЪДИЯ:

М. И.ОВА -ДАСКАЛОВА при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело №1707 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба вх.№9722/2015г. на „Земеделие“ООД-гр.Д. с ЕИК ********* против РА №Р-08-1304812-091-01/29.01.2015г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №123/18.05.2015г. на Директора на дирекция „ОДОП“- Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2013г., м.09.2013г. и м.10.2013г. с общ размер на главниците 170 418,26лв. и общ размер на лихвите 24 912,99лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения с РА, потвърдени с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“. Претендира отмяна на РА като незаконосъобразен и неправилен, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. В уточняваща молба излага подробно съображения за необоснованост на констатациите на ревизиращите, че конкретните фактурирани количества от „Тера Агро Инвест 2013“ ЕООД, „Р.А.Шейх и Ко“ООД и „СМРМ Т-ИНВЕСТ“ООД не са доставени на дружеството.

Твърди, че са били налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит за тези доставки за съответните периоди по ЗДДС, че стоките са реално получени от доставчиците и на дружеството следвало да бъде признато право на данъчен кредит. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Неоснователно представителят на ответника оспорил общо всички приемо-предавателни протоколи. Те не следвало да се изключват от доказателствата, поради липсата на процесуална възможност да се оспори съдържанието им като частен документ, а да се преценят по отделно и в съвкупност с останалите доказателства. Поддържа доводите срещу начина на ценене на доказателствата, представени при насрещната проверка на доставчика и непризнаването на право на данъчен кредит в размер 71053,44лв. по фактура №24/08.04.2013г. издадена от „Р.А. Шейх и Ко" ООД, във връзка с доставката на царевица от реколта 2012г. с количество 965,400тона и данъчна основа 355267,20лв. В тази насока били и изводите на съдебно-счетоводната експертиза.

Без значение било правното основание, на което действително било съхранявано зърното.

„Ж.-К.“ЕООД продължило да извършва дейност в склада в с.Дончево и за негова сметка са били консумативите по поддържането му до м.03.2013г. включително, независимо от възлагането на имота на „Банка ДСК“АД през м.12.2012г. Всички сметки на „Ж.-К.“ЕООД били блокирани, поради което наемателите в базата плащали на ръка, а „Банка ДСК“ като нов собственик след публичната продан, осъществена в канцеларията на съдия-изпълнителя, а не на място, не е ползвала зърнобазата. За това свидетелствала липсата на смяна на партидите на консумативите на тази база през 2012г. и едва след като банката продала имота на друго лице, то реално влязло във владение. Поради това и след постановлението на ЧСИ от 2012г. продължило съхраняването на стока в тази база по договорите с „Ж.-К.“, а изводите за противното в РА били неправилни и разколебани. Освен това от показанията на управителя на доставчика-„Р.А.

Шейх и Ко"ООД се установявило, че доставената на „ЗЕМЕДЕЛИЕ" ООД царевица не е съхранявана, а само е теглена на кантара в тази зърнобаза в с.Дончево, след което били съставени пътно-прехвърлителните разписки и товарителниците. Не било спорно, че предаването на процесната царевица на „Земеделие"ООД започнало на 26.03.2013г. с транспорта й и приключило на 20.04.2013г. и нямало законова пречка фактурата за доставката да бъде издадена в средата на периода, преди изцяло да е предадена, още повече, че данъчното събитие настъпило в данъчния период на приключване на доставката- м.04.2013г. При извършения анализ на стоковия поток и вещото лице установило, че закупените и заведени 965400кг. царевица по фактура №24/08.04.2013г. от „Тера Агро Инвест 2013"ЕООД, съгласно съпроводителните документи са извозени от 26.03.2013г. до 20.04.2013г. до склад на „Земеделие“ в с.Полк. Свещарово и продадени от него както следва: 279120кг с фактура №233/28.03.2013г. издадена на „Агропласмент 92 В“ АД и 600000кг по ф-ра №230/01.04.2013г. издадена на „Хранекспорт БГ“АД, както било прието и в ревизионният доклад. В съответствие с тези продажби по кредита на счетоводната сметка за стоки на 01.04.2013г. били изписани 279120кг и на 30.04.2013г. били изписани 600000кг царевица, съобразно двете фактури.

Неправилно не бил признат данъчен кредит в размер 40526,92лв. по фактура №500...0202/09.09.2013г., издадена от „Тера Агро Инвест 2013" ЕООД във връзка с доставката на 827,08τона царевица с данъчна основа 202634,60лв. Валидни облигационни отношения между дружествата възникнали със сключения Договор за покупко-продажба от 01.09.2013г. Поетите задължения по договора били изпълнени от продавача „Тера Агро Инвест 2013" ЕООД и договорената стока била предадена на купувача „Земеделие“ООД съгласно съставения между тях приемо-предавателен протокол, пътно-прехвърлителните разписки, товарителници и кантарни бележки, които взети в съвкупност доказвали, че процесната фактура удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Малко вероятно било доставчика да притежава складови бази едновременно в с.Дъбрава, с.Кремена, с.Преспа, с.Бранище, с.Смолница, с.Ведрина, с.Дропла и с.Победа, където е натоварена стоката и които са посочени в пътно-прехвърлителните разписки и товарителниците. Поради това обвързването на правото на прехвърлянето на собствеността върху стоката със стопанисването на бази от това дружество в тези села било логически неоправдано и целящо обосноваването на конкретен правен резултат, като се игнорирало и заобикаляло задължението всички доказателствата да бъдат обективно анализирани. От заключението на вещото лице и представените допълнително първични счетоводни документи по делото се установил стоковия поток и обстоятелството, че „Земеделие" ООД действително е разполагало с прехвърлената на „АГРО РЕЗЕРВ"ООД стока. Неправилно ревизиращите не взели предвид, че както по получените от „Земеделие"ООД, така и по извършените от него последващи доставки на стоката, е извършено разплащане между контрагентите по банков път.

Неправилно не бил признат данъчен кредит в размер на 19837,90лв. - по фактура №475/31.10.2013г. и 39000лв. - по фактура №476/31.10.2013г., издадени от „СМРМ Т-ИНВЕСТ“ООД за доставка съответно на 187,15тона и 375тона амониев нитрат.

Доказателствата по делото свидетелствали за наличие на документи за закупуването на тази стока от „СМРМ Т-ИНВЕСТ“ООД, който я доставил на жалбоподателя, както и за съхранението й в складове в гр.Нови пазар, за предаването й с дата на натоварване, МПС на което е натоварена и превозена и т.н. Органите по приходите неправилно признали частично правото на данъчен кредит само за количествата, за които превозвача „Булгрейн Транс“ представило документи за транспортната услуга, без транспортираните количества от „Ем Си Крго“, вместо да обвържат правото на данъчен кредит с настъпването на обстоятелствата по чл.6 ал.1 от ЗДДС. Неправилно бил приложен чл.37 ал.4 от ДОПК и отказът на задълженото лице „Ем Си Карго“ да представи транспортните документ обусловил отказа да се признае право на данъчен кредит на жалбоподателя.

Неправилно правото на приспадане на данъчен кредит било поставено в зависимост от това дали друго лице-доставчик е изпълнило задълженията си за представяне на документи и обяснения. Ревизиращите нарушавали основополагащия принцип на правната сигурност на ЕС, който държавите членки при упражняване на правомощията си следвало да зачитат, съгласно практиката на СЕС. Различен бил подхода на приходната администрация при цененето на тези доказателства, тъй като в издадения на жалбоподателя и влязъл в сила РА №Р-03000816003785-091-001/23.12.2016г. и приложения към него доклад, извършилите ревизията по ЗКПО за периода 2013-2014г. приели, че процесните фактури издадени от „Тера Агро Инвест 2013"ЕООД, „Р.А. Шейх и Ко"ООД и „СМРМ Τ ИНВЕСТ“ООД и съпровождащите ги документи не пораждат съмнение относно верността на отразените стопански операции. Т.е. едни и същи доказателства били ценени по различен начин от органите по приходите, в нарушение на изискването в чл.2 и чл.3 от ДОПК законите да се прилагат точно и еднакво спрямо всички. Поради това представителят претендира отмяна на обжалвания РА касаещ непризнаване на право на приспадане на ДДС и присъждане на разноските по делото.

Ответникът

Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна се представлява от юрисконсулт, който в писмено становище оспорва жалбата. Поддържа, че процесните фактури не обективират действително осъществени данъчни събития, че по тях не е извършено прехвърляне на собственост върху стока по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Оспорва всички представени приемо-предавателни протоколи като такива без достоверно съдържание. В съвкупност събраните доказателства - писмени и гласни не доказвали факта на приемане и предаване на стоката, описана във фактурите, по които правилно и законосъобразно било отказано право на признаване на данъчен кредит. Счита, че дружеството не е оборило фактическите и правни изводи в Ревизионния акт, за който извод излага съображения. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по аргументите, изложени в Решението на Директора на Дирекция „ОДОП”- гр.Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ в размер на 4483,31лв. независимо от изхода на делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, извърши преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и с оглед разпределението на доказателствената тежест, в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Ревизията на „Земеделие“ ООД-гр.Д. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №1304812/07.11.2013г. издадена от М. Ц. М.- началник сектор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна по ЗДДС с обхват от 01.04.2013г. до 30.09.2013г. /л.26 т.1 от преписката/. Като ръководител на ревизията е определена Н. А. П.– гл. инспектор по приходите, а Д.

С. Ч. е другия гл. инспектор по приходите, включен в ревизиращия екип. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на 04.12.2013г. на пълномощник на дружеството. Тази ЗВР е изменена със Заповед за възлагане на ревизия №1400113 от 10.01.2014г., с която е променен обхвата на ревизирания по ЗДДС период, в който е включен и м. 10.2013г., с което ревизията обхваща времето от 01.04.2013г. до 31.10.2013г. Тази заповед е получена от представляващият дружеството управител на 21.01.2014г., видно от потвърждението изпратено от него, с посочен ел. адрес за кореспонденция и книжа. С последващи ЗВР №1400791 от 28.02.2014, ЗВР №1401163 от 28.03.2014г., Заповед №ЦУ-64/23.04.2014г. Заповед №1401598 от 30.04.2014г. е удължен до 04.11.2014г. срока за извършване на ревизията.

За резултатите е съставен Ревизионен доклад №Р-08-1304812-092-01/18.11.2014г. който е връчен на дружеството на 04.12.2014г., от което постъпило възражение от 16.01.2015г.

На

29.01.2015г. началник сектор в Дирекция

„Контрол“ при ТД на НАП-Варна - М. Ц. М.в качеството на възложил ревизията и гл.инспектор по приходите Н. А. П.- ръководител на ревизията, издали Ревизионен акт №Р-08-1304812-091-01, с който на „Земеделие“ ООД-гр.Д. са установени задължения за ДДС по ЗДДС не е поради непризнат ДК и начислен като дължим ДДС в общ размер на главниците 170418,26лв. и общ размер на лихвите 24 912,99лв., по периоди както следва:

-за м.04.2013г. главници 71053,44лв. и лихви 12363,37лв.;

-за м.09.2013г. главници 40526,92лв. и лихви 5325,52лв.;

-за м.10.2013г. главници 58837,90лв. и лихви 7224,10лв.

РА е връчен на дружеството на 30.01.2015г. по електронен път и обжалван в срок пред горестоящият орган. Директорът на дирекция „ОДОП“- Варна преценил жалбата срещу РА като допустима, но я отхвърлил изцяло като неоснователна с Решение №123/18.05.2015г., с което потвърдил като правилни и законосъобразни установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС за трите данъчни периода. Решението е връчено по електронен път на „Земеделие“ ООД-гр.Д. на 18.05.2015г., което депозирало жалба срещу РА до съда по пощата на 01.06.2015г., която е препратена в съда и по която е образувано настоящото съдебно производство.